Швеция и Финландия на път за НАТО?

Руската анексия на полуостров Крим кара Швеция и Финландия да разработват нови стратегии за отбрана. Двете неутрални държави досега не членуваха в нито един военен съюз, но вече обсъждат евентуално влизане в НАТО, предава Дойче веле.

Кризата в Крим даде нов тласък за дискусии в Швеция и Финландия. Пълноправното им членство в НАТО би ги предпазило от потенциална руска агресия. В началото на март вицепрезидентът Ян Бьорклунд публично призова да се преосмисли стратегията за отбрана и препоръча влизането на Швеция в Алианса.

Дискусиите около шведската национална сигурност се разгоряха отново, след като през март Русия проведе свое военно учение край малкия шведски остров Готланд в Балтийско море. В отговор на това Швеция разположи на острова два бойни самолета. Още през миналата година на същото място се породи напрежение от това, че два руски бойни самолета разиграха уж с учебна цел нападение срещу Швеция. Центърът за въздушен контрол на НАТО в региона на Балтийско море тогава подаде алармен сигнал, но Швеция не реагира.

Дискусия за НАТО

Швеция и Финландия са партньори на НАТО и като такива участват отдавна в различни умиротворителни мисии. Въпреки това двете стани досега пазеха своя неутралитет. „Самият факт, че в Швеция и Финландия се води дискусия за присъединяване към НАТО говори, че действията на Путин имат негативно въздействие върху тях. След анексията на Крим, Путин събуди страховете в тези страни“, казва в разговор с Дойче Веле политологът Чарлз Капчън от университета Джорджтаун.

Някои шведски експерти по въпросите на сигурността заявиха, че Русия би могла да се опита да анексира остров Готланд. Холандският експерт по сигурността Дик Зандее смята обаче, че шведските медии са раздули случая с руското учение в региона. Аргументът, че за Русия би било по-лесно да атакува трите балтийски държави Естония, Латвия и Литва от територията на остров Готланд, според него е несъстоятелен. „Русия граничи и с трите държави, за нея би било много по-лесно да ги атакува по суша“, казва той, но и добавя, че не очаква подобно развитие на нещата.

Русия няма да реагира, дори и ако Швеция и Финландия станат членки на НАТО“, казва още Дик Зандее в разговор с Дойче Веле. Чарлз Капчън твърди, че Русия винаги е била против разширяването на Алианса. „Тъй като Швеция и Финландия никога не се принадлежали към съветските държави, членството им в НАТО би било по-малко провокативно, отколкото членството на балтийските страни или пък някой нов опит за привличане на Украйна и Грузия в Алианса“, казва Капчън.

Зависимост от руска енергия?

Повечето експерти смятат, че Швеция и Финландия няма от какво да се опасяват, ако Русия наложи икономически санкции заради евентуално тяхно присъединяване към НАТО. „Руските възможности за икономически натиск над Швеция са силно ограничени. Швеция получава голяма част от необходимия й природен газ от Русия, но тези доставки задоволяват само малка част от общите енергийни потребности на страната“, казва експертът по проблемите на международната сигурност от „Atlantic Council“ във Вашингтон Ерик Братбърг. Финландия би се оказала малко по-зависима, ако Русия реши да затвори кранчето, но и тук въздействието на подобни мерки ще е относително ограничено, смята той.

Освен евентуално членството в НАТО, Швеция и Финландия имат и други възможности за отбрана. Политологът Кристофър Чивис вижда най-малко две други опции. Двете страни могат да активизират допълнително връзките си с НАТО. Швеция вече го направи, като участва енергично в операции на Алианса. Финландия би могла да последва шведския пример. Друга възможност е да се засили сътрудничество с Дания, Норвегия и Исландия в рамките на Северното отбранително сътрудничество.