Швеция на Пипи я няма вече…

| от |

Швеция гласува тази неделя за нов парламент. Крайнодесните партии и неонацистите получиха рекорден брой гласове. Главната им тема: вълната от имигранти. Репортаж от предизборна Швеция на Дойче веле.

Те са прилично облечени, развяват симпатични знамена. Зад една на пръв поглед красива фасада се спотайват неонацисти. Лидерът на антиимигрантската партия „Шведски демократи“ проповядва омраза срещу чужденците и се кълне в шведската нация. Вчера маршируваха в Малмьо, днес – в Стокхолм. „Партията на шведите“ всеки ден атакува нов град, но активистите ѝ са принудени да се предпазват с пластмасови щитове, защото повечето шведи не ги харесват. Стратегията на неонацистите е прозрачна: те непрекъснато показват, че ги има. И провокират към безредици. Крайно левите това и чакат – и атакуват неонацистите. А полицията попада между фронтовете.

Такива битки напоследък се разиграват почти всяка седмица някъде в Швеция. Страната е изненадана от толкова много ярост, насилие и размирици. Хиляди хора излизат на улицата. А неонацистите потриват ръце, защото това означава, че са станали много важни.

Разговаряме с един млад човек, който ги познава добре. Той има зад гърба си присъда заради расистка пропаганда и телесна повреда. Ким Фредриксон скъсал с неонацистите, защото просто престанал да вярва на техните твърдения. Знае добре обаче, че няколко техни групички са доста боеспособни: „Някои от шведските групи дори тренират в Украйна, с тамошните неонацисти. Викаме им туристи-революционери. Според мен тези групички бързо и съвсем съзнателно се радикализират. А това не е шега работа“, обяснява Ким.

И всичко това се случва в Швеция? В страната на приветливите дървени къщички и на веселата Пипи Дългото чорапче? Къде отиде толерантното, отворено общество, където пришълците са добре дошли? Това се питат много шведи днес, в навечерието на изборите.

Нещо се е случило в Швеция

В малкото градче Атвидаберг също върви предизборна борба. Срещаме един симпатичен, улегнал господин на име Бертил Йонсон. Той е кандидат на „Шведски демократи“. Бертил спира хората на улицата и им обяснява, че неговата партия участва сериозно в политиката. Много минувачи си взимат от листовките му. „Шведски демократи“ доскоро бяха в периферията, сега обаче вече ги тегли към центъра. Те влязоха в шведския парламент още преди пет години, а според социолозите на сегашните избори могат да получат и над десет процента. Вече не бълват толкова омраза, ударили са го на чист популизъм. Непрекъснато демонстрират например загриженост за дребните предприемачи, които напоследък масово фалират.

Факт е, че шведската икономика почти спря да расте, а младежката безработица достигна 22 процента. Социалната държава няма пари, вече не сколасва дори да ремонтира училищата. Училището в Атвидаберг например беше затворено заради плесен. „Шведски демократи“ само това и чакат. Но популизмът им не спира до малките предприятия и западналите училища. Партията на Бертил настоява например престъпниците да се преследват по-сериозно. Всъщност зад борбата срещу престъпността те прикриват кампанията си срещу вълната от имигранти в Швеция.

Бертил агитира точно пред сградата, която някога беше първа гордост на градчето. Навремето луксозният хотел на площада привличаше платежоспособни туристи, а днес в сградата са настанени бежанци. За приюта се грижи Натале Майкъл. В момента под покрива му живеят 180 бежанци. Когато излизат в града, местните се държат добре с тях, разказва Натале. Но въпреки това атмосферата е отровена. „Сформираха група във Фейсбук, която постави ултиматум: или затваряте приюта, или ще го подпалим. Не го взехме насериозно. Пък и нищо не случи…“ – разказва той с преиграно безгрижие.

Имигрантите – водеща предизборна тема

Но в Швеция очевидно се е случило нещо. Да, в петък хората все още се прибират у дома с алкохола, закупен в лицензираните държавни магазини, но страната се е променила. Същите тези хора се боят за работата и спестяванията си, а това носи точки на крайнодесните.

Някогашният неонацист Ким Фредриксон знае, че довчерашните му другари искат точно това. Нищо, че прикриват омразата си към чужденците и се правят на много възпитани. „Социалният климат се променя и крайнодесните използват именно това. Преструват се на много добри, а в същото време се опитват да наложат своите теми в обществената дискусия“ – твърди Ким.

Неонацистите в скъпи костюми досега имат успех. Доказват го многохилядните демонстрации срещу тях в Стокхолм. А също и фактът, че притокът на имигранти се превърна в предизборна тема номер едно. Мнозина шведи още не могат да повярват, че онова дружелюбно, гостоприемно и отворено общество, което беше запазена марка на страната, днес се пропуква в самата си основа.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.