Швеция на Пипи я няма вече…

| от |

Швеция гласува тази неделя за нов парламент. Крайнодесните партии и неонацистите получиха рекорден брой гласове. Главната им тема: вълната от имигранти. Репортаж от предизборна Швеция на Дойче веле.

Те са прилично облечени, развяват симпатични знамена. Зад една на пръв поглед красива фасада се спотайват неонацисти. Лидерът на антиимигрантската партия „Шведски демократи“ проповядва омраза срещу чужденците и се кълне в шведската нация. Вчера маршируваха в Малмьо, днес – в Стокхолм. „Партията на шведите“ всеки ден атакува нов град, но активистите ѝ са принудени да се предпазват с пластмасови щитове, защото повечето шведи не ги харесват. Стратегията на неонацистите е прозрачна: те непрекъснато показват, че ги има. И провокират към безредици. Крайно левите това и чакат – и атакуват неонацистите. А полицията попада между фронтовете.

Такива битки напоследък се разиграват почти всяка седмица някъде в Швеция. Страната е изненадана от толкова много ярост, насилие и размирици. Хиляди хора излизат на улицата. А неонацистите потриват ръце, защото това означава, че са станали много важни.

Разговаряме с един млад човек, който ги познава добре. Той има зад гърба си присъда заради расистка пропаганда и телесна повреда. Ким Фредриксон скъсал с неонацистите, защото просто престанал да вярва на техните твърдения. Знае добре обаче, че няколко техни групички са доста боеспособни: „Някои от шведските групи дори тренират в Украйна, с тамошните неонацисти. Викаме им туристи-революционери. Според мен тези групички бързо и съвсем съзнателно се радикализират. А това не е шега работа“, обяснява Ким.

И всичко това се случва в Швеция? В страната на приветливите дървени къщички и на веселата Пипи Дългото чорапче? Къде отиде толерантното, отворено общество, където пришълците са добре дошли? Това се питат много шведи днес, в навечерието на изборите.

Нещо се е случило в Швеция

В малкото градче Атвидаберг също върви предизборна борба. Срещаме един симпатичен, улегнал господин на име Бертил Йонсон. Той е кандидат на „Шведски демократи“. Бертил спира хората на улицата и им обяснява, че неговата партия участва сериозно в политиката. Много минувачи си взимат от листовките му. „Шведски демократи“ доскоро бяха в периферията, сега обаче вече ги тегли към центъра. Те влязоха в шведския парламент още преди пет години, а според социолозите на сегашните избори могат да получат и над десет процента. Вече не бълват толкова омраза, ударили са го на чист популизъм. Непрекъснато демонстрират например загриженост за дребните предприемачи, които напоследък масово фалират.

Факт е, че шведската икономика почти спря да расте, а младежката безработица достигна 22 процента. Социалната държава няма пари, вече не сколасва дори да ремонтира училищата. Училището в Атвидаберг например беше затворено заради плесен. „Шведски демократи“ само това и чакат. Но популизмът им не спира до малките предприятия и западналите училища. Партията на Бертил настоява например престъпниците да се преследват по-сериозно. Всъщност зад борбата срещу престъпността те прикриват кампанията си срещу вълната от имигранти в Швеция.

Бертил агитира точно пред сградата, която някога беше първа гордост на градчето. Навремето луксозният хотел на площада привличаше платежоспособни туристи, а днес в сградата са настанени бежанци. За приюта се грижи Натале Майкъл. В момента под покрива му живеят 180 бежанци. Когато излизат в града, местните се държат добре с тях, разказва Натале. Но въпреки това атмосферата е отровена. „Сформираха група във Фейсбук, която постави ултиматум: или затваряте приюта, или ще го подпалим. Не го взехме насериозно. Пък и нищо не случи…“ – разказва той с преиграно безгрижие.

Имигрантите – водеща предизборна тема

Но в Швеция очевидно се е случило нещо. Да, в петък хората все още се прибират у дома с алкохола, закупен в лицензираните държавни магазини, но страната се е променила. Същите тези хора се боят за работата и спестяванията си, а това носи точки на крайнодесните.

Някогашният неонацист Ким Фредриксон знае, че довчерашните му другари искат точно това. Нищо, че прикриват омразата си към чужденците и се правят на много възпитани. „Социалният климат се променя и крайнодесните използват именно това. Преструват се на много добри, а в същото време се опитват да наложат своите теми в обществената дискусия“ – твърди Ким.

Неонацистите в скъпи костюми досега имат успех. Доказват го многохилядните демонстрации срещу тях в Стокхолм. А също и фактът, че притокът на имигранти се превърна в предизборна тема номер едно. Мнозина шведи още не могат да повярват, че онова дружелюбно, гостоприемно и отворено общество, което беше запазена марка на страната, днес се пропуква в самата си основа.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Трейлър на новата любовна история „The Discovery“

| от chronicle.bg |

Освен сериали, Netflix вече включва в портфолиото си и филми.

Днес на бял свят се появи първият трейлър на любовната история „The Discovery“ с Руни Мара и Джейсън Сийгъл.

Действието ще се развива в свят, в който задгробният живот е научно доказан, в резултат на което милиони хора започват да се самоубиват, за да стигнат „от другата страна“.

Режисьор е Чарли Макдауъл, а ето го и трейлъра:

The-Discovery-movie

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“