Швейцария връща мигранти на ЕС

| от |
Швейцарските партии, отстояващи приоритета на националната държава пред „европейския дом“, празнуват извоюваната с референдум победа на „миграционната инициатива“ – закон, целящ
да ограничи притока на мигранти от ЕС в страната. Мнозина в Европа споделят швейцарските нагласи, но еврочиновниците демонстративно не забелязват очевидни неща – или не желаят да ги
забележат, пише в свой материал Любов Люлко от в.“Правда“.
За обявяване на референдум в Швейцария е достатъчно да бъдат събрани 100 хил. подписа. В рамките на тази пряка демокрация миналата година се състояха 11 общонационални референдума.
„Миграционната инициатива“ бе предложена от дясната националистическа Швейцарска народна партия (на фр. ез. Демократичен съюз на центъра). Точно тази партия стана през 2010 г. инициатор на референдум за експулсиране на чужденците, осъдени за каквото и да било правонарушение, а през 2011 г. – за забрана да се строят джамии в страната. Швейцарците одобриха и двете инициативи. Те на два пъти отказаха членство в Европейския съюз, но през 2002 г. конфедерацията сключи редица договори с ЕС, по-специално за свободно движение на хора в замяна на достъп до общия пазар.
0,,17415692_303,00
В неделния референдум взеха участие рекорден дял от избирателите – 56 на сто. И 50,4 процента подкрепиха предложението за връщане на мигрантските квоти. Текстът посочва, че Швейцария трябва „самостоятелно да ръководи имиграцията на чужденци“, да определя броя годишни квоти „с оглед глобалните икономически интереси на Швейцария при спазване на принципа за национално предпочитание“. Сиреч швейцарците пак ще бъдат назначавани на работа с предимство пред чужденците.
Новите квоти ще обхващат всички видове разрешения, включително по молбите за предоставяне на убежище. Ще се вземат под внимание препоръките от работодателя, възможностите за интеграция в обществото и за самоиздръжка според приходоизточниците. Правото на жителство, правото на събиране със семейството и социалните помощи може да бъдат ограничени.
Инициативата има приоритет спрямо международните договори и всички стари разпоредби трябва да бъдат преразгледани до три години, цитира текста португалският в. „Публико“.
Всяка година в Швейцария имигрират към 80 хил. души и една трета идват от западноевропейски страни. Преди няколко месеца населението на конфедерацията надхвърли психологически значимата летва от 8 млн. жители – при положение че 23 процента са пришълци.
Швейцария представлява икономически оазис в Европа. Безработицата е само 3 до 3,4 на сто, заплатите са се вдигнали средно с 0,6 на сто от 2002 г. насам, икономиката расте с очаквания БВП да скочи с 2 процента през 2014 г. Над половината от швейцарския износ отива на общия пазар.
Nigel+Farage
Националистически партии и евроскептици се наредиха сред първите европейци, коментирали след референдума швейцарското „да“. Лидерът на Партията за независимост на Великобритания (с
резултат 25 на сто в местните избори) Найджъл Фараж нарече резултата „чудесна новина за влюбените в свободата и националния суверенитет в Европа“. „Масовата имиграция в Европа е голям
проблем и източник на големи тревоги, защото намалява заплатите, упражнява натиск върху системите за социално осигуряване и създава у хората чувство, че са чужденци в собствената си
страна“, каза той.
За френския Национален фронт швейцарският референдум „бележи положителен обрат срещу разрушителните догми на „света без граници“. „Това е ясна победа на швейцарския народ срещу
неговите елити, техноструктурата на Европейския съюз и доброжелателите, които не мислят конкретно за никоя страна в Европа – каза лидерката на крайнодясната партия Марин льо Пен. – Тази победа ще засили волята на французите да спрат масовата имиграция и да възстановят контрола над своите граници с ЕС.“
marine-le-pen3
Европарламентаристи и европейски служители изразиха загриженост. Германският финансов министър Волфганг Шойбле например заяви: резултатът „сочи, че в света на глобализацията хората срещат големи неудобства в стремежа към пълна свобода на миграцията“. „Според мен всички трябва да погледнем сериозно на това“, добави той.
Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви: „Страхувам се, че швейцарското „да“ означава връщане към дискусиите за свободното движение на хора в Европейския съюз“.
„Те ще разгледат въпроса отново, само ако десните партии получат достатъчно присъствие в европейските парламенти – коментира за „Правда“ политологът Александър Тавдой-Бурмули, доцент от катедрата по евроинтеграция в Московския държавен институт за международни отношения. – Тези десни партии обаче могат да съберат най-много 27-28 на сто от гласовете, и то в две държави. А като цяло и средно ще имат от 2 до 12 на сто, което не е много за 28 страни. С подобно присъствие в Европарламента те (десните, бел. на изданието) не ще могат да наложат някакво решение.“ Според експерта, при все че не членува в ЕС, Швейцария като цяло е близка по ценности и социално-икономически параметри до водещите страни от общността – „затова нагласите в Швейцария кажи-речи отговарят на тези в повечето европейски страни“.
Резултатът отразява тревогата сред европейците, смята Тавдой-Бурмули. „Потокът от имигранти създава силно напрежение в социално-икономическата, политическата, културната сфера.
Крайнодесните европейски партии искат да видят същата тенденция и в своите страни; тя ще проличи там не на референдуми, а на избори, чрез изборни победи на крайните десници на местно,
федерално и европейско равнище. Доколко е силна в Европа крайнодясната идея,  ще разберем през май, на изборите за Европарламент“, заключи аналитикът.
Тук се откроява сериозно противоречие. Евросъюзът има нужда от мигранти, за да поддържа растежа си, а обикновените хора виждат нещата от собствените си прозорци и не желаят да бъдат
толерантни към мигрантите. ЕС има ценности, въз основа на които е създаден – високо равнище на примирение, толерантност и търпимост. Зачитането им е жизненоважно за Евросъюза, въпрос на
самосъхранение. Затова изглежда ще са трудни бъдещите преговори между Берн и Брюксел по споразумението за свобода на движението от 2002 г.
topelement
Предстоят опити да се задължи швейцарският народ да зачита европейските ценности. ЕС разполага с мощни лостове за целта. Той може да „катурне“ целия Първи пакет от двустранни споразумения, използвайки „принципа на гилотината“, според който или са в сила всички документи от пакета, или всички вкупом се обезсилват.
Как ще действа швейцарското правителство? „Това е промяна в системата с големи последици за швейцарците и за нашите отношения с ЕС. Това е предизвикателство към властта и глас срещу икономическата политика на ЕС“, заяви на пресконференция швейцарската министърка на правосъдието Симонета Сомаруга.
 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.