Швейцария се чуди дали иска чужденци

| от |

Откакто български и румънски роми прииждат към Германия, в Европа се заговори за миграция по бедност. Проблемът на Швейцария е по-луксозен, защото приема предимно квалифицирани чужденци. Въпреки това някои са недоволни, пише Дойче веле.

sui

Препълнени влакове, задръстени пътища, високи наеми, престъпност – някои смятат, че за всичко това са виновни именно чужденците. Дясноконсервативната Швейцарска народна партия наложи провеждането на референдум срещу масовия приток на чужденци. Допитването ще се проведе в началото на февруари.

Позицията на партията не е нова. От години насам лидерът ѝ Кристоф Блохер тръби все едно и също пред осемте милиона швейцарци: „Недостиг на работни места, недостиг на жилища, дъмпинг на заплати, проблеми в училищата и болниците – просто нямаме сили да поемаме повече чужди проблеми. Би трябвало да можем сами да регулираме политиката си спрямо чужденците“, обявява той.

Народната партия, която разполага с 30 процента одобрение, де факто настоява за следното: край на свободата на придвижване, договорена с ЕС преди повече от десет години. Това означава и край на свободния избор на местоживеене и месторабота в рамките на Европа.

„Имаме твърде много имигранти“

Дясноконсервативната партия иска отново да бъдат въведени контингенти, т.е. всяка година да се определя конкретен брой чужденци, които да бъдат допускани в страната, и то така, че да не се надхвърля нивото от 80 000 души, колкото са били миналата година. Председателят на Швейцарската народна партия Тони Брунер казва: „Имаме твърде много имигранти. С нашата инициатива искаме да върнем на Швейцария правото сама да налага ограничения“.

Не всички обаче са на това мнение. Позицията на швейцарския икономически съюз „Economie Suisse“ е, че Швейцария се нуждае от имигрантите – поради липсата на специалисти в определени браншове и поради застаряването на обществото. Европейците, които идват, са високо квалифицирани и са крайно необходими. В крайна сметка не е случайно, че безработицата в Швейцария е едва три процента. Дори близкият до Швейцарската народна партия шеф на Селскостопанския съюз Маркус Ритер не препоръчва Швейцария отново да се „затвори“. „При това положение може да се окаже, че не ни достига работната ръка, от която имаме нужда, за да свършим работата по полето“, казва той.

В строителството на Швейцария по правило се трудят много чужденци, същото се отнася обаче и до високите технологии, фармацевтичната промишленост и здравеопазването, в които са ангажирани голям брой граждани на Германия, Португалия и Италия. Какво ще стане, ако притокът на чужденци секне? Криста Марквалдер от Либералната партия заявява: „Това би било катастрофа за Швейцария както в политически, така и в икономически план. А и ще загубим достъпа си до европейския вътрешен пазар, който е най-важният ни търговски партньор. Затова подобна инициатива никога не би могла да бъде в полза на Швейцария“.

ЕС не е склонен на компромиси

Действително – Европейският съюз вече отправи заплахата, че ще прекрати всички двустранни договори с Швейцария, ако тя ограничи свободата на придвижването. Това означава, че инициативата на Швейцарската народна партия крие реални рискове за страната. Засега е доста трудно да се предвиди как ще гласуват швейцарците на 9 февруари. Много ще зависи от това доколко агресивна ще бъде агитацията преди референдума и какви емоции ще бъдат разпалени. Но едно е ясно: Европейският съюз ще блокира достъпа на Швейцария до общия си пазар, ако тя не се придържа към свободата на придвижването. В крайна сметка този принцип е сред основните достижения на европейското единение и никой в ЕС няма намерение да се отказва от него.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Нов робот се намесва в борбата със сърдечната недостатъчност

| от chronicle.bg |

Учени от Харвардския университет и Детската болница на Бостън са разработили нов тип робот, който помага на сърцето да тупти.

Роботът е направен от специална мека тъкан и се увива около сърцето, без да използва механични компоненти (какъвто е случаят със сегашните помпи за сърце).

Уникалността на робота идва от липсата на нужда от вмешателство в сърцето или кръвта. Тоест, пациентите не бива да се притесняват от запушване на помпата и да пият лекарства за разреждане на кръвта, които изискват редовно лабораторно контролиране и съответно създават дискомфорт.

Роботът до голяма степен пресъздава самото сърце.

Той е направен от тънък силиконов ръкав, в който са сложени малки пневматични моторчета. Те се захранват от въздушна помпа. Част от моторчетата разширяват и свиват ръкава, а друга част леко го завъртат. Така движението на сърцето по време на тупнете се симулира максимално точно.

При клинични тестове със сърца на прасета, които са имали капацитет 45% от нормалния, роботът е успял да ги възстанови до 97% от капацитета им.

Учените вече са изчислили, че роботът им може да помогне на 140 000 души със сърдечни проблеми. Устройството може да се използва и за поддържане на минимални жизнени показатели на сърцето докато пациентът чака донор.

Учените казаха, че роботът все още не е тестван с човешко сърце и предстои още работа преди да е готов за това. Те смятат, че са доказали концепцията и че технологията ще може да се използва и за други органи, които се нуждаят от асистенция, за да функционират.

Източник: Engadget