Шпионаж между приятели? – Нищо ново.

| от |

Германското външно разузнаване от години шпионира партньора си в НАТО – Турция. И „случайно“ е подслушало телефонни разговори на Хилари Клинтън и Джон Кери, съобщават медии. Берлин трябва да даде обяснение. Ала какво? Обзор на Дойче веле.

„Шпионирането между приятели е недопустимо“, заяви преди няколко месеца Ангела Меркел, след като стана ясно, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) е подслушвала мобилния й телефон. Тeзи думи на канцлерката цитират сега почти всички медии във връзка с вероятната шпионска афера на германското външно разузнаване (БНД). Германското правителство изпадна в доста неудобна ситуация. Няма и месец, откакто германски политици отправиха остри нападки срещу шпионските практики на САЩ в Германия. Правителството призова тогава официалния представител на американските тайни служби в Берлин да напусне страната, след като бяха разкрити двама американски шпиони.

Снемане на отговорността

Сега стана известно, че през 2012 година в хода на операция за подслушване в Близкия изток външното разузнаване „случайно“ е записало телефонен разговор на държавния секретар Хилари Клинтън. През 2013 година пък тайните служби са прихванали и телефонен разговор на нейния наследник Джон Кери. Досега американската страна не е реагирала официално на тези обвинения. Нито американското посолство в Берлин, нито Държавният департамент пожелаха да коментират медийните информации. Сътрудник на американските тайни служби реагира доста скептично. „Телефонните разговори на държавния секретар се кодират, както и тези на американския президент. Вероятно разговорът на Хилари Клинтън е бил прихванат от неподсигурена линия“, заяви той за вестник „Билд“.

Дали германското външно разузнаване действа също така безразсъдно, както АНС и шпионира политици от приятелски държави? Доста неудобен въпрос за федералното правителство, особено в контекста на острите реакции срещу американските тайни служби. Опозицията в Германия реагира бързо. Политикът от Партията на зелените Константин фон Ноц обвини федералното правителство в двуличие. „То действа лицемерно и мери с двоен аршин“, заяви той за Дойчландрадио.

Коалицията в Берлин отхвърли информациите. Председателят на комисията, разследваща аферата с послушванията на АНС Патрик Зенсбург (ХДС) заяви, че нито един чуждестранен политик не се подслушва целенасочено. „По принцип не провеждаме мерки за подслушване срещу приятелски държави. За нас САЩ не са обект на разузнавателни действия. Всички случайни записи се изтриват веднага. В случая с разговорите на Хилари Клинтън и Джон Кери става дума за случайно прихващане, но един от записите не е бил изтрит веднага, както е предвидено“, заяви и говорителка на външното разузнаване за агенция Ройтерс.

Кой минава за приятел?

Федералното правителство обаче косвено потвърди, че партньорът от НАТО – Турция от години е на прицела на външното разузнаване. По информации на „Шпигел“ и неделното издание на „ФАЦ“ Турция дори спада към „основните страни, наблюдавани от германското разузнаване“. Това разкритие може да се окаже още по-щекотливо, отколкото информациите за подслушаните разговори. „Турция не може да се сравнява със САЩ или европейски държави като Франция и Великобритания. Ставащото в Турция оказва непосредствено влияние върху вътрешната сигурност на Германия“, твърдят правителствени източници. От централно значение в тази връзка били действията на кюрдската работническа партия (ПКК), на леви и дясноекстремистки групи в Германия, както и контрабандата с наркотици и каналджийските банди.

Дали това е достатъчно оправдание, за да шпионираш систематично партньор от НАТО и кандидат за член на ЕС? „Напълно“, казва заместник-председателят на фракцията на ХДС Андреас Шокенхоф. „Когато в Германия живеят три милиона турци и някои турски организации са окачествени като терористични, трябва да предприемем всичко възможно, за да разкрием как Турция подкрепя тези организации“, казва той за неделното издание на „ФАЦ“. Ролф Мюцених от ГСДП е по-критично настроен. „Принципно смятам всички членове на НАТО за партньори“, казва той и изразява загрижеността си, че действията на тайните служби могат да утежнят и без това сложните отношения с Турция.

Засега Турция реагира въздържано на появилите се информации. Правителствен представител в Анкара обяви, че страната ще провери внимателно обвиненията. Заместник-председателят на управляващата партия Мехмет Али Сахин заяви, че информациите „трябва да се вземат насериозно“. Той допълни, че турското правителство и външното министерство ще предприемат необходимите разследвания на обвиненията.

Кризисни страни

Патрик Зенсбург намира за напълно правилни действията на тайните служби в кризисни страни или страни, окачествени като „чувствителни“. „Впоследствие те винаги намират някакво оправдание, за интереса си към тези страни“, контрира председателят на фракцията на Лявата партия Грегор Гизи в интервю за първа германска телевизия АРД. „Аз също отправям сериозна критика към Турция, защото тя допусна например настъплението на бойците от „Ислямска държава“. Но това не може да бъде причина да се шпионираме взаимно. Изобщо светът на тайните служби е полудял“, заключава Грегор Гизи.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.