Шотландците имат исторически шанс

| от |

Отделянето от Англия би било историко-романтичен анахронизъм, от който шотландците само ще загубят, твърдят противниците на независимостта. Но и съюзът с Англия е чиста отживелица, твърди в коментара си Д. Шешкевиц пред Дойче веле.

В четвъртък четири милиона шотландци ще гласуват в референдум за бъдещата независимост на страната. Културните и политически различия на шотланците им дават право да потърсят своя шанс. Дълго време хората в Германия и Средна Европа възприемаха Шотландия като някакъв отдалечен регион в северната част на Британия и я приравняваха в езиково отношение с Англия. Да, хората знаеха, че там много вали, че шотландците пият уиски и мъжете понякога носят роклички. Знае се и за пословичното скъперничество на шотландците, на което има посветени много вицове. По-новата история на страната в Обединеното кралство обаче е изтласкала от съзнанието на хората факта, че до 1707 година Шотландия е била независима нация.

Великобритания – като държавен субект от 18-ия век, може да попадне в един исторически епизод с досега непредвидими политически и икономически последици, ако мнозинството от жителите на Шотландия над 16 години гласува с „Да“ на рефрендума за независимост. Дали това няма да е стъпка назад? Историко-романтичен анахронизъм и връщане към едновремешната държавна раздробеност, и то днес, когато говорим за модерна Европа без граници? Мисля, че не.

Шотландия винаги е била по-различна

Шотландия винаги се е различавала от южния си съсед Англия. Това са разбрали още римляните. Неслучайно император Адриан разпорежда издигането на прочутия „Адрианов вал“ по границата с келтските територии. И през следващите векове келтите на север и норманите и англосаксонците на юг водят войни помежду си, през които шотландските армии винаги са опазвали независимостта на кралството си.

Едва след обединението на двете кралства през 1603 година и неуспешния опит на шотландците да създадат собствена търговска империя с Източно-индийската търговска компания, през 1707 година те са принудени да гласуват за парламентарен съюз с Англия. С този акт се полагат основите на издигането на Великобритания като световна сила.

Шотландци, англичани и богатият на въглища Уелс създават навремето един единствен по рода си суровинен басейн, който значително увеличава политическата власт на островната империя и дава благосъстояние на много хора в Обединеното кралство. Едва през втората половина на 20-и век културните и политически различия изпъкват с цялата си сила.

Съюзът с Англия е отживелица

Маргарет Тачър деиндустриализира Британия и санира закъсалия държавен бюджет с помощта на „течното злато“ от петролните полета на Шотландия в Северно море. Шотландците приемат спокойно този факт, докато не забелязват, че техният Абърдийн, който би трябвало да изглежда като шотландския Абу Даби, потъва в мизерия и все повече хора живеят в бедност и нищета. Съмненията сред шотландците нарастват, когато консервативната партия на Тачър редовно поема /с незначителни прекъсвания/ правителствената отговорност в британския парламент в Уестминстър. При това на всички избори от 1997 година насам, шотландците никога не са успявали да изпратят повече от един представител на торите в долната камара на британския парламент. В ограбената откъм политическо влияние и икономически възможности Шотландия нараства влиянието на националистите. През 90-те години те успяват да извоюват от Лондон регионален парламент, който съставя правителството.

Шотландският ренесанс

От няколко десетилетия Шотландия преживява истински културен ренесанс. Единбургският фестивал е едно от най-посещаваните и модерни културни събития в света. Шотландската музика се радва на широка популярност. Шотландските университети са безплатни и привличат студенти от цял свят. Шотландските учени постигат сериозни резултати в различни научни сфери и са признати далеч извън пределите на Обединеното кралство. Докато в Англия образованието се е превърнало в лукс и привилегия на богатите, шотландските училища са достъпни за всички. Отворената към света Шотландия привлича и много висококвалифицирани мигранти. Партията ЮКИП няма почти никакво влияние в Шотландия, докато нейната ксенофобия и растящ изолационизъм й носят изборни успехи в Англия.

Обогатяване за ЕС

Една независима Шотландия незабавно би се устремила към придобиване на членство в ЕС. Тя по никакъв начин не би се изолирала. Затова пък британският премиер Дейвид Камерън обяви, че през 2017 година ще има референдум за евентуалното излизане на Великобритания от ЕС. Той обаче може да се окаже твърде закъснял. Шансовете са 50 на 50. В четвъртък Шотландия може да използва историческия шанс и с един демократичен акт да се завърне към държавната си назависимост.

Шотландците няма от какво да се страхуват и в икономическо отношение. Въпреки ограничените си петролни резерви, Шотландия ще се нареди сред 20-те най-силно развити икономики в света благодарение на значителните си ресурси от възобновяеми енергийни източници. За Европа това може да донесе единствено ползи.

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.