Шотландия в търсене на национална валута

| от |

Валутният въпрос доминираше през цялата разяснителна кампания преди референдума за независимост на Шотландия. Може ли да има евентуална независимост и запазване на британския паунд като национална валута – отговор на въпроса потърси Нина Сантос от CNN.

Часове преди ключовия ден, в който шотландците ще отидат до урните, за да изразят мнението си по въпроса за или против отделянето, се оказва, че броят на колебаещите се все още е висок. И то не само сред обикновените граждани, а дори и сред политиците. Повод за това колебание е неясното икономическо бъдеще и по-специално въпросът с националната валута.

Преди малко повече от три столетия, присъединявайки се към Великобритания, Шотландия затваря своя монетен двор и приема официалната валута на островния съюз. Референдумът за пълен суверенитет съвсем естествено доведе и до дебати за или против скъсването с британския паунд.

В крайна сметка старата поговорка изглежда, че важи с пълна сила – каквото и да ви говорят, става въпрос за пари – парите, които шотландците ще трябва да използват, ако в четвъртък (18 септември) в урните бъдат пуснати повече бюлетини с отговор да на независимостта. / News7

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Какво правят децата „на Левски“

| от Даниел Стефанов |

България няма толкова много неща, с които да се гордее. Но не успява, дори и с тези, които има. Васил Иванов Кунчев – Левски е едно от тези неща.

Години наред ни го предаваха в училище в зацапания с идеология и изкуствено идеализиран образ. Но това нито е Левски, нито на нас ни трябва такъв. Никой не учеше нас, а явно и днес не иска да научи децата, че Левски не е светец, но е политически мислител, който е надбягал времето си с няколко обиколки, с едни от най-модерните за времето си тези за държавата в Европа. Левски е мислител от ранга на Гарибалди и Бисмарк.

Но за разлика от тях Левски знае и как да прилага идеите си на практика.

Мрежата, която създава взима най-доброто от тайните мрежи, създавани до тогава в света. Левски е и хладнокръвен и понякога жесток ръководител, който никога не губи представа за общия интерес и кое е най-важното. Левски вижда България като силна държава в нормалния свят, а не като подопечна на Русия.

Затова днес е много тъжно да строяваме деца в униформи да стоят пред паметника му, вместо да им отделим това време и да им кажем истината за него.

Тя може би няма да ги направи бъдещи войници, но ще ги направи горди българи. Тъжно е, че им даваме клишето, заучения цитат от Левски, а никога не им обясняваме какво означава той.

Защото да разбираш и харесваш Левски не означава просто да носиш пушка, а да вярваш, че тази държава се крепи на правата на всички, без значение дали са в Елин Пелин, Широка лъка или София. И че пушката и униформата идват точно когато трябва да защитиш тези права.

*Текстът е взет от Facebook страница на автора с неговото изрично съгласие. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.