Шотландия гласува на референдум за независимост

| от |

Шотландците гласуват на референдум за независимост, който може да сложи край на тривековния съюз с Англия и да създаде най-новата държава в Европа след разпадането на Югославия.

Изборът не прилича на никой друг в историята на Шотландия и предизвика разгорещен дебат и тревога на финансовите пазари от това как ще бъдат разделени две дълбоко взаимно обвързани икономики.

Възможността за победа на „да“ беше отхвърлена като нещо напълно невъзможно преди няколко седмици, но сега се гледа сериозно на нея, тъй като двата лагера са в почти изравнени позиции. „Трябва ли Шотландия да бъде независима страна?“ е единственият въпрос на бюлетините, а изборът „да“ или „не“ става с „Х“. Избирателните секции ще отворят врати в 6 ч по Гринуич и ще затворят в 21 ч.

От Съдърланд на север от Единбург и Глазгоу на юг, от планините на запад до петролния център Абърдийн на изток, резултатите от 32-та избирателни окръга ще станат ясни през нощта срещу петък. Очаква се участието да бъде рекордно високо, а официалният резултат ще бъде обявен в Единбург в петък сутрин.

„Това е време на промяна“, казва 62-годишната Маргарет Дейвид, която подкрепя независимостта. „Преди никой не слушаше народа, сега той вярва, че може да постигне нещо значимо и поне веднъж да бъде чут“, казва тя.

Но в Абърдийн противникът на независимостта Уили Приморс твърди, че е обезпокоен от възможността за победа на „да“. „Чувствам се шотландец, но искам да бъда шотландец в контекста на федерална Великобритания, а не на малка нация“, отбелязва той.

Британският премиер Дейвид Камерън, чийто пост може да бъде застрашен, ако Шотландия стане независима, призова шотландците да гласуват с „не“, като заяви, че ще бъде „съкрушен“, ако те изберат да напуснат. Подкрепящият независимостта лидер на регионалното правителство в Шотландия Алекс Салмънд заяви, че страната му „е на път да сътвори история“.

Подклаждане на сепаратизъм

Кампанията беше бурна и предизвика различни мнения дори в рамките на отделни семейства и между дългогодишни приятели, но остана мирна, рядък пример за сепаратистки движения от цял свят. Близо 4,3 милиона души се регистрираха за референдума, което е 97% от всички избиратели и показва равнището на интерес към референдума, включващ за първи път 16 и 17-годишните.

Какъвто и да е резултатът, референдумът ще има трайни последици за Великобритания и отвъд нея. Основните партии в страната обещаха да дадат на регионалното правителство в Шотландия нови правомощия да налагат данъци и да разрешават разходи в случай на победа на „не“ и заявиха, че законопроекти ще бъдат подготвени до януари 2015 г.

Scottish-Referendum

Това обещание предизвика сходни призиви за повече местни правомощия в други части на страната, включително Северна Ирландия и Уелс, както и в английски области като Корнуол и Йоркшир. Кампанията подклаждаше сепаратистки настроения и извън Великобритания на места като Каталуния, където стотици хиляди хора се събраха в Барселона, образувайки гигантско „V“ с искане за отделяне от Испания.

Победа на „да“ в Шотландия ще даде началото на месеци сложни преговори, водещи до пълна независимост. Шотландската национална партия (ШНП) иска това да се случи на 24 март 2016 г., на 309-та годишнина от Актовете за уния между Англия и Шотландия.

Разделена страна

Голяма част от кампанията беше свързана с противопоставяне на оглавяваното от консерваторите правителство в Лондон, за което гласуваха малко шотландци, и с шотландската идентичност. Голяма част от дебатите се въртяха и около сложни икономически проблеми. Привържениците на „не“ обвиниха Салмънд, че преувеличава очакваните приходи от петролните и газовите запаси в шотландските води на Северно море, които според поддръжниците на независимостта ще направят Шотландия една от най-богатите малки страни в света.

Големият въпрос без отговор е каква валута ще използва Шотландия, тъй като Банк ъв Ингланд отхвърли възможността за споделяне на паунда. Една от възможностите би била Шотландия да използва паунда без официален валутен съюз, както Панама прави с американския долар.

Много от големите компании в Шотландия, включително процъфтяващата уиски индустрия, се обявиха против независимостта и техните акции пострадаха тежко на фондовата борса с наближаването на референдума.

Но много от по-малките компании твърдят, че искат решенията да се вземат по-близо до дома и подкрепиха „да“ на референдума. Спортни звезди и знаменитости изразяваха разнородни мнения. Писателката Дж. К. Роулинг и музикалната легенда Пол Макартни се противопоставиха на независимостта, а актьорът Шон Конъри, който живее на Бахамските острови, я подкрепи.

Какъвто и да е резултатът, Шотландската църква съобщи, че ще е необходимо национално помирение. Лидерът на Църквата Джон Чалмърс предупреди, че Шотландия „може да се превърне в разделена страна“, и в неделята след референдума ще отслужи религиозна служба за обединение на противопоставящите се страни./БГНЕС

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.