Шотландия и Каталуния по пътя към независимостта

| от | |

Анализ на Елица Кънчева за euractiv.fr. Българският вариант на текста специално за нашите читатели.

2014г. ще бъде решаваща за бъдещето на Каталуния и Шотландия. Въпросът за оставането им в ЕС ще даде превес в едната или другата посока на везната.

Catalonia Scotland EU 2

Отдавна Шотландия и Каталуния се борят за независимост. Тази година мечтите им са на път да се сбъднат. 2 рефендума, които ще решат спорния въпрос, са предвидени за края на тази година. (както посочва последното издание за Външна политика на Френския институт по международни отношения.)

Желанието за независимост изкарва на преден план редица въпроси, един от най-значимите които е : възможно ли е тези нови държави да останат страни-членки на ЕС? Никой не дава категоричен отговор дали членството им ще бъде автоматично прехвърлено или дългата и мъчителна процедура по приемане ще трябва да започне отначало. Развалянето на цялостта на държави-членки поставя под съмнение готовността на новосъздадените независими единици да се причислят към европейското семейство.

Въпреки това, международните договори подсигуряват пълното прехвърляне на правата и задълженията на гражданите от бившата държава към новосъздадената.

Разглеждайки от този ъгъл въпроса, европейските наблюдатели често цитират Виенската конвенция от 22 август 1978г. върху разделението на държавите. Въпреки че Испания и Великобритания не са ратифицирали тази конвенция, член 34 от нея казва: „ Всеки договор в сила в момента на разделението на държавата остава в сила за всички нейни територии и новосъздадени формирования.“.

Връзката между държавата и международните договори зависи от задълженията, поставени от съответната институция. Например ООН в нейната Харта разглежда различно въпроса: „Когато се създаде нова държава от вече настояща страна членка, новата държава не може да претендира за евтоматично прехвърляне на членството си в ООН“.

Европейската комисия споделя мнението на ООН, ако се имат предвид думите на Мануел Барозо от 2012г: „Ако територия от страна-членка на ЕС, се отдели като независима, договорите на първоначалната държава спират да се отнасят за съответната територия.“

Междувременно, докато институциите спорят за статута на евентуалните бъдещи формирования, те самите се подготвят усилено за осъществяването на референдумите си.

Alex-Salmond-defends-waving-the-Saltire-behind-David-Cameron-2037955

Смело сърце

Шотландия е по-напред в подготовката си за независимост. Шотландската национална партия се бори за автономия още от 1970г. През 2012г. нейният лидер, Алекс Салмонд, и британският министър-председател Дейвид Камерън подписват Единбургското споразумение за организирането на референдум на 18 септември 2014г.

Избирателите трябва да отговорят на въпроса: „Трябва ли Шотландия да е независима държава?“.

Една седмица преди подписване на споразумението проучване на TNS-BMRB за The Herald сочи, че само 28% от населението са за независимостта на Шотландия. И до днес „нерешилите“  остават значително много въпреки силната агитация от страна на националистите.

Партията публикува книгата „Бъдещето на Шотландия“, в която детайлно описва бъдещите предимства и привилегии регионът да е независима държава. Заместник министър-председателката, Никола Стюржон, я описва като „най-обстоятелственият документ в защита на незавимистта на територия“.

Дори съмненията за резултатът от референдума още да витаят, Шотландия е много близо до постигането на целта. Тя по настоящем има собствен парламент и управление, които ръководят сектори като здравеопазването, образованието, околната среда и вътрешния ред. Други все още са под контрола на Лондон, като военната защита, външните работи и икономиката.

Catalan-independence

Испанската гостоприемница

За сметка на шотландското колебание по въпроса, каталунците изглеждат по-убедени. Проучване от 2013г. показва, че 52,3% от населението на региона са за независимост, като 47,4% са съгласни дори и при изключването им от ЕС, според cadenaser.com.

Обаче: испанската Конституция не позволява на нито една територия или единица от нейната цялост да организира гласуване относно нейната автономия без съгласието на парламента.

Председателят на регионалното управление в Каталуния, националистът Артур Мас, шокира испанското правителство като на 12 декември 2013г. се договори с мнозинството от регионалния парламент да организират референдум на 9 ноември 2014г. Тогава каталунците ще трябва да отоговорят на въпроса: „Иската ли Каталуния да е държава?“. Ако резултатът е положителен, второ запитване ще бъде организирано с въпрос: „Искате ли Каталуния да е независима държава?“.

Желанието за независимост нараства. Това се вижда от увеличаващият се брой на манифестации в полза на референдума. На 11 септември, националният празник на Каталуния, 2011г. 1,5 млн души протестират в полза на запитването. 2 години по-късно 1,6 млн души организират „жива верига“, която се простира на 400км по границата на територията.

Правителството се е спряло на датата 9 ноември, за да „остави време на институциите да разискват въпроса“.

Така или иначе, емоциите по темата остават разногласни. Председателят на Европейската комисия, Херман ван Ромпой, на конференция в Мадрид изказа „надеждата“ си Испания да остане единна държава. Премиерът на Испания, Мариано Рахой, разбира се е на същото мнение. През ноември 2013г. той също така констатира, че, ако Шотландия избере независимостта, това ще означава, че тя ще трябва наново да кандидатства за членство в ЕС. Тези думи могат със сигурност да бъдат разглеждани като намек за съотечествениците му, че оставането в ЕС не е сигурно, което е силен аргумент в срещу евентуалното отделяне на Каталуния.

Но отговорът дали наистина е така остава неясен, а само той може да даде по-голяма яснота върху редицата догадки.

Въпреки всичко, каталунците и шотландците имат последната дума.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.