Шотландия и Каталуния по пътя към независимостта

| от | |

Анализ на Елица Кънчева за euractiv.fr. Българският вариант на текста специално за нашите читатели.

2014г. ще бъде решаваща за бъдещето на Каталуния и Шотландия. Въпросът за оставането им в ЕС ще даде превес в едната или другата посока на везната.

Catalonia Scotland EU 2

Отдавна Шотландия и Каталуния се борят за независимост. Тази година мечтите им са на път да се сбъднат. 2 рефендума, които ще решат спорния въпрос, са предвидени за края на тази година. (както посочва последното издание за Външна политика на Френския институт по международни отношения.)

Желанието за независимост изкарва на преден план редица въпроси, един от най-значимите които е : възможно ли е тези нови държави да останат страни-членки на ЕС? Никой не дава категоричен отговор дали членството им ще бъде автоматично прехвърлено или дългата и мъчителна процедура по приемане ще трябва да започне отначало. Развалянето на цялостта на държави-членки поставя под съмнение готовността на новосъздадените независими единици да се причислят към европейското семейство.

Въпреки това, международните договори подсигуряват пълното прехвърляне на правата и задълженията на гражданите от бившата държава към новосъздадената.

Разглеждайки от този ъгъл въпроса, европейските наблюдатели често цитират Виенската конвенция от 22 август 1978г. върху разделението на държавите. Въпреки че Испания и Великобритания не са ратифицирали тази конвенция, член 34 от нея казва: „ Всеки договор в сила в момента на разделението на държавата остава в сила за всички нейни територии и новосъздадени формирования.“.

Връзката между държавата и международните договори зависи от задълженията, поставени от съответната институция. Например ООН в нейната Харта разглежда различно въпроса: „Когато се създаде нова държава от вече настояща страна членка, новата държава не може да претендира за евтоматично прехвърляне на членството си в ООН“.

Европейската комисия споделя мнението на ООН, ако се имат предвид думите на Мануел Барозо от 2012г: „Ако територия от страна-членка на ЕС, се отдели като независима, договорите на първоначалната държава спират да се отнасят за съответната територия.“

Междувременно, докато институциите спорят за статута на евентуалните бъдещи формирования, те самите се подготвят усилено за осъществяването на референдумите си.

Alex-Salmond-defends-waving-the-Saltire-behind-David-Cameron-2037955

Смело сърце

Шотландия е по-напред в подготовката си за независимост. Шотландската национална партия се бори за автономия още от 1970г. През 2012г. нейният лидер, Алекс Салмонд, и британският министър-председател Дейвид Камерън подписват Единбургското споразумение за организирането на референдум на 18 септември 2014г.

Избирателите трябва да отговорят на въпроса: „Трябва ли Шотландия да е независима държава?“.

Една седмица преди подписване на споразумението проучване на TNS-BMRB за The Herald сочи, че само 28% от населението са за независимостта на Шотландия. И до днес „нерешилите“  остават значително много въпреки силната агитация от страна на националистите.

Партията публикува книгата „Бъдещето на Шотландия“, в която детайлно описва бъдещите предимства и привилегии регионът да е независима държава. Заместник министър-председателката, Никола Стюржон, я описва като „най-обстоятелственият документ в защита на незавимистта на територия“.

Дори съмненията за резултатът от референдума още да витаят, Шотландия е много близо до постигането на целта. Тя по настоящем има собствен парламент и управление, които ръководят сектори като здравеопазването, образованието, околната среда и вътрешния ред. Други все още са под контрола на Лондон, като военната защита, външните работи и икономиката.

Catalan-independence

Испанската гостоприемница

За сметка на шотландското колебание по въпроса, каталунците изглеждат по-убедени. Проучване от 2013г. показва, че 52,3% от населението на региона са за независимост, като 47,4% са съгласни дори и при изключването им от ЕС, според cadenaser.com.

Обаче: испанската Конституция не позволява на нито една територия или единица от нейната цялост да организира гласуване относно нейната автономия без съгласието на парламента.

Председателят на регионалното управление в Каталуния, националистът Артур Мас, шокира испанското правителство като на 12 декември 2013г. се договори с мнозинството от регионалния парламент да организират референдум на 9 ноември 2014г. Тогава каталунците ще трябва да отоговорят на въпроса: „Иската ли Каталуния да е държава?“. Ако резултатът е положителен, второ запитване ще бъде организирано с въпрос: „Искате ли Каталуния да е независима държава?“.

Желанието за независимост нараства. Това се вижда от увеличаващият се брой на манифестации в полза на референдума. На 11 септември, националният празник на Каталуния, 2011г. 1,5 млн души протестират в полза на запитването. 2 години по-късно 1,6 млн души организират „жива верига“, която се простира на 400км по границата на територията.

Правителството се е спряло на датата 9 ноември, за да „остави време на институциите да разискват въпроса“.

Така или иначе, емоциите по темата остават разногласни. Председателят на Европейската комисия, Херман ван Ромпой, на конференция в Мадрид изказа „надеждата“ си Испания да остане единна държава. Премиерът на Испания, Мариано Рахой, разбира се е на същото мнение. През ноември 2013г. той също така констатира, че, ако Шотландия избере независимостта, това ще означава, че тя ще трябва наново да кандидатства за членство в ЕС. Тези думи могат със сигурност да бъдат разглеждани като намек за съотечествениците му, че оставането в ЕС не е сигурно, което е силен аргумент в срещу евентуалното отделяне на Каталуния.

Но отговорът дали наистина е така остава неясен, а само той може да даде по-голяма яснота върху редицата догадки.

Въпреки всичко, каталунците и шотландците имат последната дума.

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

Мексиканската Доби покани целия свят на рождения си ден

| от chronicle.bg |

Спомняте ли си рождения ден на Доби от „Дружба” през 2011 година, на който всички бяхме поканени (погрешка) с призив да носим салфетки? Е, и Мексико се сдоби със своята Доби. По тази причина в мексикански град беше осигурено засилено полицейско присъствие, след като 1.2 милиона души потвърдиха присъствието си на партито.

Поканата включва видео, на което бащата на момичето казва, че „всички са добре дошли” на партито, в което е се изявяват местни банди. Въпреки че мъжът е искал да покани приятели и съседи, събитието е било публично, съответно – всеки човек по света може да се чувства поканен. Мъжът обаче заяви, че все пак не би върнал никого.

Видеото показва Крестенцио Ибара, застанал до дъщеря си Руби и съпругата си Анаелда Гарсия.

„Здравейте, как сте? Каним ви на този 26 декември на 15-ия рожден ден на дъщеря ни Руби Ибара Гарсия”, казва той. След това изброява трите групи, които ще свирят на събитието, което ще бъде придружено и от конна надпревара. Победителят е спечели 10 000 песос (490 долара). Клипът завършва с уточнението, че всички са поканени.

15-ият рожден ден на момичето е голямо събитие в Мексико, защото отбелязва превръщането на детето в жена.  Не е необичайно то да бъде съпроводено с голямо шумно парти. Не е ясно обаче защо точно това парти става вайръл и е споделено над 800 000 пъти.

След като разбрал колко е голям интересът към рождения ден на дъщеря му, Ибара се почувствал натъжен за два дни, но днес със семейството му са се примирили с идеята.

Вижте част от шегите, които се появиха по темата:

доби руби гарсия
Руби и семейството й в компанията на Кардашияните.

доби руби гарсия
А вие готови ли сте за рождения ден на Руби?

доби руби гарсия
Качете се на влакчето с гости за рождения ден.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.