Шотландия и Каталуния по пътя към независимостта

| от | |

Анализ на Елица Кънчева за euractiv.fr. Българският вариант на текста специално за нашите читатели.

2014г. ще бъде решаваща за бъдещето на Каталуния и Шотландия. Въпросът за оставането им в ЕС ще даде превес в едната или другата посока на везната.

Catalonia Scotland EU 2

Отдавна Шотландия и Каталуния се борят за независимост. Тази година мечтите им са на път да се сбъднат. 2 рефендума, които ще решат спорния въпрос, са предвидени за края на тази година. (както посочва последното издание за Външна политика на Френския институт по международни отношения.)

Желанието за независимост изкарва на преден план редица въпроси, един от най-значимите които е : възможно ли е тези нови държави да останат страни-членки на ЕС? Никой не дава категоричен отговор дали членството им ще бъде автоматично прехвърлено или дългата и мъчителна процедура по приемане ще трябва да започне отначало. Развалянето на цялостта на държави-членки поставя под съмнение готовността на новосъздадените независими единици да се причислят към европейското семейство.

Въпреки това, международните договори подсигуряват пълното прехвърляне на правата и задълженията на гражданите от бившата държава към новосъздадената.

Разглеждайки от този ъгъл въпроса, европейските наблюдатели често цитират Виенската конвенция от 22 август 1978г. върху разделението на държавите. Въпреки че Испания и Великобритания не са ратифицирали тази конвенция, член 34 от нея казва: „ Всеки договор в сила в момента на разделението на държавата остава в сила за всички нейни територии и новосъздадени формирования.“.

Връзката между държавата и международните договори зависи от задълженията, поставени от съответната институция. Например ООН в нейната Харта разглежда различно въпроса: „Когато се създаде нова държава от вече настояща страна членка, новата държава не може да претендира за евтоматично прехвърляне на членството си в ООН“.

Европейската комисия споделя мнението на ООН, ако се имат предвид думите на Мануел Барозо от 2012г: „Ако територия от страна-членка на ЕС, се отдели като независима, договорите на първоначалната държава спират да се отнасят за съответната територия.“

Междувременно, докато институциите спорят за статута на евентуалните бъдещи формирования, те самите се подготвят усилено за осъществяването на референдумите си.

Alex-Salmond-defends-waving-the-Saltire-behind-David-Cameron-2037955

Смело сърце

Шотландия е по-напред в подготовката си за независимост. Шотландската национална партия се бори за автономия още от 1970г. През 2012г. нейният лидер, Алекс Салмонд, и британският министър-председател Дейвид Камерън подписват Единбургското споразумение за организирането на референдум на 18 септември 2014г.

Избирателите трябва да отговорят на въпроса: „Трябва ли Шотландия да е независима държава?“.

Една седмица преди подписване на споразумението проучване на TNS-BMRB за The Herald сочи, че само 28% от населението са за независимостта на Шотландия. И до днес „нерешилите“  остават значително много въпреки силната агитация от страна на националистите.

Партията публикува книгата „Бъдещето на Шотландия“, в която детайлно описва бъдещите предимства и привилегии регионът да е независима държава. Заместник министър-председателката, Никола Стюржон, я описва като „най-обстоятелственият документ в защита на незавимистта на територия“.

Дори съмненията за резултатът от референдума още да витаят, Шотландия е много близо до постигането на целта. Тя по настоящем има собствен парламент и управление, които ръководят сектори като здравеопазването, образованието, околната среда и вътрешния ред. Други все още са под контрола на Лондон, като военната защита, външните работи и икономиката.

Catalan-independence

Испанската гостоприемница

За сметка на шотландското колебание по въпроса, каталунците изглеждат по-убедени. Проучване от 2013г. показва, че 52,3% от населението на региона са за независимост, като 47,4% са съгласни дори и при изключването им от ЕС, според cadenaser.com.

Обаче: испанската Конституция не позволява на нито една територия или единица от нейната цялост да организира гласуване относно нейната автономия без съгласието на парламента.

Председателят на регионалното управление в Каталуния, националистът Артур Мас, шокира испанското правителство като на 12 декември 2013г. се договори с мнозинството от регионалния парламент да организират референдум на 9 ноември 2014г. Тогава каталунците ще трябва да отоговорят на въпроса: „Иската ли Каталуния да е държава?“. Ако резултатът е положителен, второ запитване ще бъде организирано с въпрос: „Искате ли Каталуния да е независима държава?“.

Желанието за независимост нараства. Това се вижда от увеличаващият се брой на манифестации в полза на референдума. На 11 септември, националният празник на Каталуния, 2011г. 1,5 млн души протестират в полза на запитването. 2 години по-късно 1,6 млн души организират „жива верига“, която се простира на 400км по границата на територията.

Правителството се е спряло на датата 9 ноември, за да „остави време на институциите да разискват въпроса“.

Така или иначе, емоциите по темата остават разногласни. Председателят на Европейската комисия, Херман ван Ромпой, на конференция в Мадрид изказа „надеждата“ си Испания да остане единна държава. Премиерът на Испания, Мариано Рахой, разбира се е на същото мнение. През ноември 2013г. той също така констатира, че, ако Шотландия избере независимостта, това ще означава, че тя ще трябва наново да кандидатства за членство в ЕС. Тези думи могат със сигурност да бъдат разглеждани като намек за съотечествениците му, че оставането в ЕС не е сигурно, което е силен аргумент в срещу евентуалното отделяне на Каталуния.

Но отговорът дали наистина е така остава неясен, а само той може да даде по-голяма яснота върху редицата догадки.

Въпреки всичко, каталунците и шотландците имат последната дума.

 
 

Оставете Копривщица на мира!

| от |

Хората много обичат да говорят за промяната. 

Това беше и думата, която политиците предизборно дъвчеха в слоганите си. “Гласувайте за промяната!”

Само дето някои неща нямат нужда от промяна. Ето, като Копривщица, например. За нея всъщност е чудесно да остане в „зоната си на комфорт“. В този случай това означава да бъде запазен статутът й на архитектурно-исторически резерват.

Нещо, което един местен бизнесмен – Радослав Йовков, и хората от общинския съвет в града (7 от 11), не искат да се случи. Те искат промяна – високи сгради, мотописта, ски писта и други нововъведения, които да превърнат възрожденското градче в ново Банско, претрупано като китайски магазин от кича на псевдоразбирането за туризъм.

копривщица

В “зоната на комфорт” на Копривщица живее магията на тесните калдаръмени улички – магия, която би вдъхновила Джоан Роулинг да роди още поне две книги за Хари Потър. В тази зона на комфорт стоят дребните забрадени баби, които продават сладка от диви ягоди на площада. В нея е тишината над паметника на Георги Бенковски и папурите в блатото под него. Есенните листа на брезите над църквата „Успение на Св. Богородица“.

Почернялата пейка пред Догановата къща, която от векове гледа с дървените си очи. Ябълковите дървета, надвиснали над улиците, от които децата крадат ябълки и тичат със смях. Чардаците на Ослековата къща. Вятърът, който докосва статуята на майката на Димчо Дебелянов пред „бащината къща, в която той се завръща“. Августовската топлина на камъните, с които е построен мостът, на който е гръмнала първата пушка на Априлското въстание. Носталгичното настроение на отминалата епоха. Сцената, на която се снимаха „Под игото“, „Хитър Петър“, „Шибил“ и „Записки по българските въстания“ . Конете, които пасат под боровете на Копривщенските поляни.

Ски писта на тези поляни? Come on.

Кой нормален скиор ще предпочете Копривщица като ски дестинация пред Банско или Боровец? Мотописта? Бучене на двигателя на Harley Davidson вместо конски тропот по калдъръма? Напред, юнаци! С гръмовен звук на ATV-то до паметника на Бенковски!

Не, нямаме нужда от това. Не защото някой иска да възпрепятства процеса на развитие на града и да лиши местните от индустриалния устрем на един загрижен бизнесмен, а защото това място е една от малкото останали крепости на българското, на истинския патриотизъм – такъв, в който не се мразят чуждоземци, не се връзват бежанци със свински опашки, не се лансират кухи политически лозунги и не се демонстрира любов към отечеството посредством селска агресия, татуирани лица на национални герои по плешките и вербална шизофазия по телевизията.

Идете до Копривщица този уикенд – ще видите българския флаг, закачен на повечето къщи.

копривщица

Ще видите в „Дедо Либен“ и другите кръчми местни хора, които пеят „Притури се планината“ и танцуват ръченица. Ще видите деца да пеят български народни песни, не защото трябва да го правят в час по музика, а защото родителите им го правят  – с желание, със страст. С две думи – ще видите урок по национална гордост и патриотизъм.

Копривщица не е само природа. Тя е и дух, и история, и култура. И намесата с цел „промяна“, водена от частни бизнес интереси и политическо навеждане на главица, би разрушила много повече от един възрожденски град-музей.

копривщица

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ