Ще засегне ли операцията в Газа нормализирането на отношенията между Турция и Израел

| от |

9AP887084857608

в. „Тудейс заман“, Емре Услу, 21 юли

Операциите на Израел в Газа продължават да отнемат живота на невинни. Както може да се очаква, хора по целия свят реагират на това, което Израел причинява на хората в Газа.

Очаквано турската общественост реагира гневно на ужасяващите кадри, показани по новините. Турците излязоха на улицата, за да изразят своя гняв към Израел.

Правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) не пропусна възможността да превърне яда на хората в свой предизборен коз. Първо дъщерята на премиера Реджеп Тайип Ердоган се появи пред посолството на Израел, за да протестира, а след това депутати и представители на ПСР отидоха на протестите. Последно, но не по значение, премиерът Ердоган се качи на подиума и остро критикува Израел. Дори сравни това, което Израел върши в Газа, с геноцида на Хитлер срещу еврейския народ.

Онези, които не познават достатъчно добре Ердоган, лесно биха си помислили, че реакцията му към Израел е искрена, израз на неговия ислямски произход. Дълго време аз самият си мислех, че реакцията му спрямо Израел произхожда от ислямисткото му минало.

Когато обаче по-задълбочено разгледах кога и как той реагира към Израел, осъзнах, че за неговата реакция няма друга причина освен да консолидира избирателите му. 

Например, реакцията му с „one minute“ (фраза на английски език, с която Ердоган се обърна към модератора на икономическия форум в Давос през 2009 г., недоволствайки от предоставеното му време за реч, преди да напусне разгневен след остри критики към Израел, бел.ред.) спрямо израелския президент Шимон Перес в Давос през 2009 г. беше точно преди местните избори същата година. Това стана по времето, когато икономическата криза засегна турската икономика и подкрепата за ПСР беше на най-ниското си ниво от 2007 г. Тогава никой не си помисли, че реакцията „one minute“ на Ердоган е била предварително планирана. Днес обаче един от основателите на ПСР Невзат Ялчънташ разкри, че това е било така.        

Следващият инцидент между Израел и Турция беше кризата с „Мави Мармара“ (израелския рейд през 2010 г. срещу турския кораб „Мави Мармара“, част от международна флотилия с помощи за Газа, при който бяха убити десет турци, бел.ред.). Няма съмнение, че инцидентът с „Мави Мармара“ е бил планирана операция на турски разузнавателни кръгове не само да мобилизират турската общественост около Ердоган, но и да представят Ердоган като новия лидер на Близкия изток. От самото начало та до края, на турското правителство беше добре известно, че Израел ще реагира агресивно. И на депутатите на ПСР беше казано да не бъдат на кораба. Те слязоха от борда в последната минута, след като получиха информация от кръговете на разузнаването.

Всъщност, когато разглеждаме имиджа на Ердоган в очите на арабските общества, инцидентът „Мави Мармара“ беше върхова точка на неговата популярност. С този случай турските политици се опитаха да превърнат реакциите „one minute“ в политически дивиденти.

Пресметнато беше, че Турция ще използва популярността на Ердоган в арабския свят като коз, така че Турция да стане ключов регионален играч. В действителност до Арабската пролет Турция изведнъж се оказа държава номер едно в очите на арабските маси, а турският политически елит започна да се облагодетелства от тази популярност. От туризъм до инвестиции, политическо сближаване в образованието – Турция се превърна в център за много араби.

Но след Арабската пролет планът „Мави Мармара“ се превърна в голям провал, особено след като стана ясно, че турските външнополитически стратези не са успели да предвидят последствията от Арабската пролет в Египет и Сирия.

Когато Арабската пролет засегна негативно турския план, турските политици трябваше да нормализират отношенията между Турция и Израел. Всъщност през последните няколко месеца беше съобщено, че Турция и Ираел са постигнали споразумение да нормализират отношенията си.

Изглежда Турция очакваше предстоящите президентски избори, за да нормализира отношенията си с Израел.

Когато Израел започна нова офанзива срещу Газа, Ердоган изчака няколко дни, преди да покаже някаква реакция спрямо Израел. Мълчанието на Ердоган беше критикувано от опозицията, но той предпочете да не слуша критиките.

Когато обаче обществената реакция достигна такова ниво, което би значило, че случаят може да се използва в негова полза преди предстоящите избори, Ердоган излезе на сцената и още веднъж осъди остро агресията на Израел.

Човек би казал, че операцията на Израел в Газа е предоставила златна възможност на Ердоган да започне предизборната си кампания въз основа на антиизраелска реторика. Както на всеки едни избори, той намира враг, срещу когото да се бори – този път израелската агресия го „спаси“, явявайки се като така нужния му враг на тази предизборна кампания.

Понеже това е само част от предизборната реторика, не мисля, че операцията на Израел срещу Газа ще влоши полувъзобновените отношения с Израел. След изборите очаквам, че Ердоган щ

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!