Ще спре ли Европа да се грижи и за крушките?

| от |

В ЕС има много регулации и директиви. Срещу тях е по-лесно да се роптае, отколкото да бъдат отменени, пише Дойче веле. Но онези, които искат да се изкорени всеки опит за регулация, явно не разбират същината на проблема, смята Б. Везел.

При встъпването си в длъжност новата Европейска комисия обеща да не изнервя европейските граждани с нови, дребнави правила. Говори се за „дебюрократизация“, а всеки познавач на европейската политика тутакси ще се сети поне за няколко примера. Много от тях са толкова изтъркани, че вече отдавна не се споменават – като този с кривите краставици. Но не трябва да бъдеш враг на Европа, за да сметнеш за безсмислени идеите за директива, гарантираща слънчевата защита на строителните работници. В крайна сметка всяка страна поотделно може да уреди подобен вид проблеми в своето законодателство – ако поиска. А по сходен начин стоят нещата и с пестенето на тока: на Европейския съюз му се наложи да определи цели и мерки и да принуди страните-членки да ги изпълняват, тъй като в противен случай и след 50 години не би се постигнало нищо. От друга страна: отмяната на традиционната електрическа крушка струваше много политически капитал на Брюксел – без гаранция, че си струва по отношение на очаквания ефект за пестене на енергия.

Европейската комисия иска по-малко закони

Дискусиите около нагревателните плочи на кафемашините, мощността на прахосмукачките и на сешоарите се оказаха истински подарък за карикатуристите и сатириците, респективно – импулс за изкуството в Европа. Но на този вид шеги трябва да бъде сложен край, обещава сега Европейската комисия. Тя иска да ограничи своята законодателна дейност до най-необходимото и да се освободи от някои отживелици.

В името на тази цел Франс Тимерманс, новият вицепрезидент на Европейската комисия, възнамерява да изхвърли зад борда някои вече подготвени законопроекти – като например един регламент за събирането на сметта, по който Европейският съвет и парламентът спорят от години. Същото се отнася и до новите прагове за замърсяване на въздуха или до уеднаквяването на европейските правила за защитата при майчинство.

Тези законодателни намерения не са приложими във формата, в която са планирани, дебатите по тях водят в задънена улица, твърди Комисията, и затова те трябва или изцяло да отпаднат, или да бъдат преработени. Това предизвиква радост у всички, които намират правилата за опазване на околната среда за безполезна пречка пред фирмите. Еколозите обаче са недоволни и предупреждават, че правилата за рециклиране на стари автомобили, електроника или батерии са нужни за бъдещето ни в Европа. Защото се знае, че индустрията няма кой знае колко големи задръжки да изхвърля отровни химикали там, където никой не гледа.

Целта е правилна, но трудно достижима

Да правиш по-малко, но по-добри закони обаче за съжаление не е толкова лесно, колкото го представят популистите. Разбира се – Европейският съюз няма нужда да решава всеки проблем и да се чувства отговорен за всичко. В бъдеще той би трябвало най-вече да подбира по-добре политическите си битки и да предоставя по-малко благодатна почва за изява на антиевропейските кресльовци. От тях не може да се очаква да млъкнат изцяло, дори догодина в Брюксел да бъде приет един-единствен закон, те пак ще намерят причина за полемика.

Но големите общи теми, предимно в сферата на опазването на околната среда и защитата на потребителите, могат да се решат само на европейско равнище. Затова там не бива да се правят компромиси заради нечие удобство или политическа нерешителност. Европейската комисия трябва да намери съответен баланс между необходимата регулация и потребностите на икономиката.

Еврокритиците, които постоянно настояват за облекчаване на малките и средните предприятия, не са малко. Но повечето ограничителни предписания не произхождат непременно от Брюксел. Един поглед към регламентите във Франция, например, показва, че има огромен брой местни самоограничения. Същото важи и за всепоглъщащата бюрокрация в Италия, която в голямата си част е „домашно“ производство.

Въпреки това: Европа има нужда от по-малко и по-умни закони – в това няма съмнение. И всяка стъпка в тази посока е правилна. Този обаче, който сега изисква от Европейската комисия да изкорени до дъно всеки опит за регулация, явно не осъзнава същината на проблема. За намаляването на огромното по размери европейско законодателство има нужда от търпение и усет. Прибързаността не е правилният метод да се коригират грешки, които са се трупали с години.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?