Ще разбере ли Дилма Русеф посланието от вота?

| от |

„Разбрах посланието“, беше заявил Фелипе Гонсалес през нощта на последната си изборна победа през 1993 г. Тогава испанските социалисти спечелиха вота с минимална разлика след кампания, центрирана върху различни случаи на корупция, като основният им аргумент беше страхът от връщането на десницата във властта. Партията обаче не можа да предотврати една негативна тенденция на спад на влиянието и след три години управление социалистите претърпяха провал в предсрочни избори.

Това се казва в коментар на испанския вестник „Ел Мундо“ за президентските избори в Бразилия. Нищожната преднина при победата на Дилма Русеф, напомня на споменатия случай с испанските социалисти. Лидерката на бразилската Партия на трудещите се обеща в неделя вечер да бъде „по-добра“ президентка в сравнение с първия си мандат след агресивната си предизборна кампания. Тя беше базирана на социалното и етническо разделение – бедни срещу богати, чернокожи срещу бели, крупни урбанистични центрове срещу селски райони, левица срещу десница – и на обвинения в корупция. Дилма спечели вота благодарение на харизмата на своя предшественик Луиш Инасио Лула да Силва само с мнозинство от три милиона гласа при общо 146 милиона бразилци с право на глас. Изборите показаха, че страната е разделена на две, но все пак от тях пролича здравината на демокрацията в Бразилия и макар че президентката трябва да направи сериозни усилия за помиряване на бразилците, безспорен факт е, че актуалната поляризация на обществото е много по-слаба в сравнение с други държави от района.

Още след протестите през 2013 г. лидерката на Партията на трудещите се обеща реформи, но ще й си наложи да се заеме с това още от първия ден на новия си мандат на 1 януари. Дейността й ще бъде на три фронта – вътрешна политика, външна политика и икономика. В политическата сфера тя трябва да извърши реформа, която да се радва на консенсус и за която се говори от 15 години. Става въпрос да намали числеността на паразитните партии в парламента с техните корупционни схеми и порочна политика. Във външнополитически аспект президентката трябва да дефинира ролята на Бразилия, да възстанови отношенията със САЩ след разкритията на Едуард Сноудън за подслушвания и страната да намери своето място в Латинска Америка между регионалната икономическа групировка Меркосур и бележещия възход Тихоокеански алианс. В това отношение ще й трябва повече прагматизъм, отколкото досегашните идеологически предразсъдъци. Още по-тежка ще е задачата на Дилма Русеф в икономиката. Бразилия изпадна в рецесия и предизвикателството е да се осигури растеж, без да се генерира инфлация, която в момента надхвърля официалната цел от 6%. Аналитиците подчертават, че за тази цел трябва да се ограничи ролята на държавата във всички сфери и по-конкретно съкращаване на бюрокрацията, на държавните разходи, реформа в трудовото законодателство, в пенсионната и финансовата система. Освен това трябва да се осигурят качествени публични услуги, да се извърши революционна промяна в образованието, както и да се привлекат чуждестранни инвестиции за изпълнение на проекти в инфраструктурите, които в момента са истинско бреме в развитието на страната. Всички тези необходими реформи бяха в сърцевината на масовите протести през 2013 г. Тогава Дилма Русеф каза, че е разбрала посланието, и обеща реформи, но вместо това електоратът видя как се изграждат прескъпи стадиони и пристанището в кубинския град Мариел, докато зърното гниеше в пристанището Сантуш. Електоратът даде втори шанс на Дилма Ще бъде ли тя в състояние да стане инициатор на промяна? „Дали сега е разбрала посланието? /БГНЕС

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.