Ще напуснат ли британците ЕС?

| от |

Откакто преди година британският премиер Камерън обяви намеренията си за провеждането на референдум за оставането на страната в ЕС, постоянно се говори за излизане от Общността. Но има и други предложения, пише в свой анализ Дойче веле.

uk-eu-doors-web

Резултатите от допитването, проведено по поръчка на британския „Обзървър“ миналия декември, са еднозначни: на въпроса дали смятат страната си за европейска, 84 процента от германците отговарят утвърдително, докато при британците такъв отговор дават само 40 на сто.

За популистката Партия на независимостта, както и за някои медии и представители на консерваторите, Брюксел е основен виновник за всичко, което не върви: имиграцията, бюрокрацията, прахосването на пари. В този контекст последните данни от допитванията изобщо не звучат неочаквано, изтъква социологът Питър Келнър: „В момента има минимално мнозинство, което поддържа излизането на страната от Европейския съюз – 45 процента искат това, 35 процента са за оставането на страната в Общността и 20 на сто се колебаят“.

Преди една година британският премиер Камерън обеща на сънародниците си, че ако бъде преизбран, през 2017 година ще организира референдум за европейското членство: „Време е народът да си каже думата, време е нещата с Великобритания и Европа да се изяснят“, твърди Камерън.

Договарянето на нови правила в ЕС бе второто обещание на Камерън. Премиерът настоява за същностна реформа в Общността, която до доведе до повече гъвкавост, намаляване на бюрокрацията и без да се налага хармонизация във всичко. Британският премиер е на мнение, че така реформираният Европейски съюз ще стане и по-конкурентоспособен – в него Брюксел ще има по-малки правомощия, а националните парламенти ще взимат повече решения.

UK-Representation-to-the-EU

За общите правила

Апелът на Камерън е адресиран не само към останалите страни-членки на ЕС, а най-вече към публиката във Великобритания. При това не без известен успех – председателят на Съюза на индустриалците Джон Кридланд заяви следното: „И големите, и малките британски фирми казват: трябва да останем в променения Европейски съюз, а не извън него и без влияние“. Инвеститори като Хонда, Нисан, Форд, Ситигруп или Унилевър предупреждават, че ако Великобритания излезе от ЕС, ще се изтеглят от страната.

И тези изказвания, и стратегията на Камерън обаче не впечатляват особено противниците на ЕС от Партията на независимостта и от Консервативната партия. Те поставят нови, нереалистични изисквания като например за край на свободата на придвижване в рамките на Общността.

Само преди две седмици десетина консервативни депутати поискаха в писмо парламентът да получи правото на вето над всяко решение на ЕС. В този случай дори и критично отнасящият се към ЕС външен министър Улиям Хейг се почувства длъжен да се намеси: „Това, което в система с общи правила не е възможно, включително и в зона за свободна търговия, е отделните парламенти едностранно да могат да казват – няма да правим това. Вътрешният пазар не би могъл да функционира така“.

Интересите на Лондон

Оттогава насам хардлайнерите възприемат Хейг като предател. Те гледат по същия начин и на финансовия министър Джордж Озбърн след като преди седмица той заяви, че Великобритания иска да остане в Европейския съюз, но с нови договори: „Сегашните не са изготвени за съюз, в който някои страни-членки държат на много по-дълбока интеграция от другите. Вместо да се изправи срещу истината, Брюксел използва еквилибристики, за да нагоди съществуващите договори към ситуация, на която те не съответстват“, твърди Озбърн.

Лондон се опасява най-вече от това, че без промени в договорите интересите на държавите извън еврозоната ще отстъпват все повече на заден план. Според Питър Келнър много е важно как ще бъде формулиран въпросът за референдума: „Ако британците бъдат попитани, например, дали биха подкрепили оставането в ЕС ако консервативното правителство предоговори правилата, а Дейвид Камерън призове за оставане в Общността, тогава повечето британци биха подкрепили членството“, твърди социологът.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.