Ще издържи ли бюджетът на политическото порно?

| от | |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Политическата криза в България е факт. По отношение на нея има две важни неща, които трябва да бъдат дебело подчертани: първо, няма драма и второ, ние не сме някакво изключение в Европа.

Драматизмът се прокрадва само в коментарите на парламентаристите, които си получават заплатите от нашите данъци. Имам чувството, че парламентът е пълен с депутати, които са „единствени и неповторими в желанието си да служат на народа“. Определено ми се повдига от думите „това, което е най-добро за обществото“. Можете да ги чуете от всички депутати по всякакви теми във всевъзможните им медийни участия. Тъй като за всеки средностатистически българин „това общество“ отдавна се е превърнало в „страничен елемент“. И това е поради факта, че политиците направиха всичко възможно да елиминират наличието на обединяващи общонационални дългосрочни цели, а почти всички станахме някакви антиобществени силуети, движещи се без посока, затънали в режим на оцеляване.

politi

От процедури, дати и избори вече на всички ни се завъртя главата. Дали пък точно това не е крайната цел на „големите играчи“ в политиката. Хората с „въртящи се глави“ трудно мислят, но лесно се купуват. Изборите все повече започват да приличат на битпазар. Продават се евтини стоки, с лошо качество, на хора със завъртени глави. Мирише на развалена кайма и топла бира. За огладнелите избиратели не е важно какво поглъщат, а по-скоро е важно да има каквото и да е за поглъщане.

Кое е най-важното за страната в момента? Дали ще издържи бюджет 2014 на политическо порно? Да, наистина става въпрос за груб еротичен сценарий, тъй като според различните прогнози на социолозите се оказва, че са възможни всякакви политически обединения в името на „интереса на обществото“.

В тази ситуация бюджет 2014 е все по-малко вероятно да оцелее без актуализация. Разходната част за първите месеци на годината показва „силно ускорение“. Има ръст от 700 милиона лева в консолидирания бюджет. В интерес на истината по-голямата част от „това ускорение“ идва от разходите по усвояване на европейските фондове, но… Европейската комисия ни зашлеви мощен шамар със замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Нямаме късмет с „големите политически играчи“. Никой, абсолютно никой от тях не сложи на масата като приоритет изпълнението на бюджета на държавата през периода до следващите предсрочни избори. На тези „народни избраници“ направи ли им впечатление, че за първите три месеца корпоративните приходи в хазната отбелязват спад с 50 милиона лева.

Нали икономиката уж има ръст, а корпоративните приходи падат. Износът също отчита спад. Покачването на осигурителния праг е довело до по-добри постъпления от осигурителните вноски, но смея да предположа, че това ще има краткосрочен ефект за бюджета. Какво се получава на практика? В този период на безвремие е твърде вероятно да изпаднем в ситуацията на раздуване на разходите и намаляване на приходите. При наличие на служебен кабинет и без парламент ми е твърде любопитно как ще стане актуализацията на бюджета, която все повече се очертава като неизбежна.

Една от последните идеи на отиващото си правителство бе обединението на Агенция „Митници“ и НАП. Добре, че тази идея издимя през комина. Хора от бранша категорично отрекоха такава възможност поради коренно различните принципи на функциониране на двете приходни агенции.

Многократно съм споменавал, че бюджетът на страната е силно зависим от усвояването на европейските фондове. Както е казал народът, „едно зло никога не идва само“. Политическа криза плюс спрени европейски средства е равно на бюджетен дефицит. От Агенцията по обществени поръчки заявиха, че щели да спуснат методически указания на всички по веригата как да процедират с обществените поръчки в съответствие с европейските практики. Това си е направо черно чувство за хумор. Изглежда, че в тази агенция до този момент никой не е знаел, че 90% от обществените поръчки са манипулирани. Да, наистина става въпрос за шокираща корупция.

Европа многократно ни предупреждаваше за това. От началото на действие на програмния период през 2007 г. само по една от програмите са открити 728 нередности. Замразените по-рано плащания и по Оперативна програма „Околна среда“ почти гарантират поредните масови общински фалити. Всеки знае как се провеждат тръжните процедури и как се манипулира изборът. Не е тайна за никого, че документациите по обществените поръчки се изпращат на конкретни участници преди обявяването им с цел конкретните „наши“ участници да потвърдят възможността за покриване на условията за избора или съответно да предложат условия, на които само те отговарят, или как се подменят ценови предложения. Явно само в агенцията не знаят.

Нивото на корупцията при обществените поръчки е в основата на верижните фалити в малки и средни предприятия. Нито една политическа партия на власт не доби куража да въведе изискването всички обществени поръчки да се подават по електронен път. Знаете ли защо? Причината е, че по този начин всичко ще бъде на чист конкурентен принцип и без шанс за манипулация, а това явно не го искат и самите политици. Как тогава „нашите фирми“ ще спечелят поредния търг и как тогава те ще насочат част от парите към партийните каси. Европа ни е бясна и това е меко казано. Нали ви е ясно защо ни спират европейските средства?

Поредният министър мига на парцали, обяснявайки на „обществото“ как се работи здраво за отстраняване на проблемите в обществените поръчки, а може би точно в този момент „негова фирма“ печели поредната обществена поръчка. Знаете ли, че в общините членове на комисиите за избор при провеждане на обществени поръчки масово допълват или заменят документите за подбор на конкретни „наши“ участници с цел елиминиране или не на един или друг участник? Това не е нарушение на процедурите, това си е чисто криминално деяние.

Само за сведение на господа кметовете бих дал следната информация: при участие на германска компания в процедура по възлагане на обществена поръчка във връзка с проект, финансиран чрез европейските фондове и при съответния й провал, тя задължително дава информация на германското търговско представителство за причините, довели до него. Можете ли да се сетите кои са основните причини, които се споменават на първо място? Учудвате ли се тогава на замразените средства от европейските фондове?

Бюджет 2014 се намира на критично ниво. Политиците продължават да се държат неадекватно. Предстоящото служебно правителство трябва да си постави една-единствена задача и тя е да овладее харчовете в държавата. Една година без структурни реформи в пенсионната и в здравната система ще удари най-вече най-слабите социални слоеве на обществото. Точно в името на техния „обществен интерес“ левите взеха властта. Традиционно след всяко тяхно управление публичните финанси са пълни с дефицити. Дефицит за всеки от нас означава отложено плащане. Да, всеки от нас ще трябва за пореден път да бръкне в джоба си и да плати поредната лява авантюра с логото „в името на обществения интерес“.

Мнозина вече са на вълна да кажат „благодаря, но аз не съм член на това общество“. Учудвате ли се тогава защо все по-малко хора гласуват? Аз лично – не.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.