Ще издържи ли бюджетът на политическото порно?

| от | |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Политическата криза в България е факт. По отношение на нея има две важни неща, които трябва да бъдат дебело подчертани: първо, няма драма и второ, ние не сме някакво изключение в Европа.

Драматизмът се прокрадва само в коментарите на парламентаристите, които си получават заплатите от нашите данъци. Имам чувството, че парламентът е пълен с депутати, които са „единствени и неповторими в желанието си да служат на народа“. Определено ми се повдига от думите „това, което е най-добро за обществото“. Можете да ги чуете от всички депутати по всякакви теми във всевъзможните им медийни участия. Тъй като за всеки средностатистически българин „това общество“ отдавна се е превърнало в „страничен елемент“. И това е поради факта, че политиците направиха всичко възможно да елиминират наличието на обединяващи общонационални дългосрочни цели, а почти всички станахме някакви антиобществени силуети, движещи се без посока, затънали в режим на оцеляване.

politi

От процедури, дати и избори вече на всички ни се завъртя главата. Дали пък точно това не е крайната цел на „големите играчи“ в политиката. Хората с „въртящи се глави“ трудно мислят, но лесно се купуват. Изборите все повече започват да приличат на битпазар. Продават се евтини стоки, с лошо качество, на хора със завъртени глави. Мирише на развалена кайма и топла бира. За огладнелите избиратели не е важно какво поглъщат, а по-скоро е важно да има каквото и да е за поглъщане.

Кое е най-важното за страната в момента? Дали ще издържи бюджет 2014 на политическо порно? Да, наистина става въпрос за груб еротичен сценарий, тъй като според различните прогнози на социолозите се оказва, че са възможни всякакви политически обединения в името на „интереса на обществото“.

В тази ситуация бюджет 2014 е все по-малко вероятно да оцелее без актуализация. Разходната част за първите месеци на годината показва „силно ускорение“. Има ръст от 700 милиона лева в консолидирания бюджет. В интерес на истината по-голямата част от „това ускорение“ идва от разходите по усвояване на европейските фондове, но… Европейската комисия ни зашлеви мощен шамар със замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“ и „Околна среда“. Нямаме късмет с „големите политически играчи“. Никой, абсолютно никой от тях не сложи на масата като приоритет изпълнението на бюджета на държавата през периода до следващите предсрочни избори. На тези „народни избраници“ направи ли им впечатление, че за първите три месеца корпоративните приходи в хазната отбелязват спад с 50 милиона лева.

Нали икономиката уж има ръст, а корпоративните приходи падат. Износът също отчита спад. Покачването на осигурителния праг е довело до по-добри постъпления от осигурителните вноски, но смея да предположа, че това ще има краткосрочен ефект за бюджета. Какво се получава на практика? В този период на безвремие е твърде вероятно да изпаднем в ситуацията на раздуване на разходите и намаляване на приходите. При наличие на служебен кабинет и без парламент ми е твърде любопитно как ще стане актуализацията на бюджета, която все повече се очертава като неизбежна.

Една от последните идеи на отиващото си правителство бе обединението на Агенция „Митници“ и НАП. Добре, че тази идея издимя през комина. Хора от бранша категорично отрекоха такава възможност поради коренно различните принципи на функциониране на двете приходни агенции.

Многократно съм споменавал, че бюджетът на страната е силно зависим от усвояването на европейските фондове. Както е казал народът, „едно зло никога не идва само“. Политическа криза плюс спрени европейски средства е равно на бюджетен дефицит. От Агенцията по обществени поръчки заявиха, че щели да спуснат методически указания на всички по веригата как да процедират с обществените поръчки в съответствие с европейските практики. Това си е направо черно чувство за хумор. Изглежда, че в тази агенция до този момент никой не е знаел, че 90% от обществените поръчки са манипулирани. Да, наистина става въпрос за шокираща корупция.

Европа многократно ни предупреждаваше за това. От началото на действие на програмния период през 2007 г. само по една от програмите са открити 728 нередности. Замразените по-рано плащания и по Оперативна програма „Околна среда“ почти гарантират поредните масови общински фалити. Всеки знае как се провеждат тръжните процедури и как се манипулира изборът. Не е тайна за никого, че документациите по обществените поръчки се изпращат на конкретни участници преди обявяването им с цел конкретните „наши“ участници да потвърдят възможността за покриване на условията за избора или съответно да предложат условия, на които само те отговарят, или как се подменят ценови предложения. Явно само в агенцията не знаят.

Нивото на корупцията при обществените поръчки е в основата на верижните фалити в малки и средни предприятия. Нито една политическа партия на власт не доби куража да въведе изискването всички обществени поръчки да се подават по електронен път. Знаете ли защо? Причината е, че по този начин всичко ще бъде на чист конкурентен принцип и без шанс за манипулация, а това явно не го искат и самите политици. Как тогава „нашите фирми“ ще спечелят поредния търг и как тогава те ще насочат част от парите към партийните каси. Европа ни е бясна и това е меко казано. Нали ви е ясно защо ни спират европейските средства?

Поредният министър мига на парцали, обяснявайки на „обществото“ как се работи здраво за отстраняване на проблемите в обществените поръчки, а може би точно в този момент „негова фирма“ печели поредната обществена поръчка. Знаете ли, че в общините членове на комисиите за избор при провеждане на обществени поръчки масово допълват или заменят документите за подбор на конкретни „наши“ участници с цел елиминиране или не на един или друг участник? Това не е нарушение на процедурите, това си е чисто криминално деяние.

Само за сведение на господа кметовете бих дал следната информация: при участие на германска компания в процедура по възлагане на обществена поръчка във връзка с проект, финансиран чрез европейските фондове и при съответния й провал, тя задължително дава информация на германското търговско представителство за причините, довели до него. Можете ли да се сетите кои са основните причини, които се споменават на първо място? Учудвате ли се тогава на замразените средства от европейските фондове?

Бюджет 2014 се намира на критично ниво. Политиците продължават да се държат неадекватно. Предстоящото служебно правителство трябва да си постави една-единствена задача и тя е да овладее харчовете в държавата. Една година без структурни реформи в пенсионната и в здравната система ще удари най-вече най-слабите социални слоеве на обществото. Точно в името на техния „обществен интерес“ левите взеха властта. Традиционно след всяко тяхно управление публичните финанси са пълни с дефицити. Дефицит за всеки от нас означава отложено плащане. Да, всеки от нас ще трябва за пореден път да бръкне в джоба си и да плати поредната лява авантюра с логото „в името на обществения интерес“.

Мнозина вече са на вълна да кажат „благодаря, но аз не съм член на това общество“. Учудвате ли се тогава защо все по-малко хора гласуват? Аз лично – не.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Китай ще създаде свръхмощен компютър с производителност 1 ексафлопс до 2018 г.

| от chronicle.bg |

Китайски специалисти планират да създадат до 2018 г. нов свръхмощен компютър, с производителност 1 ексафлопс (квинтилион (10 на 18-та степен) операции в секунда), предаде ТАСС.

Разработката „Тянхъ 3″ ще бъде „най-напредналата в света, надминаваща всички съществуващи аналози“. Тя ще превъзхожда десетократно „Сънуей ТайхуЛайт“ – най-мощният засега компютър от версията „Топ 500″.

„В текущата година Китай ще направи пробив в това направление, както при процесора, така и в съпътстващата технология. В резултат ще бъде създаден прототип на свръхмощна изчислителна машина с производителност 1 ексафлопс. Фактически сме изправени пред нов етап в производството на компютри. Това ще позволи на Китай по-бързо, с по-голяма точност и широк обхват да решава редица сложни научни проблеми“, казаха учените.

В частност се планира данните от машината да се използват в генното инженерство при анализа на структурата и последователността на подреждане на протеините.

„Предполага се, че благодарение на този компютър ще се направят нови открития в областта на медицината“, каза Мън Сянфей, директор в Държавния център за суперкомпютри в гр. Тянцзин.

Изобретението ще се създаде изключително въз основа на национална технология и ще бъде готово за експлоатация в режим на проект до 2020 г. Китайските учени казаха, че той ще бъде представен преди американските учени да покажат на света своята окончателна версия на компютъра със скорост повече от 1 ексафлопс.

Източник: БТА