Ще има ли Арабска пролет в Турция заради политиката на Анкара?

| от | |

Лале Кемал,  Заман

Турция ще остане в историята като страната, която не се притече на помощ на сирийските кюрди в Кобани в тяхната битка срещу радикалната терористична Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/.

От над 20 дни Кобани, намиращ се на около километър от турската граница със Сирия, е редовно бомбардиран от водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ с цел да се промени съотношението на силите в полза на леко въоръжените сирийски кюрди срещу тежковъоръжените джихадисти от ИДИЛ.

Боевете за предимно кюрдския гр. Кобани предизвика протести в национален мащаб, с които турските кюрди обвиняват правителството за пренебрегване на призивите за сътрудничество с бойците на сирийските кюрди, които се сражават с ИД. Според турските кюрди Анкара гледа на сирийските кюрди като на оръдие в ръцете на правителството на сирийския президент Башар Асад.

Въпреки това ако се концентрираме върху последните демонстрации обхванали Турция заради Кобани /те вероятно са най-многолюдните след протестите заради парка Гези през лятото на 2013 г./, макар и мотивите да са различни спокойно можем да скочим на извода, че има засилващи се признаци на недоволство по улиците срещу все по-репресивното управление, което предизвиква сериозна атмосфера на страх в обществото. А страхът идва от факта, че правителството прибягва до всякакви форми на действие в името на налагането на мълчание на всички елементи от обществото, които се съпротивляват на неговите засилващи се недемократични действия.

Понякога разбираме, но след като мине известно време, какви са действителните причини, скрити зад някой инцидент. Един такъв значителен инцидент, който може да бъде споменат като пример, е вълната от демонстрации и граждански безредици в Турция, която започна на 28 май 2013 г. първоначално, за да бъде оспорен плана за промяна на истанбулския парк Гези.

Протестите бяха предизвикани от изгонването със сила на демонстрантите, протестиращи срещу промените на парка със седяща стачка в него. Само че неправилното отношение на правителството към протестите с окуражаването на използването на непропорционална сила от спецполицията за озаптяване на демонстрациите ги превърна в месец от протести.

Протестите от парка Гези в началото бяха поведени предимно от млади хора, но впоследствие бяха подкрепени из цяла Турция от хора от всякаква възраст и станаха израз на широк кръг загрижености като натиск върху свободата на пресата, изразяването и на събиране, както и поради посегателствата на правителството на светския характер на Турция.

Зад протестите от парка Гези прозира и увеличаващо се безпокойство и несигурност сред турците от икономиката, която изсмуква благосъстоянието на мнозинството и помага на малко могъщи хора да станат богати.

На практика не е съвпадение, че шест месеца след протестите за парка Гези се стигна до разкриване на корупция по високите етажи на властта и скандала за подкупите от 17 декември, свързани с имената на членове на правителството, включително и на президента Реджеп Тайип Ердоган – тогава премиер – и някои от членовете на семейството му.

От тогава правителство действа за предотвратяване на каквито и да било разследвания на скандала с подкупите, докато стотици от протестиращите за парка Гези могат да ги сполетят дълги присъди в затвора по обвинение, че са участници в организирана престъпност. Става дума за парадоксална ситуация, при която от една страна едно разследване на подкупничество е предотвратено, а от друга стотици хора са изправени пред присъди за осъществяване на правото си на събиране. И тази ситуация е доказателство, че авторитаризмът продължава да действа с неотслабваща сила.

Трябва да отбележим, че несправедливите решения на авторитарното управление и репресивните политики в много арабски страни и в Северна Африка предизвикаха началото на т. нар. Арабска пролет, която изкара хората на улицата. Подобни авторитарни инстинкти на турското правителство повдигат въпроса дали засилващите се безредици и безпокойство по улиците в Турция на практика не са репетиция за въстание по примера на Арабската пролет в страната, която само е подхранвала нестабилност в Близкия изток, на прага на Турция? /БГНЕС

 

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.