Шест партии в парламента според Сова Харис

| от |

ГЕРБ ще получи около 98 депутатски места. БСП ще разполага с около 66, ДПС с 33 места, ББЦ с 15 или 16, РБ с 14-15 и ПФ ще разполага с около 13 места.

Това сочат резултатите от проведеното национално проучване (19-25 септември) от агенция „Сова Харис“, което публикува в утрешния си брой вестник „Преса“. На тези калкулации следва да се гледа като на ориентировъчни и да се има предвид, че в тях не е включен вотът в чужбина

В рамките на последния месец декларираната избирателна активност е нараснала с около 5%. Тези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват и са решили за кого, представляват 58% от всички избиратели. А посочилите и конкретната избрана от тях партия са малко над 62%. Това означава, че ако тези намерения се потвърдят, между 3 400 000 и 3 600 000 ще се възползват от правото си на глас в неделя. На изборите за парламент през 2013 г. гласуваха малко над 3 600 000 души. С основание може да се предположи, че това е броят на активните в политическо отношение граждани у нас. При тази активност за преминаване на 4%-ния праг за влизане в следващия парламент ще са необходими между 140 000 и 150 000 гласа.

Сега махалото определено се намира вдясно и това води до подобряване на резултата на ГЕРБ. Според данните от проучването вероятното увеличение спрямо 2013 г. ще бъде от порядъка на около 250 000-300 000 гласа. Може да се предположи, че в предишната кампания тези гласове бяха изгубени от партията на Бойко Борисов в последния момент заради аферата „Костинброд“.

С декларирана подкрепа от около 200 000 гласа Реформаторският блок също изглежда сигурен участник в 43-тото народно събрание. На тези избори традиционната десница излиза консолидирана с нов проект и изглежда че отново ще заеме мястото, което имаше синята коалиция.

Дясното политическо пространство по всяка вероятност ще се допълни и от Патриотичния фронт. Кампанията на националистите показва възходяща линия и към момента подкрепата за тях ги поставя над 4%-ната бариера. По същество коалицията между НФСБ и ВМРО-БНД измества „Атака“.

Партията на Волен Сидеров изгуби доверието на привържениците си чрез подкрепата на мнозинство с присъствието на ДПС в миналия парламент.

В търсенето на нови алтернативи вдясно все по-различими за гласоподавателите стават формации като коалиция „Десните“, „Нова алтернатива“ и „Република БГ“.

След електоралния шок, който БСП получи на изборите за Европейски парламент, прогнозата за резултата на социалистите изглежда най-рискована. Декларираните нагласи обаче показват, че сред левия електорат настъпва сериозна консолидация.

Разбира се, нивото от близо 950 000 гласа, достигнато през 2013 г., изглежда непостижимо поради наличието на новите формации конкуренти за същите гласове като АБВ и „Движение 21″. Същевременно регистрираното в изследването желание за подкрепа се доближава до тези високи резултати, като преминаването на ниво от 800 000 гласа ще превърне социалистите в трудно заобиколим фактор или най-малкото в значима опозиция на всяко следващо десноцентристко мнозинство. Що се отнася до АБВ и „Движение 21″, засега те са във фокуса на електората вляво, но имат проблеми в търсенето на различна идентичност от партията майка.

От гледна точка на своята вътрешна организираност ДПС стои изключително стабилно.Данните показват, че резултатите от предишните избори ще бъдат превишени. Ако партията, ръководена от Лютви Местан, възвърне и влиянието си сред изселниците в Турция, присъствието Ӝ в следващия парламент ще стане още по-масирано.

Проблемът на ДПС в отношенията й с другите основни политически субекти става все по-сериозен. Движението не показа нужната чувствителност към патоса на продължилите повече от година граждански протести и това го прави неудобен партньор. Има вероятност този път удобството на позицията в центъра, която ДПС заема от години, да бъде проиграно.

Новото в сегашната ситуация е наличието на още една формация в центъра, която може да взаимодейства и в двете посоки. Според декларираните намерения след успеха си на Европейските избори коалицията около „България без цензура“ е на път да потвърди резултата си и на предстоящия вот.

Ако тези нагласи на 5 октомври се превърнат в изборни резултати, то ГЕРБ ще получи около 98 депутатски места, БСП ще разполага с около 66, ДПС – с 33 места, ББЦ – 15 или 16, РБ – 14 или 15, и ПФ ще разполага с около 13 места. На тези калкулации следва да се гледа като на ориентировъчни и да се има предвид, че в тях не е включен вотът в чужбина.

Ако не се случат изненади и прогнозите се възпроизведат в голяма степен, то вариантите за следващо мнозинство са основно два. Ясно е, че следващият мандатоносител трябва да е ГЕРБ, които ще могат да направят избор. Най-очевидната конфигурация е дясноцентристко мнозинство, при което обаче трябва да включат поне два по-малки партньора. Дори и в този случай мнозинството не би могло да разчита на подкрепа от повече от 130 депутати, което го прави доста крехко. Имайки предвид тежката ситуация, в която се намира страната, такова мнозинство трудно би издържало на натиска при прилагането на наложителни непопулярни мерки, които трябва да предприеме следващото управление. Опи­тът, който получихме с кабинета „Орешарски“, е показателен в това отношение. Другото възможно решение (макар и с по-малка вероятност) е съставянето на голяма коалиция с участието на двете най-силно подкрепяни политически сили с възможности за включване и на по-малки партньори при изявено желание.

При този вариант трябва да се реализира конкретна програма, съдържаща най-необходимите мерки за определен период от време. След стабилизирането на обстановката вече би могло да се премине към естествения ход на нещата чрез възстановяване на политическата система посредством нови предсрочни избори. Този вариант обаче изглежда много „германски“, за което се изискват голяма зрялост и държавническа мъдрост, които засега политическият ни елит не демонстрира. Може би чрез метода на пробите и грешките все пак ще достигнем до това решение, но не е ясно дали ще можем да платим цената на собственото си политическо съзряване, се казва в анализа на агенцията. /БГНЕС

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.