Шансът на Фелипе

| от |

Дали една монархия е по-стабилна от една република? Едно време испанците „избраха“ Хуан Карлос, а с него и демокрацията. Днес мнозина се питат за какво им е крал. Фелипе ще трябва да им даде убедителен отговор, пише Дойче веле.

Felipe

На 21 май 2014 испанската кралска династия си откри собствен профил в Туитър. С „Добре дошли“ бяха приветствани всички случайно попаднали на новия сайт на кралския двор. Там можеха да се видят снимки на членове на кралското семейство, които се ръкуват с разни хора, принц Фелипе във военноморска униформа, както и честитки по повод годишнина от сватбата на Фелипе и Летиция. Близо две седмици след старта на новата медийна изява в Туитър беше оповестена и първата, не така захаросана новина – тази за абдикацията на крал Хуан Карлос.

С общо 114 000 Follower, т.е. дигитални абонати, новата туитър-стратегия явно се радва на успех, макар и не чак толкова голям, колкото например има британският кралски двор /с близо 669 000 абонати/. Стартът в социалните мрежи е най-новата мярка, измислена от пресслужбата на кралския двор, целяща да повиши популярността на монархията сред испанците. От подобно нещо очевидно има нужда, защото е факт, че за мнозина в Испания малко внезапната оставка на краля е резултат от постоянно намаляващата поддръжка за монархията.

Факт с почти символично значение е, че в деня на коронацията на Фелипе за крал /19.6./ флагчетата със отличителните белези на Втората испанска република са изцяло разпродадени и не могат да се открият никъде из Мадрид. Хората ги закачат на балконите си, в знак на протест срещу коронацията на Фелипе, която им се струва прибързана. Факт е, че новият крал далеч не се радва на такава популярност, каквато имаше баща му Хуан Карлос едно време. Нещо повече – през последните дни в цяла Испания имаше множество протестни демонстрации срещу продължаването на монахията. Днес, в деня на коронацията протести няма, просто защото бяха официално забранени.

Монархисти по неволя

Двете големи народни партии в гласуваха в парламента закон, който даде възможност на Хуан Карлос да се оттегли от престола в полза на своя син. Испанските закони обаче не предвиждат възможност за провеждането на референдум относно държавната форма на управление или пък гласуване за краля, за каквото настояват множество по-малки партии. При това представителните анкети показват, че над 60% от испанците биха желали да имат право на глас по този въпрос.

Факт е обаче също така, че резултатът от подобно гласуване не би допаднал на републиканците: пак според актуални анкети 49% от испанците биха гласували в полза на монархията и Фелипе, и само 36% – за република. Политологът Фернандо Валеспин – директор на уважавания политически институт „Ортега и Гасет“ – твърди, че онези, които защитават сегашната форма на държавно управление го правят не толкова от симпатии към монархията, колкото поради това, че са загрижени за политическата стабилност на страната.

„Икономическата криза докара на Испания и политическа криза, това си пролича и по време на изборите за Европейски парламент, на които двете големи народни партии не успяха общо да съберат дори и половината от гласовете в страната“, казва Валеспин. Според него един евентуален дебат за монархията би поляризирал страната още повече и би оказал същото разрушително въздействие, каквото имаха исканията на каталунците за отделяне от държавата. „Ако сега поддържам Фелипе за крал, го правя по чисто прагматични причини – просто искам да си спестим ненужни проблеми“, казва политологът.

Испания не се радва на политическа стабилност, независимо че консервативната партия на премиера Мариано Рахой управлява с абсолютно мнозинство. Според социологическите анкети, ако днес в страната имаше избори, нито една от двете големи народни партии не би получила мнозинство за управление. Исинската звезда на политическия небосклон в момента е новата лява формация „Podemos“ /“Ние можем“/.

Конституционни реформи?

На евроизборите тя събра близо 8% от гласовете. Политическите й основатели са от средите на починалия бивш президент на Венецуела Уго Чавес. Те наричат държавните дългове на Испания „нелегитимни“ и апелират за това да не се изплащат. Ако се вземат предвид и гласовете на множеството малки партийки в левия политически спектър, които споделят подобни искания, лесно могат да се съберат близо 25% от гласовете.
Затова политолози като Валеспин смята, че е крайно необходимо да се проведе основна конституционна реформа. Според него няма друг начин да се решат основните проблеми като кризата около Каталуния и дълбокото недоверие към утвърдените политически партии.

Политологът пледира за преразпределяне на политическите правомощия, а и на данъчните постъпления, между централната власт и регионите, както и за това разпределението на местата в парламента да отразява по-силно изборните резултати. Според него тази реформа ще се окаже неизбежна, ако на парламентарните избори през идната година нито една от големите народни партии не успее да постигне мнозинство. За тази цел ще е необходим и значителен обществен консенсус за извършването на конституционни промени.

Постигането на такъв консенсус е голямата задача пред новия крал Фелипе. Той се възкачва на трона в страна, в която почти не са останали убедени монархисти, и в която недоверието на хората към демократичните институции се е увеличило сериозно. През 1978 испанците гласуваха „за“ Конституцията и „за“ Хуан Карлос, защото това беше гласуване в полза на демокрацията. Фелипе днес не разполага с подобен ас. Неговият шанс се крие в стремежа на испанците към политическа стабилност.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.