Шанел №5

| от | | |

Беше хубава любовна история, но свърши тъпо.

World_Travel___Tourism_Beautiful_stewardess_018985_

Биби беше страшна мацка, красавица. Мъжете се обръщаха след нея. Жените след мен – тогава бях левент, а не като сега – със бирено шкембе. На много народ им течаха лигите, само като ни зърнеха заедно по улиците.

Ееех, така добре си живеехме. Няколко месеца веселби и купонясване, имахме куп пари, които усърдно пилеехме по ресторанти и кафенета. Тогава работех в издателство и вземах доста солидни хонорари. Биби работеше в авиокомпания, хвърчеше насам – натам. Носеше дрехи, напитки, техника. Приятелите ни викаха: „Тежкари, корекомски гъзари“. Царска работа!

Един ден, Биби си стягаше багажа за предстоящо пътуване, аз се излежавах на дивана и слушах джаз-станция на новата ни стерео уредба. Биби я беше донесла от Тайван. Тя си оправи прическата и грима, взе багажа и ми кимна, че е готова. Аз зарязах слушалките. Скочих да се сбогувахме с една дълга целувка. Погледнах я в очите като за последно – подсъзнателно винаги си задавах въпроса дали ще я видя отново заради нейната опасна работа. Мислех си – ако падне самолета …. това ще е края на идилията. Бях влюбен, бях щастлив. Впрочем, както и тя.

Изпратих я до ъгъла и влязох в кварталната бакалийка да си взема цигари. Докато плащах, гледах Биби през витрината. Наслаждавах се на стройната ѝ фигура. За последен път.

Когато и синия ѝ копринен шал зави зад ъгъла, все още чувах как чаткат токчетата по тротоарните плочки – чат, чат, чат, чат. Тя си отиваше от живота ми, но още не го знаех.

………..

Качвах се бавно по мозаечните стълби и вдъхвах парфюма на Биби, който витаеше из целия вход. Шанел № 5. Тя много обичаше Шанел № 5. Ммммм..

Два етажа преди моята площадка гледам – по стълбите тече вода. Проследих потока и с ужас установих, че шурти изпод моята врата. Запретнах джинсите и зашляпах. Беше се пръснала тръбата в банята и изглежда канала не можеше да побере мощта на струята. Наводнението на апартамента и сградата бяха в кърпа вързани. Почти плувайки се добрах до телефона.

Човек от водоснабдяването учудващо обеща колегите му да наминат до час-два на този адрес. Тогава все още нямаше такова изобилие от фирми, а майсторите бяха дефицит. „Добре!“ „Супер!“ – помислих си аз – “ Че съседите съвсем ще се вкиснат“. Един недоволен комшия одеве ми тропаше на вратата, но влизайки и виждайки аварията, човека разбра, че работата е сериозна и се разтича да ми помогне. Докато попивах с парцала и кофата водата по стълбите, той слезе в мазето за да спре крана на водата на кооперацията.

Ужасих се, само като си представих, как стърча с парцала цяла нощ, а съседите ми пищят от ужас, че нямат вода. Все пак беше август. Не е никак приятно да седиш без вода в жегата, идеше ми да зарежа всичко и да хукна след Биби. Парфюма ѝ още ухаеше из стълбището.

Двама с куфари пълни с инструменти пристигнаха изненадващо след половин час. А началника им беше обещал за по-късно днес следобед. Чух как двата гащеризона цъкат с език още от долния етаж.

„Цццц….Мамка му и вода, цела вечер ще я газим бе….!” – мърмореха майсторите, качвайки се по стълбите.

Единия се запъти към банята, а другия взе да вади инструментите в хола. Там беше най-сухо, тъй като водата се беше оттекла вече към стълбите.

Изведнъж гледам – човекът стои с френския ключ в ръката като паметник и не мърда. Стои като препариран. Пълен истукан. Отидох до него, гледам го – втренчил се в една снимка до книгите ми. На снимката бяхме аз и гаджето ми. Бяла, порцеланова рамка. Тя беше с униформата на стюардеса, а снимката я щракна един приятел, с който я посрещахме един път и отидохме на поредния купон.

„Какво става?” – питам го.

А той продължава да кибичи там като, че си е глътнал езика.

Сочи с железния френски ключ снимката, дето сме с Биби. С бялата порцеланова рамка.

И тихо казва – „Това, ..това .. там е жена ми!”

Точно в този момент на човека му призля и той приседна на един от столовете.

И на мен ми призля. После си помислих и че ще отнеса някой гайчен ключ по главата.

А човека бе напълно сломен. Седеше там в хола ми, без изобщо да ме забелязва. Всъщност той не виждаше нищо, освен снимката. С бялата порцеланова рамка. Продължаваше да я гледа мълчаливо и да стиска ключа в ръка. После промълви, че жена му е стюардеса. Казвала се Биляна, викали и Биби. Имали и две деца. Биби често пътувала, защото такава и е работата. Понякога оставала за две седмици и летяла на някакви трансферни полети между компаниите. Така искали от ръководството – за да спестят пари.

Изясни ми се светкавично защо Биби казваше същото и на мен.

Дългата целувка още пареше на устните ми.

От отворената врата към стълбището още миришеше на нейния парфюм.

Шанел № 5.

В този момент почувствувах, че живота ми рухна….

Какво е станало после с това семейство – не зная.

Както казах, това бе денят, в който видях Биби за последен път.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.