Шанел №5

| от | | |

Беше хубава любовна история, но свърши тъпо.

World_Travel___Tourism_Beautiful_stewardess_018985_

Биби беше страшна мацка, красавица. Мъжете се обръщаха след нея. Жените след мен – тогава бях левент, а не като сега – със бирено шкембе. На много народ им течаха лигите, само като ни зърнеха заедно по улиците.

Ееех, така добре си живеехме. Няколко месеца веселби и купонясване, имахме куп пари, които усърдно пилеехме по ресторанти и кафенета. Тогава работех в издателство и вземах доста солидни хонорари. Биби работеше в авиокомпания, хвърчеше насам – натам. Носеше дрехи, напитки, техника. Приятелите ни викаха: „Тежкари, корекомски гъзари“. Царска работа!

Един ден, Биби си стягаше багажа за предстоящо пътуване, аз се излежавах на дивана и слушах джаз-станция на новата ни стерео уредба. Биби я беше донесла от Тайван. Тя си оправи прическата и грима, взе багажа и ми кимна, че е готова. Аз зарязах слушалките. Скочих да се сбогувахме с една дълга целувка. Погледнах я в очите като за последно – подсъзнателно винаги си задавах въпроса дали ще я видя отново заради нейната опасна работа. Мислех си – ако падне самолета …. това ще е края на идилията. Бях влюбен, бях щастлив. Впрочем, както и тя.

Изпратих я до ъгъла и влязох в кварталната бакалийка да си взема цигари. Докато плащах, гледах Биби през витрината. Наслаждавах се на стройната ѝ фигура. За последен път.

Когато и синия ѝ копринен шал зави зад ъгъла, все още чувах как чаткат токчетата по тротоарните плочки – чат, чат, чат, чат. Тя си отиваше от живота ми, но още не го знаех.

………..

Качвах се бавно по мозаечните стълби и вдъхвах парфюма на Биби, който витаеше из целия вход. Шанел № 5. Тя много обичаше Шанел № 5. Ммммм..

Два етажа преди моята площадка гледам – по стълбите тече вода. Проследих потока и с ужас установих, че шурти изпод моята врата. Запретнах джинсите и зашляпах. Беше се пръснала тръбата в банята и изглежда канала не можеше да побере мощта на струята. Наводнението на апартамента и сградата бяха в кърпа вързани. Почти плувайки се добрах до телефона.

Човек от водоснабдяването учудващо обеща колегите му да наминат до час-два на този адрес. Тогава все още нямаше такова изобилие от фирми, а майсторите бяха дефицит. „Добре!“ „Супер!“ – помислих си аз – “ Че съседите съвсем ще се вкиснат“. Един недоволен комшия одеве ми тропаше на вратата, но влизайки и виждайки аварията, човека разбра, че работата е сериозна и се разтича да ми помогне. Докато попивах с парцала и кофата водата по стълбите, той слезе в мазето за да спре крана на водата на кооперацията.

Ужасих се, само като си представих, как стърча с парцала цяла нощ, а съседите ми пищят от ужас, че нямат вода. Все пак беше август. Не е никак приятно да седиш без вода в жегата, идеше ми да зарежа всичко и да хукна след Биби. Парфюма ѝ още ухаеше из стълбището.

Двама с куфари пълни с инструменти пристигнаха изненадващо след половин час. А началника им беше обещал за по-късно днес следобед. Чух как двата гащеризона цъкат с език още от долния етаж.

„Цццц….Мамка му и вода, цела вечер ще я газим бе….!” – мърмореха майсторите, качвайки се по стълбите.

Единия се запъти към банята, а другия взе да вади инструментите в хола. Там беше най-сухо, тъй като водата се беше оттекла вече към стълбите.

Изведнъж гледам – човекът стои с френския ключ в ръката като паметник и не мърда. Стои като препариран. Пълен истукан. Отидох до него, гледам го – втренчил се в една снимка до книгите ми. На снимката бяхме аз и гаджето ми. Бяла, порцеланова рамка. Тя беше с униформата на стюардеса, а снимката я щракна един приятел, с който я посрещахме един път и отидохме на поредния купон.

„Какво става?” – питам го.

А той продължава да кибичи там като, че си е глътнал езика.

Сочи с железния френски ключ снимката, дето сме с Биби. С бялата порцеланова рамка.

И тихо казва – „Това, ..това .. там е жена ми!”

Точно в този момент на човека му призля и той приседна на един от столовете.

И на мен ми призля. После си помислих и че ще отнеса някой гайчен ключ по главата.

А човека бе напълно сломен. Седеше там в хола ми, без изобщо да ме забелязва. Всъщност той не виждаше нищо, освен снимката. С бялата порцеланова рамка. Продължаваше да я гледа мълчаливо и да стиска ключа в ръка. После промълви, че жена му е стюардеса. Казвала се Биляна, викали и Биби. Имали и две деца. Биби често пътувала, защото такава и е работата. Понякога оставала за две седмици и летяла на някакви трансферни полети между компаниите. Така искали от ръководството – за да спестят пари.

Изясни ми се светкавично защо Биби казваше същото и на мен.

Дългата целувка още пареше на устните ми.

От отворената врата към стълбището още миришеше на нейния парфюм.

Шанел № 5.

В този момент почувствувах, че живота ми рухна….

Какво е станало после с това семейство – не зная.

Както казах, това бе денят, в който видях Биби за последен път.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.