“Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен

| от | |

Автор: Мартин Табаков (5corners.eu)

Чувствате ли се изравнени?

Ако си холандски гражданин и си социално възпрепятстван, т.е. имаш определена степен на инвалидност или заболяване, поради което не можеш да водиш регулярен живот, държавата ти поема разноските, ако решиш да правиш секс с проститутка. До 12 пъти годишно. Т.е 13-тата или тринайстият път ще трябва да си го платиш сам.

Red-Light-District-Holland

Всъщност, тези пари не се дават изрично за това, но държавните служители са принудени да вдигат рамене, когато реципиентите на социалните помощи, при отчитането им, предоставят бележки и за подобен тип разходи. Правото на секс е право като всяко друго, е логиката на холандския законодател, на базата на което държавата приема подобен род разход на предоставените средства, стига те да са ограничени.

Ако ви боли зъб, не се надявайте. Трябва да имате церебрална парализа или мускулна дистрофия. Какъвто е случаят на 30-годишния Крис Фултън от Уорчестър, който води кампания за въвеждане на холандския опит и във Великобритания. По думите му, подобен акт е стъпка в посока на реалното равноправие на възпрепятстваните хора и опит в изравняването на възможностите им спрямо тези на здравите хора.

Когато държавата е легализирала проституцията и влиза в икономически отношения с нея, разпознавайки я като юридически и стопански субект, няма нищо по-логично от това проститутката да си поиска нещо. И тя го прави. Сравнително скоро, от профсъюза на проститутките в страната пожелаха от държавата да се замисли и по отношение на това дали тя не трябва да предоставя и пенсии на момичетата по витрините. Аргументите са ясни: мъжете предпочитат млади жени, а последните нямат шанса да са дълго такива.

Регламентирането на проституцията в трудово-правно взаимоотношение и проституцията като социален разход на държавата само по себе си не е причина за нищо, освен за упражняване на чувството за хумор. Както холандският опит показва, нито въвличането на държавата в Квартала на червените фенери в Амстердам, нито нейното отдръпване оттам, влияят на количеството, цената или нивото на криминални случаи в бранша. Освен че сутеньорите от 2000-та година насам се наричат „мениджъри”. С или без касови бележки, проститутките си останаха проститутки, а червените фенери светят така, както и преди.

Този бизнес обаче, както и легализирането му от държавата, са следствие на една по-обща рецепта за тенденциите, обхванали Стария континент. Става дума за това, което американският професор от университета в Бостън Анджело Кодевила определя като „sex-shop socialism”. А именно, тенденцията на увеличаваща се социална ангажираност в национален и наднационален мащаб и произтичащото от нея консуматорство на специфични услуги и права. Това е ситуацията на европейския човек, в която той е удовлетворен в небрежното си съществуване като потребител на средства и права, първите от които най-вероятно не е изработил той, а болшинството от вторите не го вълнуват.

Нормотворчеството на Европейския съюз буди учудване и тревога. Особено през последните години, когато тенденцията на социалността взима връх над която и да е друга. Чиновниците в ЕС замерят с послания и директиви, в основата на които стоят раздути социални програми (от разширяване обхвата на безплатното образование, през обстойно субсидираните здравни услуги, та до средствата, отделяни за интеграцията на всеки малцинствен перчем или анимационен герой).

От друга страна, социалните разхищения биват гарнирани с особен тип политически приоритети. Еко-фундаментализмът и правата на животните са пример в тази насока. Една навехната кучешка лапа може да провокира повече сълзливост у брюкселския чиновник, отколкото състоянието на малкия и средния бизнес. Ако на Червеноопашата катерица й закъснее месечното неразположение, същият сигурно изчита порядъчно количество литература, за да се ангажира с преценка и евентуално лечение. С една дума, ЕС хвърля достатъчно енергия и средства, за да се занимава с атрактивни за малцина теми. А в следващия момент, когато руската мечка замахне към сувернитета на друга държава, единният и решителен ЕС някак го няма.

“Sex-Shop Socialism” е социализъм, понеже има харчове за всеки. Разбира се, харчещият има щастието да не е този, който е изкарал парите. Еврокомисията сигурно с готовност би обгрижила всеки стрък трева, ако до нея стигне слухът, че честолюбието на последната е поругано от нечия арогантна подметка. ЕС се превръща в приют на маргиналното мислене и малцинствените потреби. Държавата започва да плаща за проститутки.

Но “Sex-Shop Socialism”-ът е и либерализъм, понеже това, което предлага, е особен вид стока. Еврокомисията се интересува от напрежението, възникнало между двойка брачни пингвини и нежеланието им да увековечат любовта си с наследник. Многообразието става задължително дори и за еднообразните хора с еднообразни желания. На човек му се иска да бъде пингвин, но и последният не може да избяга от полезрението на брюкселския чиновник. Държавата плаща на пингвина, за да легне с жена си.

Това е ситуация, в която социализмът и либерализмът се преплитат в едно. Социалистите се отказват от тоталитарното в името на жанровото разнообразие. Либералите се отказват от конкуренцията в името на солидарността. Някъде там си стискат ръцете и отварят сергия, която прилича на универсален китайски магазин: има по всичко, но за кратка експлоатация. Като секс с проститутка, но само 12 пъти годишно. Резултатът е разпиляна социалност и права на едро. Ражда се човекът, който работи „имам права”, а държавата, под зоркия поглед на ЕС, му плаща за това. Накрая се получава така че не правата трябва да съхранят човека, а човекът – правата.

Чувствате ли се изравнени?

Понеже през 2006 г. американският журналист Томас Фрийдам с особен ентусиазъм оповести, че светът отново е плосък. Демек глобализацията и либералната демокрация са уеднаквили до такава степен социално-икономическите и политически закономерности на планетата Земя, че все повече се случва конвергенцията на професии, манталитети, интереси и социални релевантности.

За целта, според Томас Фрийдман, са спомогнали редица неща, между които появата на „www”, ъплоудинга, аутсорсинга, инсорсинга, офшоринга и веригите за доставки.

Резултатът на всичко трябва да се търси в окончателното положение, в което всички ставаме еднакви. Реплика към „едноизмеримия човек – атом” на Маркузе: унифицираният сив и безличен индивид. Нов социализъм, този път изграден с либерални средства.

„Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен. Ставаме равни в парите, правата и проститутките.

Това „ппп” май ще е като онова „www”.

Ставаме равни в това, което сме, и това, което искаме.

Проститутка? Държавата черпи.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

50 нюанса сиво за всеки от вас

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро, на 9 февруари, ще можем да се изсипем в киносалоните, за да се насладим на втората част на любовната BDSM сага „Петдесет нюанса по-тъмно“.

Някои хора може и да се подиграват с предстоящото значимо киносъбитие, но истината е, че милиони романтични сърца и жадуващи за палави изживявания тела ще трептят с еротична честота по седалките на салоните, поглъщайки лакомо всяка капка сексуални гледки, които ни осигурят Джейми Дорнан, Дакота Джонсън и авторката на популярния роман – Е.Л.Джеймс.

Вместо само да гледаме обаче, можем и да действаме. Откакто съмнителната с литературните си заложби авторка откри пред света тъмните перспективи на BDSM секса, по-смелите се окрилиха да извадят под слънцето (нощната лампа, офис лампата, луната или друго) своите отколешни стремежи към съвкупление с елемент на насилие. И в това няма нищо лошо. Стига да имате брак и да не го правите в грях.

Ако се чудите обаче как точно да посегнете към забранения залък на различните полови отношения, ние ще ви помогнем. Със съвети за оригинален, възбуждащ и страстен SM секс, според вашата личност, наклонности и типаж.

Интелектуалци

Ако гледате само независимо кино и презирате Паулу Коелю, но искате да пробвате да адаптирате романа на Джеймс у дома, за вас няма нищо по-лесно. Не е нужно да предупреждавате партньора си, че имате намерение да правите нещо извън обичайния ви сексуален стереотип: изчакайте момента, в който той/тя започне да забелва очи в приятно усещане за предстоящия край на акта, вземете една книга с твърди корици и започнете да го налагате по главата. Изчакайте да колабира, след което влезте в ролята на добрия/добрата господар/господарка и положете на челото му/й влажна кърпа с отвара от ментово етерично масло и чай от коледна звезда. Като му размине, ще ви бъде благодарен/благодарна.

Коледно-новогодишни махмурлии

Вече е средата на януари, но още ви държи новогодишната искра, а алкохолните изпарения все още карат събеседниците ви деликатно да се извръщат настрана, когато им говорите. Не е късно да си спретнете New Year SM party: кажете на партньора, че ще го сурвакате и замрежете поглед закачливо (така че сякаш сте на ръба на епилептичен припадък, но всъщност е секси). Вземете предварително накичен с пуканки камшик и го накарайте да легне върху раздробени коледни играчки, за да го сурвакате. Забавлението е гарантирано.

Хипстъри

Вероятно е да сте хипстър, без да знаете това. Ако не харесвате секса като цяло, това е симптом. Сексът от „Петдесет нюанса“ обаче не е точно секс и може и да се окаже достоен за вас. Първо, намерете с кого да го реализирате. Ако сте мъж, гледайте жената да няма брада. Ако сте жена, гледайте да нямате брада, но мъжът да има. Много е важно да свалите жилетките. Желателно е дори в даден момент да останете голи. След това правете, каквото правите, но не забравяйте да го постнете в Instagram с филтър.

Работохолици

На вас се крепи светът. Ако не работехме по 28 часа в денонощието, глобалното затопляне досега да е унищожило планетата. Но дори и вие трябва да намирате време за любов. Искате любов ала Крисчън и Анастейжа? Просто правете секс, докато и двамата бачкате с лаптопите си. От това по-ефективно насилие, няма накъде.

Романтични души

Досега сте правили секс единствено на мека, лунна светлина или на запалена свещи с аромат на пачули и ванилия. Искате да направите нещо различно? Начини има. Камшиците и аналните топчета не са за вас, но може да се забавлявате посредством галене с паунови пера и китайски мъчения с капки сметана. Вземете от магазина бита сметана на Danone, шепа ягоди и дразнете любовния си партньор, тичайки из стаите с ягодите, докато той се опитва да ви настигне, за да ги изяде. Ако не може да намерите ягоди и сметана, може да процедирате по идентичен начин с тенджера с гювеч.

 
 

„Туин Пийкс”: Агент Купър, това ти ли си?

| от chronicle.bg |

След като наскоро разбрахме коя е датата, на която „Туин Пийкс” се завръща, вече можем да погледнем и към още едно много очаквано завръщане. Как изглежда агент Дейл Купър днес?

И Дейвид Линч, и Марк Фрост мълчат за това, което ни очаква в новите епизоди.

Голяма част от звездите в оригиналните епизоди се завръщат, с изключение на Джоан Чен, Лара Флин Бойл, Пайпър Лори, Майкъл Онткийн и Ерик Да Ре.

Новият сезон започва на 21 май с двучасов епизод. Предлагаме ви тийзър, с който да надникнем към това, което ни очаква.