“Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен

| от | |

Автор: Мартин Табаков (5corners.eu)

Чувствате ли се изравнени?

Ако си холандски гражданин и си социално възпрепятстван, т.е. имаш определена степен на инвалидност или заболяване, поради което не можеш да водиш регулярен живот, държавата ти поема разноските, ако решиш да правиш секс с проститутка. До 12 пъти годишно. Т.е 13-тата или тринайстият път ще трябва да си го платиш сам.

Red-Light-District-Holland

Всъщност, тези пари не се дават изрично за това, но държавните служители са принудени да вдигат рамене, когато реципиентите на социалните помощи, при отчитането им, предоставят бележки и за подобен тип разходи. Правото на секс е право като всяко друго, е логиката на холандския законодател, на базата на което държавата приема подобен род разход на предоставените средства, стига те да са ограничени.

Ако ви боли зъб, не се надявайте. Трябва да имате церебрална парализа или мускулна дистрофия. Какъвто е случаят на 30-годишния Крис Фултън от Уорчестър, който води кампания за въвеждане на холандския опит и във Великобритания. По думите му, подобен акт е стъпка в посока на реалното равноправие на възпрепятстваните хора и опит в изравняването на възможностите им спрямо тези на здравите хора.

Когато държавата е легализирала проституцията и влиза в икономически отношения с нея, разпознавайки я като юридически и стопански субект, няма нищо по-логично от това проститутката да си поиска нещо. И тя го прави. Сравнително скоро, от профсъюза на проститутките в страната пожелаха от държавата да се замисли и по отношение на това дали тя не трябва да предоставя и пенсии на момичетата по витрините. Аргументите са ясни: мъжете предпочитат млади жени, а последните нямат шанса да са дълго такива.

Регламентирането на проституцията в трудово-правно взаимоотношение и проституцията като социален разход на държавата само по себе си не е причина за нищо, освен за упражняване на чувството за хумор. Както холандският опит показва, нито въвличането на държавата в Квартала на червените фенери в Амстердам, нито нейното отдръпване оттам, влияят на количеството, цената или нивото на криминални случаи в бранша. Освен че сутеньорите от 2000-та година насам се наричат „мениджъри”. С или без касови бележки, проститутките си останаха проститутки, а червените фенери светят така, както и преди.

Този бизнес обаче, както и легализирането му от държавата, са следствие на една по-обща рецепта за тенденциите, обхванали Стария континент. Става дума за това, което американският професор от университета в Бостън Анджело Кодевила определя като „sex-shop socialism”. А именно, тенденцията на увеличаваща се социална ангажираност в национален и наднационален мащаб и произтичащото от нея консуматорство на специфични услуги и права. Това е ситуацията на европейския човек, в която той е удовлетворен в небрежното си съществуване като потребител на средства и права, първите от които най-вероятно не е изработил той, а болшинството от вторите не го вълнуват.

Нормотворчеството на Европейския съюз буди учудване и тревога. Особено през последните години, когато тенденцията на социалността взима връх над която и да е друга. Чиновниците в ЕС замерят с послания и директиви, в основата на които стоят раздути социални програми (от разширяване обхвата на безплатното образование, през обстойно субсидираните здравни услуги, та до средствата, отделяни за интеграцията на всеки малцинствен перчем или анимационен герой).

От друга страна, социалните разхищения биват гарнирани с особен тип политически приоритети. Еко-фундаментализмът и правата на животните са пример в тази насока. Една навехната кучешка лапа може да провокира повече сълзливост у брюкселския чиновник, отколкото състоянието на малкия и средния бизнес. Ако на Червеноопашата катерица й закъснее месечното неразположение, същият сигурно изчита порядъчно количество литература, за да се ангажира с преценка и евентуално лечение. С една дума, ЕС хвърля достатъчно енергия и средства, за да се занимава с атрактивни за малцина теми. А в следващия момент, когато руската мечка замахне към сувернитета на друга държава, единният и решителен ЕС някак го няма.

“Sex-Shop Socialism” е социализъм, понеже има харчове за всеки. Разбира се, харчещият има щастието да не е този, който е изкарал парите. Еврокомисията сигурно с готовност би обгрижила всеки стрък трева, ако до нея стигне слухът, че честолюбието на последната е поругано от нечия арогантна подметка. ЕС се превръща в приют на маргиналното мислене и малцинствените потреби. Държавата започва да плаща за проститутки.

Но “Sex-Shop Socialism”-ът е и либерализъм, понеже това, което предлага, е особен вид стока. Еврокомисията се интересува от напрежението, възникнало между двойка брачни пингвини и нежеланието им да увековечат любовта си с наследник. Многообразието става задължително дори и за еднообразните хора с еднообразни желания. На човек му се иска да бъде пингвин, но и последният не може да избяга от полезрението на брюкселския чиновник. Държавата плаща на пингвина, за да легне с жена си.

Това е ситуация, в която социализмът и либерализмът се преплитат в едно. Социалистите се отказват от тоталитарното в името на жанровото разнообразие. Либералите се отказват от конкуренцията в името на солидарността. Някъде там си стискат ръцете и отварят сергия, която прилича на универсален китайски магазин: има по всичко, но за кратка експлоатация. Като секс с проститутка, но само 12 пъти годишно. Резултатът е разпиляна социалност и права на едро. Ражда се човекът, който работи „имам права”, а държавата, под зоркия поглед на ЕС, му плаща за това. Накрая се получава така че не правата трябва да съхранят човека, а човекът – правата.

Чувствате ли се изравнени?

Понеже през 2006 г. американският журналист Томас Фрийдам с особен ентусиазъм оповести, че светът отново е плосък. Демек глобализацията и либералната демокрация са уеднаквили до такава степен социално-икономическите и политически закономерности на планетата Земя, че все повече се случва конвергенцията на професии, манталитети, интереси и социални релевантности.

За целта, според Томас Фрийдман, са спомогнали редица неща, между които появата на „www”, ъплоудинга, аутсорсинга, инсорсинга, офшоринга и веригите за доставки.

Резултатът на всичко трябва да се търси в окончателното положение, в което всички ставаме еднакви. Реплика към „едноизмеримия човек – атом” на Маркузе: унифицираният сив и безличен индивид. Нов социализъм, този път изграден с либерални средства.

„Sex-Shop Socialism”-ът е денонощен. Ставаме равни в парите, правата и проститутките.

Това „ппп” май ще е като онова „www”.

Ставаме равни в това, което сме, и това, което искаме.

Проститутка? Държавата черпи.

 
 

Идеалното тяло за зимата

| от |

През лятото всеки иска плочки, буци по ръцете и нисък процент телесни мазнини. Зимно време хората искат чай, одеяло и да си пуснат нещо да мърмори по телевизията. Това е така, защото вън e майка си и баща си – поледици, виелици, студ. Земята толкова се е стегнала, че е време да сменят метрото с теснолинейка. За да сме резистентни на студа, трябва да имаме подходящо тяло – тяло, за което никой не говори. Зимно тяло. Това става по един-единствен начин – с диета.

Всякакви видове месо. Имам един приятел, който има един приятел, който казва, че не яде брано, а яде драно. Месото е основната суровина на живота. Ако сте веган – не знам. Веганите не отлитате ли на юг през зимата?

Картофи и тесто. Въглехидратите трябва да са като студентите – да влизат лесно и да излизат трудно.

Риба. В главите на хората рибата не е нито месо, нито картоф. Тя се сервира в два случая. Единият е, когато е празник, другият е, когато жена ви е решила, че вече няма място за нея в сърцето ви, защото то е затлачено от правилните ви кулинарни решения.

Подправки. Ползва се основно червен пипер. Начинът на прилагане е извънредно прост – взимате червен пипер и с него поръсвате едно парче сланина. По-късно нарежете сланината и наръсете обилно което и да е от предходните блюда със сланина.

Ако прекалите с подправките, блюдото ви може да стане разпадащо се, „рошаво“ и трудно за обхождане – като подхвърлян дюнер. Това, разбира се, не означава да не прекалявате, а да чукнете на всичко по 2-3 яйца за спойка. Белтъкът на яйцата дава протеините, необходими за оцеляване при лунарните условия на живот по спирките сутрин. Жълтъкът пък осигурява необходимия холестерол за онова сигнално червено лице и стягане в гърдите.

Зеле от типа „кисело“. Чувате ли от съседите нехарактерна дандания? Появяват ли им се неотложни ангажименти, когато искате да им отидете на гости? Шумът е заради такането на зелето, а неотложните ангажименти са, за да не отидете у тях да им изядете зелето.

Чесън. Познавам хора, които си купиха кола, за да могат да ядат чесън, без да пречат на тези в градския транспорт. Благородни хора. Благородни и здрави. Благородни, здрави и низвергнати от обществото.

Плодове и зеленчуци. Човек трябва не само да се храни добре, но и да бъде в красива обстановка. Ябълки, пиперки, гъби, орехи… Това са все неща, които изглеждат добре изсушени на масата. Все пак цяла зима ще седят на тая масата.

Течности

Не искам да говоря като реклама в интернет, но с помощта на тази диета ще постигнете желаното и нужно тяло. Грижете се за себе си, защото животът е кратък, особено ако не се грижите за себе си.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

Джиджи Хадид стана модел на годината

| от chronicle.bg |

Джиджи Хадид бе коронясана като международен модел на годината, а „Александър Маккуин“ бе обявен за най-добър британски моден лейбъл на церемонията за Британските модни награди за 2016 г.

Топ дизайнери, модели и знаменитости не се уплашиха от студеното време в Лондон и минаха по червения килим пред „Ройъл Албърт хол“ за церемонията.

21-годишната Джиджи Хадид победи в надпревара с по-малката си сестра Бела, Кендъл Дженър, Адуа Абоа и Линейзи Монтеро за топ отличието за модел.

„Александър Маккуин“ спечели съревнованието за най-добър британски лейбъл, а „Гучи“ получи наградите за лидер в международния бизнес и за международен дизайнер на аксесоари.

 
 

Ново приложение позволява да информирате близките си, че сте добре

| от chronicle.bg |

Знаете какво се случва с комуникациите в случай на извънредна ситуция. След терористичните атаки в Париж и Ница, опцията на Facebook човек да се „чекне“, че е в безопасност, осигуриха спокойствието на милиони.

Сега Google е създала съвсем ново приложение, с което можете автоматично да споделите с близките си къде се намирате и в какво състояние сте. То се казва Trusted Contacts и за момента е на разположение за Android, а скоро ще бъде достъпно и за iOS устройства.

Ползването на приложението е лесно – избирате конкретни хора в адресната си книга като „доверени контакти“, приятели или членове на семейството ви. Когато отворят приложението, те ще бъдат в състояние да видят дали сте „активен“, дали сте били активни в последния час, или дали вашето устройство е с паднала батерия.

Тези „доверени контакти“ също могат да поискат да научат вашето местоположение, ако смятат, че може би сте в опасност. Приложението предлага прозорец, за да одобрите или да отхвърлите искането, но местоположението ви във всички случаи ще бъде видимо.

Разбира се, Google са предвидили потребителите да могат да ограничат тази опция от настройките, за да се предпазите от нежелано проследяване.

Източник: PC World