Северна Корея вижда себе си като бъдещ дракон

| от | |

Водачите на Корейската народнодемократична република често се силят да приличат на своя карикатурен образ. Както при последните чистки в Корейската трудова партия или миналогодишния ядрен опит. Ала зад тези зрелищни акции се очертава една нова икономическа картина. Дали ще е задълго?

1

За сетен път Корейската народнодемократична република (КНДР) зае централно място в международните новини. Арестът през декември 2013 г. на Чан Сон Тек (съпруг на лелята на ръководителя Ким Чен Ун) по време на заседание на Политбюро, а след това процесът срещу него и екзекутирането му – всичко това само за четири дни – предизвикаха сензация. Роденият през 1946 г. и относително млад по местните критерии Чан Сон Тек често бе смятан за втория човек на режима. Според местния печат той извършвал заговорническа дейност. Характерът на престъплението, в което бе обвинен, така и не бе уточнено, което подхрани подозрението, че става дума за политическа присъда. Някои западни коментатори го описаха като неверен съпруг, други пък информираха, че бил разкъсан жив от изгладнели кучета… Специалистът по Северна Корея Брус Къмингс с право казва, че КНДР подлудява онези, които се занимават с нея.

Това изключително експедитивно и зрелищно правосъдие – кадри от ареста бяха показани по телевизията – би могло да наведе на мисълта, че нищо не е помръднало в севернокорейския съдебен апарат. Но макар адвокатът да продължава да заклеймява собствените си подзащитни и обикновено да благодари на съда за произнесената присъда, изглежда, че там вече не хвърлят в затвора без процес. През октомври 2013 г. много съдилища бяха „в ремонт“, т.е. в очакване да бъде пренаписано правото. Още по-показателно е несъмнено затварянето на два от шестте най-големи лагера за интерниране, за което съобщи южнокорейската агенция „Йонхап“.

Противно на закостенелите представи, режимът не е блок от гранит. По-правилно е да се говори за „монолитна поликрация“ – грубоват израз, който обозначава разлагането на държавата, неуспяла да изхрани населението си по време на кризата от 90-те години, запазването на военната машина, появата на еднолични предприемачи и на специални икономически зони, както и наличието на конфликти между държавните органи.

Разпадането на държавата не означава, че тя загива. Става дума по-скоро за упадък на държавната власт, като се започне от органите, които бяха натоварени да разпределят продоволствието за 60% от населението във времето на икономическа криза и глад. Наричан на местна почва „трудният поход“, гладът продължи от 1995 до 1997 г. Според различните оценки между 3 и 10% от населението е загинало през този период. Близо петдесет години след като бе установена, властта, доколкото наистина е била народна преди това, доказа неспособността си да отговори на елементарните нужди на народа.

Разбира се, тя може да изтъкне „американската агресия“, т.е. ембаргото, затегнато още повече, след като миналата година Северна Корея изстреля няколко ракети. Последствията са реални – дори Китай, единственият съюзник на Пхенян, публикува през октомври 2013 г. стотина страници със стоки, забранени за износ в Северна Корея. След няколко дни във вечерната си международна емисия в неделя севернокорейската телевизия Мансуде ТВ, която е много популярна, излъчи канадски документален филм за стоките менте, най-вече китайски…

Тези разяснителни прийоми на средствата за информация, върху които държавата има монопол, пораждат скептицизъм у населението. То възприема „трудния поход“ като война: глад, липса на обществени услуги, повсеместна контрабанда. Във всички райони, засегнати от мизерията, и преди всичко в източната част на страната, хората мислеха само как да оцелеят. Ресурсите бяха разграбвани и продавани под всевъзможни форми – от контрабандата до свободния пазар. Заводите един след друг затваряха врати поради липса на енергия и бяха демонтирани, обществените сгради – съборени, а металите от тях – разменени срещу храна в Китай.

Присъствието на държавата бе отслабено, включително по отношение на полицията. Много бежанци свидетелстват, че броят на осъдените да излежават присъда в лагер заради трафик или опит за нелегално преминаване на границата е намалял. Един ден несъмнено ще стане ясно какво наистина се е случило и по-специално как традиционни структури са се възродили, за да заменят отсъстващата държава.

Признак на слабост или сила?

МЕЖДУВРЕМЕННО по телевизионните екрани се появяват кадри от този период на спрени заводи, жилища без електричество, пустеещи ниви и сняг. Както във филмите за войната. Това наистина бе война, казва телевизията, което поражда заключението, че е имало враг, но положението вече се подобрява.

Как тогава да обясним факта, че на режима му се наложи да арестува и ликвидира един от най-изтъкнатите си членове? Това признак на сила ли е или на слабост? За да се разбере каква борба бушува по върховете, първо трябва да се зачеркне клишето за противопоставяне между консерватори и реформатори, тъй като всички са „реформатори“. И наистина, дори най-затъпелият бюрократ знае, че официалните речи вече нямат никакво въздействие. В резултат на „трудния поход“ вече никой не обръща внимание на пропагандните призиви. Никой не вярва, че ще настъпят по-добри времена. Вярно е, че все още действа непрекъснато активираната националистическа реторика, която припомня, че на Север няма чужди войски, докато на Юг има американски батальони, или дърпа струната на страдалчеството (всички истории на Корея, и на Север, и на Юг, представят страната като жертва на чужди агресии). Но това вече не е достатъчно, за да се раздвижи населението. Затова е необходимо магазините да са добре снабдени.

Конфликтите в ръководството са за това кой да управлява развитието на страната, а не за контрола на властовия апарат. Ким Ир Сен беше „бащата на отечеството“, неговият син Ким Чен Ир олицетвори реформата. Внукът Ким Чен Ун може да се опре само на приемствеността, тъй като легитимността му идва от нея. Но за да са трайни, икономическите му успехи не могат да се основават само на по-доброто разпределение на стоките.

Извънредно трудно е да се обясни икономическото съживяване, когато човек се връща от КНДР. Всеки е запечатал в съзнанието си апокалиптичните кадри на глада, макар впоследствие положението да се подобри постепенно. През последните месеци всичко се ускори. Щандовете на магазините се изпълниха със стоки, има отново електричество. Високите сгради в периферията на града, които миналата година тънеха в мрак, сега са осветени. Властта даде тласък на предприемачеството на всички нива. По-рано тя реорганизира селото, като намали размера на производствените стопанства до семейни ферми. Операцията за съживяване на производството бе успешна. В същото време обяви за неприкосновени икономическите и финансовите интереси на армията (един милион души), но се отказа от прословутия принцип „най-напред армията“ – официален лозунг, който даваше приоритет на огромните разходи в тази област. Военните запазват привилегиите си, но се задължават да бъдат неутрални към новата политика.

Следователно конфликтът е между реформаторите по китайски образец (пазар плюс една партия) и привържениците на партията-държава по стария образец. Първите залагат на потреблението – магазините на Пхенян са пълни, всички жители на градовете търгуват, бизнесът процъфтява по китайската граница, трите специални икономически зони са във възход. Колкото до оцелелите привърженици на партията-държава, загубили напълно авторитета си заради глада, те не се противопоставят непременно на реформите, а на всяко начинание, което би ги лишило от власт. Ким е в по-добра позиция, но нещата са едва в началото. Засега предприемачеството няма никаква законова основа. Това е като игра без предпазна мрежа.

Ким имитира баща си, който не изхвърли старата гвардия, но в същото време я дублира с млади кадри, истински специалисти, назначавани в нови, малки „министерства дубльори“. Те подпомагат официалните, които явно не се справят, например в селскостопанския сектор. Такъв е случаят с министерството по „опазване“ на земите и горите – ново наименование, с което сякаш официално се признава необходимостта да се… опазва.

В този контекст какъв би могъл да бъде смисълът на елиминирането на Чан Сон Тек? Прекалено прокитайски настроен ли е бил? Стар навик на режима е да се опира на една тенденция, за да я противопостави на друга, а после да я ликвидира. Прекомерната зависимост от трета страна представлява политическа заплаха, тъй като националната независимост си остава почти единствената все още действаща идеологическа спойка.

Във всеки случай икономическият обмен с Китай нараства с гигантски темпове. През 2011 г. той отбеляза ръст от 62,5% и достигна 5,63 милиарда долара. През август 2013 г., по време на посещение на… Чан Сон Тек, китайският зам.-министър на търговията Чън Цзян прикани предприятията да инвестират в Северна Корея. Междувременно непрекъснато расте списъкът на големите икономически партньори – от Индия до Египет, от Индонезия до Тайланд. Южна Корея продължава да бъде вторият доставчик и клиент чрез специалната икономическа зона Кесън – макар тя да бе затворена от април до септември по решение на Ким. Търговският обмен между двете Кореи, който отбеляза спад от 10%, възлизаше на 1,71 милиарда долара през 2013 г. Южнокорейските индустриалци желаят да сключват споразумения със Севера.

Можем да сме оптимисти относно изгледите за отваряне към света. Всяко връщане назад не само ще навреди на интересите на китайците, които са главните инвеститори, но и ще се сблъска със съпротивата на населението. Режимът изигра всичките си карти, остава му само картата на потреблението.

Кои са оръжията му? Енергийното обновление. По време на кризата остарялата земеделска политика и обезлесяването доведоха до тежки наводнения, които разрушиха мини и пътища, основата на икономическото богатство на Севера – което до 1975 г. изпреварваше това на Юга. Помощта на Пекин (съвсем не безкористна) даде възможност в голяма степен да се разреши този проблем, макар и да не мина без трудности. Китайските инженери, работещи там, ни обясниха, че изпомпването на водата от мините изисква време и много пари и че мините са били експлоатирани с остарели съоръжения. Благодарение на различни бартерни сделки или междудържавна помощ (Китай, Южна Корея и Япония) бяха направени нови сондажи, преди всичко за петрол на югозапад от Синъйчжу, точно срещу Китай, и бяха построени много микроязовири. Когато лети от Пхенян към Шънян в Китай, човек придобива представа за мащабите на строителството. Така Северна Корея възстанови положението в енергийната област, което бе много важно. Тя обаче още не е възстановила промишлеността си. За това ще са необходими далеч по-големи капитали.

В супермаркетите има всичко

ВТОРОТО оръжие на властите е реформата на земеделието. Според неправителствени организации най-трудното е свършено. Тези организации обаче силно се затрудняват да обяснят на международни институции, че трябва да спрат доставките на храни, тъй като има опасност да дестабилизират производството, и че е по-добре да установят сътрудничество като с развиваща се страна. Първата реформа, която отреди централно място на частните, а не на държавните пазари, е в ход. Кооперативите мастодонти вече не са на дневен ред.

Създаването на частни предприятия с наемна работна ръка може да се окаже малко по-труден етап, тъй като значителен брой трудещи се продължават да са заети в земеделието. Макар да е трудно да се посочат конкретни данни, може да се каже, че все още са необходими няколкостотин работници, докато във Франция за същата продукция е достатъчен един земеделец с техника. По време на гладния период и на големите наводнения цялото население, в това число и висшите служители, трябваше да участват във възстановяването на пътищата. Естествено без асфалт, наложи се дори в Пхенян да се събират пръснати отломки, да се разтопяват на огън и с тях да се запълват дупките с чукове или лопати. Това дава представа за мащабите на предизвикателството, което представлява днес повторната механизация.

Другата карта на властта е финансовото, а после и търговското отваряне. „Свободните пазари“, които съществуват от години, вече са част от пейзажа, макар все още да е строго забранено да се снимат най-институционализираните от тях, като пазара „Тонгил“ в Пхенян. Други структури вече ги изпревариха, но те не могат лесно да бъдат описани поради липса на официален или поне обществен статут.

Макар слабото място да си остава прехраната, преди всичко със свежи храни, в големите магазини на Пхенян може да се намери всичко: дрехи, гримове, електроника, мобилни телефони, велосипеди и т.н. Цените не са преграда хората да пазаруват активно. Това съвсем не са магазини, предназначени за номенклатурата, още повече че националната валута вече свободно се обменя и всеки притежател на чужда валута може да си купи вонове. Във всеки голям магазин, както и във всеки хотел, има обменно гише с плаващ курс. Това пречи да се развие черен пазар. Вярно е, че може да се видят петдесетгодишни жени да предлагат обмен на пари около свободните пазари. Целта им обаче е да се сдобият с валута, за да купят някои вносни или качествени стоки, а не да спекулират с курсовете. Отварят врати все повече луксозни бутици в нови сгради с ресторанти и сауна, обърнати към улицата. Всички валути са в обръщение.

Тези колективни магазини са публично-частна мъглявина. Вътре, както и на сергиите на улицата, е лесно да се ориентираш – когато стоките са качествени, най-често става дума за частна търговия. В повечето случаи структурите технически все още принадлежат на държавата, но това е, както го определя историкът и специалист по Северна Корея Андрей Ланков , „законова фикция“.

Желанието да се консумира, да се пазари, нуждата да се намери изход вършат останалото. В китайските погранични градове Дандун и Янцзи, разположени близо до двете големи специални икономически зони Хуангумпьон и Расон, се стичат много търговци от Северна Корея, търговията им е скромна, с човешко измерение, толкова колкото човек може сам да пренесе. Китайският град, както обикновено, много бързо се приспособява към това търсене, насърчавано от властите. В една пътническа агенция в Дандун ни увериха, че само тя организира до четири хиляди пътувания на китайци на година. Ясно е къде Пхенян намира част от капиталите, необходими за обновлението.

В Цзян, от китайската страна на границата, севернокорейци обясняват, че идват да работят по няколко седмици или няколко месеца, след което се връщат със спечеленото. Други граждани на Северна Корея пък са изпратени в Китай от държавата в рамките на мащабна програма, която им позволява да работят и живеят доста свободно. По-голямата част от заплатата им обаче отива за севернокорейските власти. Това са преди всичко дървосекачи и шивачки. Корейците са практикували тези занаяти в Манджурия и Сибир много преди да бъде създадена КНДР.

И докато страната показва определена икономическа динамика, сегашното ръководство е затруднено да даде юридическа форма на политиката си. Търговията с чуждестранните фирми се осъществява с конкретни сделки, на място, и няма никаква законова уредба, съответстваща на новата икономическа ситуация. Тъй като не е разработена реторика, която да замести съществуващата, налице е теоретично статукво. Снимането на свободните пазари е все така забранено… Единствено в специалните икономически зони има лавина от правилници и, ако се вярва на пресата в Китай, конфликтите с китайски предприятия са многобройни. Арбитраж обаче липсва.

Макар пълното подчинение спрямо Пекин (или поне населението го възприема по този начин) да е несъмнено пагубно за режима, тъпченето на място има същия ефект. През 2009 г. в отговор на кризата Пхенян се беше опитал да извърши една колкото дръзка, толкова и енергична финансова и данъчна реформа: радикална девалвация и конфискация на основната част от спестяванията, вложени в спестовните каси. Тези пари обективно не струваха нищо, тъй като по онова време не можеха да се заменят за стоки. Но властта, която не се беше огънала при много по-тежки кризи, този път се поколеба пред съпротивата на градската средна класа. За няколко дни реформата бе изоставена. Заедно с нея – и инициаторът ѝ (но без екипа му).

Така че Ким отлично знае какво искат и какво не искат средните съсловия, представляващи между 20 и 25% от населението, тоест служителите, жителите на големите градове и работниците, които имат връзка с чужбина. Ким е решил да въплъти желанията им. Облечен като баща си, сресан като дядо си, но придружаван от фотогенична съпруга (традиция и модерност…), той непрекъснато открива нови обекти или услуги.

Младият водач, чист продукт на системата, до голяма степен непознат, преди да вземе властта, засега се радва на определена популярност. За да добие човек представа за това, е достатъчно да седне в някое кафене на Пхенян в понеделник. Докато главните събития от живота на Ким се редуват на един от многобройните публични телевизори, атмосферата малко по малко се успокоява и погледите се обръщат към екрана. Предаването продължава четиридесет и пет минути, през които вождът открива или инспектира един след друг своите големи обекти.

Пред погледа на всички столицата се изпълва със сгради, жилища, развлекателни паркове, плувни басейни и болници. Ако човек посети в неделя някой от тези паркове или басейни с огромни водни пързалки, може много да научи. Ще види автобуси, пълни със селяни, излезли на еднодневна разходка. Тя е организирана от съответното им предприятие и ще завърши с посещение на масовия спектакъл Ариранг.

Ще се превърне ли КНДР в следващия азиатски „малък дракон“? Технически е възможно, ако тази политическа линия се запази и ако бъде изградена една модерна държава. След чуждите интервенции през миналия век, японската колонизация, установяването на комунистическия режим и възстановяването след гражданската война севернокорейците за пети път изживяват икономически скок. На тяхна страна е опитът. Изправени са обаче пред безпрецедентно идеологическо и юридическо (а не само икономическо) предизвикателство.

 

Патрик Морюс, LE MONDE DIPLOMATIQUE

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.