Сърбия по нанадолнището

| от |

Реформите и политиката буксуват. Населението застарява, броят на пенсионерите расте, а все повече хора в трудоспособна възраст напускат страната. Сърбия върви на зле, излизане от стопанската мизерия не се вижда, пише Дойче веле.

Стопанството на Сърбия отново затъва. През януари т.г. министърът на икономиката Саша Радулович подаде оставка. Той остро разкритува премиера Александър Вучич за това, че не е провел нито една от обявените неотложни структурни реформи, които биха скрепили стопанството на страната. Не е извършено преструктурирането на 150 затънали в дългове държавни фирми, а проекто-бюджетът е “недалновиден и несъобразен с това, от което Сърбия се нуждае”. Вучич е раздавал ключови постове на некомпетентни за тях хора от своята партия. През юли подаде оставка и вторият реформатор в кабинета на премиера – финансовият министър Лазар Кръстич, комуто се възлагаха надежди за стабилизирането на силно задлъжнялата балканска страна. Критиката на Кръстич, макар и по-мека, казваше по принцип същото, а именно, че реформите се протакат, поради което кризата остава неовладяна.

Бюджетният дефицит на Сърбия за 2014 г. отива към над 8 на сто, безработицата в страната е 25%. При такива показатели и драстичните мерки надали ще помогнат. Дали Вучич залъгва само с празни обещания, дали не може или не иска да наложи реформи или пък действително ще се окаже обновител на сръбската политика, ще стане ясно най-късно в началото на 2015 г. Тогава именно трябва да проличи действието на законите за обещаните реформи. Във всеки случай, шефът на сръбското правителство никак не е за завиждане – защото задачата, пред която той самият и евентуалните наследници на поста му са изправени, е сравнима с маратон по много стръмен терен при силен насрещен вятър.

Все повече пенсионери и пустеещи селища

Проблемът е в това, че тези реформи трябва да се осъществят в условията на драматично демографско развитие. Населението на Сърбия, което понастоящем е не повече от 7, 3 милиона, застарява и се топи, както в развитите индустриални общества. Само че за разлика от тях, страната не привлича квалифицирана работна сила отвън. Напротив, квалифицираните работници напускат страната. Да се санират държавните финанси и да се съживи икономиката е почти невъзможно при това положение.

Подобна е ситуацията и в почти всички балкански страни. Не в столиците наистина, където притокът на преселници от селата в града е голям, но в провинциите много селища опустяват. С пари за финансирането на скъпи програми за предоляването на този проблем, балканските държави не разполагат.

“Преди пет години в Сърбия имаше 2, 2 милиона трудещи се. Сега те са едва 1, 7 милиона, от които 700 000 са на държавна служба. Останалият един милион са заети главно в търговията и само 300 000 работят в производствени фирми. Броят на пенсионерите надхвърля 1, 8 милиона”, скицира положението известният сръбски демограф Сърдан Богосавлиевич. Стотици хиляди бежанци са напуснали през 90-те години на миналия век родните си места в Босна и Херцеговина и Хърватия, мнозина са се преселили в Белград и околностите му. Разликите между селата, дребните провинции и града тук все още са огромни. Много млади хора търсят късмета си в градовете.

Населението на Сърбия се топи

Само че и младите все повече оредяват в Сърбия. Освен в Белград и в Нови Сад, само още в два региона на страната се отбелязва прираст на населението. Според демографа, официалните данни за броя на населението в Сърбия са доста завишени. В действителност от обявените 7, 3 милиона трябва да се приспаднат най-малко 300 000, защото много сърби живеят и работят в чужбина, макар все още официално да са регистрирани на адрес в Сърбия.

Населението на Сърбия се топи. “През последните десетилетия страната е губила годишно близо по 35 000 жители. Междувременно това са 38 000 годишно”, казва експертът. Почти сигурно е, че в края на днешното десетилетие населението на Сърбия ще наброява по-малко жители, отколкото сочат официалните данни за настоящия момент, т.е. под 7 милиона жители. Страната не е привлекателна за преселници. “Почти всички икономически показатели са отрицателни. Оборотът в търговията и индустриалното производство падат. Брутният вътрешен продукт стагнира”, посочва Богосавлиевич.

И тъй като безработицата расте, огромен е броят на хората, които искат да напуснат страната. Въпросът обаче не е в това, че мнозина са готови да я напуснат, а в това, че я напускат най-добре квалифицираните. Засега това не е масово явление, защото трудовите пазари на ЕС още не са отворени за сърбите. И по-добре още дълго да си останат затворени за тях, смята сръбският експерт. “Ако Германия например отвори трудовия си пазар за сръбски работници, това ще е катастрофа за Сърбия, защото от страната ще изтекат най-добре квалифицираните хора”, казва той.

Едната надежда

Нещо положително за положението в Сърбия? Да, – това, че през януари започнаха присъединителните преговори за членството й в ЕС. “Най-важното е страната да напасне законите си към европейските стандарти”, отбелязва експертът. Няма гаранция, че с това положението в Сърбия ще се подобри, но няма и гаранция, че ще стане по-лошо. Че не на всички граждани членството в ЕС носи някакви предимства, показва всяко лято трудът на сезонни работници от България и Румъния в прибирането на сръбската реколта. Тъй като Сърбия не може да набере за това достатъчно местни селяни, в сръбските ниви се трудят български и румънски роми. България и Румъния членуват, впрочем, в ЕС от 2007 г.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.