Сърбия по нанадолнището

| от |

Реформите и политиката буксуват. Населението застарява, броят на пенсионерите расте, а все повече хора в трудоспособна възраст напускат страната. Сърбия върви на зле, излизане от стопанската мизерия не се вижда, пише Дойче веле.

Стопанството на Сърбия отново затъва. През януари т.г. министърът на икономиката Саша Радулович подаде оставка. Той остро разкритува премиера Александър Вучич за това, че не е провел нито една от обявените неотложни структурни реформи, които биха скрепили стопанството на страната. Не е извършено преструктурирането на 150 затънали в дългове държавни фирми, а проекто-бюджетът е “недалновиден и несъобразен с това, от което Сърбия се нуждае”. Вучич е раздавал ключови постове на некомпетентни за тях хора от своята партия. През юли подаде оставка и вторият реформатор в кабинета на премиера – финансовият министър Лазар Кръстич, комуто се възлагаха надежди за стабилизирането на силно задлъжнялата балканска страна. Критиката на Кръстич, макар и по-мека, казваше по принцип същото, а именно, че реформите се протакат, поради което кризата остава неовладяна.

Бюджетният дефицит на Сърбия за 2014 г. отива към над 8 на сто, безработицата в страната е 25%. При такива показатели и драстичните мерки надали ще помогнат. Дали Вучич залъгва само с празни обещания, дали не може или не иска да наложи реформи или пък действително ще се окаже обновител на сръбската политика, ще стане ясно най-късно в началото на 2015 г. Тогава именно трябва да проличи действието на законите за обещаните реформи. Във всеки случай, шефът на сръбското правителство никак не е за завиждане – защото задачата, пред която той самият и евентуалните наследници на поста му са изправени, е сравнима с маратон по много стръмен терен при силен насрещен вятър.

Все повече пенсионери и пустеещи селища

Проблемът е в това, че тези реформи трябва да се осъществят в условията на драматично демографско развитие. Населението на Сърбия, което понастоящем е не повече от 7, 3 милиона, застарява и се топи, както в развитите индустриални общества. Само че за разлика от тях, страната не привлича квалифицирана работна сила отвън. Напротив, квалифицираните работници напускат страната. Да се санират държавните финанси и да се съживи икономиката е почти невъзможно при това положение.

Подобна е ситуацията и в почти всички балкански страни. Не в столиците наистина, където притокът на преселници от селата в града е голям, но в провинциите много селища опустяват. С пари за финансирането на скъпи програми за предоляването на този проблем, балканските държави не разполагат.

“Преди пет години в Сърбия имаше 2, 2 милиона трудещи се. Сега те са едва 1, 7 милиона, от които 700 000 са на държавна служба. Останалият един милион са заети главно в търговията и само 300 000 работят в производствени фирми. Броят на пенсионерите надхвърля 1, 8 милиона”, скицира положението известният сръбски демограф Сърдан Богосавлиевич. Стотици хиляди бежанци са напуснали през 90-те години на миналия век родните си места в Босна и Херцеговина и Хърватия, мнозина са се преселили в Белград и околностите му. Разликите между селата, дребните провинции и града тук все още са огромни. Много млади хора търсят късмета си в градовете.

Населението на Сърбия се топи

Само че и младите все повече оредяват в Сърбия. Освен в Белград и в Нови Сад, само още в два региона на страната се отбелязва прираст на населението. Според демографа, официалните данни за броя на населението в Сърбия са доста завишени. В действителност от обявените 7, 3 милиона трябва да се приспаднат най-малко 300 000, защото много сърби живеят и работят в чужбина, макар все още официално да са регистрирани на адрес в Сърбия.

Населението на Сърбия се топи. “През последните десетилетия страната е губила годишно близо по 35 000 жители. Междувременно това са 38 000 годишно”, казва експертът. Почти сигурно е, че в края на днешното десетилетие населението на Сърбия ще наброява по-малко жители, отколкото сочат официалните данни за настоящия момент, т.е. под 7 милиона жители. Страната не е привлекателна за преселници. “Почти всички икономически показатели са отрицателни. Оборотът в търговията и индустриалното производство падат. Брутният вътрешен продукт стагнира”, посочва Богосавлиевич.

И тъй като безработицата расте, огромен е броят на хората, които искат да напуснат страната. Въпросът обаче не е в това, че мнозина са готови да я напуснат, а в това, че я напускат най-добре квалифицираните. Засега това не е масово явление, защото трудовите пазари на ЕС още не са отворени за сърбите. И по-добре още дълго да си останат затворени за тях, смята сръбският експерт. “Ако Германия например отвори трудовия си пазар за сръбски работници, това ще е катастрофа за Сърбия, защото от страната ще изтекат най-добре квалифицираните хора”, казва той.

Едната надежда

Нещо положително за положението в Сърбия? Да, – това, че през януари започнаха присъединителните преговори за членството й в ЕС. “Най-важното е страната да напасне законите си към европейските стандарти”, отбелязва експертът. Няма гаранция, че с това положението в Сърбия ще се подобри, но няма и гаранция, че ще стане по-лошо. Че не на всички граждани членството в ЕС носи някакви предимства, показва всяко лято трудът на сезонни работници от България и Румъния в прибирането на сръбската реколта. Тъй като Сърбия не може да набере за това достатъчно местни селяни, в сръбските ниви се трудят български и румънски роми. България и Румъния членуват, впрочем, в ЕС от 2007 г.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Предстои ни авантюристична и любовна седмица

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.01. до 29.01):

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Стрелеца, което й разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични и общителни през първите два дни от седмицата.

Те ще бъдат идеални за пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, както и за решаване на правни въпроси .

Най-много успех се очаква да имат през периода огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да поставят началото на ново начинание, което в бъдеще да им донесе парични постъпления и да подобри имиджа им.

Oт сряда до петък на обяд Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни и половина ще сме доста по-сериозни и насочени към решаването на важни задачи.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци, да имат усещането, че срещат пречки и ограничения отвън. Важно е да влагат достатъчно старание в нещата, които зависят предимно от тях, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова повече ще постигат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще се намира в знака Водолей, като в събота в 2.00 сутринта настъпва Новолуние в същия знак, тогава Луната съвпада с градусите на Слънцето.

Заради събитието е възможно да сме прекалено едностранчиви и да не виждаме противоположната гледна точка. Поради тази причина е важно да избягваме спорове или конфронтации със заобикалящите ни. Най-добре е да се фокусираме върху себе си и търсенето на вътрешен баланс, а не върху другите и изискванията ни към тях.

Също така може да се очаква през тези дни да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се протака.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Новолунието за неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите ги, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Най-важното е да се концентрират върху собствените задачи и да не си позволят да загубят почва под краката, отстоявайки се на всяка цена за неща, които нямат кой знае какво значение, и заради които могат да развалят отношенията си с важни за тях хора.

През цялата седмица движението на планетата Венера, планетата, която отговаря за хармонията, партньорствата и разбирателството ще съвпада с това на Марс, небесното тяло, което описва начина, по който се отстояваме и началото на нещата.

Този аспект е с много силен романтичен привкус, още повече, че се случва в знака Риби, най-отнесения и романтичен знак от зодиака, Венера отговаря за анимата и женското начало, докато Марс е олицетворение на анимуса и мъжкото начало.

Докато действат съвместно енергиите на двете планети, бихме могли да очакваме да сме силно влюбени и привлечени към някого от обкръжението. Периодът е много добър за стартиране на отношения, както и за прекарване на време с любим човек. Ще сме любвеобилни и раздаващи се.

Най-силно ще действа съвпада на Марс и Венера на водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изключителен подем, както в личните, така и в професионалните партньорства и ще успеят да изпъкнат, както в личен, така и в професионален план.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.