Сепаратисти с московски адреси

| от |

Руснаците решават почти всичко. С такова впечатление остава човек, ако хвърли поглед към лидерите на проруските сепаратисти. Възловите постове в т. нар. Народни републики Донецк и Луганск заемат хора от Москва, пише Дойче веле.

Не, Александър Бородай не е избягал. „Премиерът“ на т. нар. Донецка народна република бил служебно в Москва и скоро щял да се върне. Това заяви представител на проруските сепаратисти в Източна Украйна за агенция Интерфакс във вторник (29.07.2014). От средата на юли целият свят познава брадатия мъж. Александър Бородай беше човекът, който преговаряше с международните контрольори след свалянето на малайзийския самолет.

Мъжете от Москва

В Москва той си е всъщност у дома. 42-годишният Бородай е работил там, преди през май да стане „правителствен ръководител“. Близък е с един друг руснак, който се представя като Стрелков, но всъщност се казва Игор Гиркин, който също има московски адрес. 43-годишният Гиркин се провъзгласи за „министър на отбраната“ на т. нар. Донецка народна република. В интервю той посочва, че е бивш сътрудник на тайната служба на Руската федерация ФСБ. Вероятно Бородай е отпътувал за Mосква, за да не бъде разпитван. Украинската тайна служба публикува наскоро запис на телефонен разговор между Бородай и московския политолог Алексей Чеснаков, в който двамата обсъждат положението на сепаратистите. „Изгледите са лоши“, казва Бородай. Чесноков, който преди време работеше за Кремъл, отрича провеждането на подобен разговор. До този момент Бородай не е направил изявление за автентичността на разговора.

Руснаци на ръководни постове

Бородай и Гиркин не са единствените руснаци на ръководен пост сред сепаратистите в Източна Украйна. В началото на юли Марат Баширов например стана „министър-председател“ на т. нар. Луганската народна република. 50-годишният бивш топ-мениджър и лобист в Москва минава за експерт по „стратегически комуникации с държавните органи“. Формално начело на двете „народни републики“ стоят украинци – Валерий Болотов в Луганск и Павел Губарев – в Донецк. Двамата обаче все по-рядко се появяват пред обществеността. Един от първоначалните лидери на сепаратистите в Донецк, „председателят на парламента“- Денис Пушилин междувременно се пресели в Москва.

Значително по-малко информации има за въоръжените бойци. Политологът от изследователския център „Разумков“ в Киев Олекси Мелник твърди, че в Източна Украйна оперират различни групировки. „Най-важното обаче е, че хората на отговорни постове, които създадоха целия хаос, очевидно са сътрудници на руските тайни служби“, казва експертът в разговор за Дойче Веле. В щаба на антитерористичната операция на украинската армия предполагат, че сред проруските сепаратисти има близо 2 000 сътрудници на руските тайни служби.Те имат възлови позиции и вербуват нови бойци сред населението. Около 5 000 души са се присъединили към сепаратистите. „Те искат да създадат собствена държава „Донбас“ или да присъединят източноукраинския индустриален регион към Русия“, казва говорителят на щаба на украинската антитерористична операция Олекси Дмитрашковски.

Батальонът „Изток“

Най-добре обученото проруско бойно подразделение е батальонът „Изток“. Негов командир е бившият шеф на украинските специални части „Алфа“ – Александър Ходаковски. Под негово командване се сражават около 1 000 бойци. В интерюта той споменава, че в редиците на батальона има и чеченски доброволци. Ходаковски е единственият сепаратистки лидер, който косвено призна, че сепаратистите са свалили малайзийския самолет. В интервю за агенция Ройтерс Ходаковски казва, че сапаратистите притежават зенитни комплекси „Бук“. По-късно той се отрече от изявлението си.

Армията на Стрелков

Най-голямото въоръжено подразделение сред сепаратистите е групировката около Гиркин (Стрелков). След освобождаването на Славянск той премести главната си квартира в милионния Донецк. Според различни източници, в редиците на подразделението на Гиркин се сражават между 1 000 и 4 000 бойци. Източник, пожелал да остане анонимен, твърди, че повечето са опитни войници от Русия. Пак според него, подразделението на Гиркин разполага с танкове и гранатомети, като повечето оръжия са от Русия.

Руската православна армия

Т. нар. „Руска православна армия“ се свързва с името на самопровъзгласилия се за „губернатор на Донбас“ Губарев. По данни на руски журналисти, в състава й влизат 4 000 бойци. Анонимен наблюдател на място твърди, че в действителност в редиците на „православната армия“ се сражават около 500 души. В социалните мрежи Губарев пише, че „Руската православна армия“ е „мощната армия на народна република Донецк“. Мъжете се сражавали по вътрешно убеждение. Според анонимния наблюдател обаче, това са местни хора от бедните миньорски селища, които нямат военно обучение. „Те се борят главно срещу мародерите, но и сами не се отказват от плячкосване. Не разполагат с тежко оръжие“, заключава той.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.