Семействата без официален брак у нас са около 30%

| от |

Семейството в България не се намира в криза, то е жива институция, която възпроизвежда живот. Това заяви на пресконференция Деян Петров, координатор на кампанията „Да бъдеш Баща“, предаде репортер на БГНЕС.

С този акцент Деян Петров даде старта на кампанията „Да бъдеш Баща“. Тя обединява 10 НПО-та и се фокусира върху ползите от активното участие на мъжете в живота на децата и семейството за създаване на семейна среда без насилие и пълноценно развитие на детето. Кампанията ще продължи до септември 2016 г.

Стана ясно, че въпреки, това че семейството у нас не е в криза се наблюдават много промени в семейните модели. Вече няма един модел, а много и най-различни, които според Петров са резултат на социална динамика, интензивни темпове и разнообразието в обществото.

Международни статистики показват, продължи той, че всеки 4 на 5 мъже стават бащи в ранен или късен етап, но ролята на бащата не е само една роля – той е учител и наставник. Бащите и майките не са взаимно заменяеми, те влияят по различно, но еднакво важен начин за развитието на детето, добави той.

Данните от национално представително изследване за родители на деца до 17 години, което е проведено в рамките на кампанията, насочена към истинското бащинство показват, че съвременното българското семейство масово включва баща, майка и едно дете. Ролята на бабите, дядовците и като цяло намесата на роднините става все по-малка. Изследването показва също, че семействата, които не са сключили официален брак у нас са около 30%. Следователно все повече деца се раждат в среда на семейни отношения, които не са официални.

Предизвикателства, които родители споделили в проучването са усещане, че винаги са назад и не им стига време за децата, партньора и семейните дейности. Това създавало напрежение в тях и усещане за несигурност в социалната среда.

Образът на отдаден баща, който се включва все повече във всекидневните грижи за децата започва да среща доста по-широка обществена подкрепа в сравнение с 30 години, става ясно още от допитването. И майки и бащи заявяват, че все повече ролята на майката не е само ролята на домакинята, а тази на бащата-на носещия пари в семейството. Семействата са изправени да вървят все повече към партньорски взаимоотношения, посочи Петров. Въпреки общественото признание на по-отдадения баща, все още може да се види, че делът на бащите, които се включват във всекидневните грижи за семейството е значително по-нисък от този на майките. С не голяма изненада бащите се включват повече в спорта и игрите на детето. Осигуряване на прехрана на семейството е част от пречката бащите да се включват в помощта за всекидневните грижи, каза още координаторът на кампанията.

Цвета Брестничка, председател на УС на асоциация „Родители“ заяви, че основната цел на кампанията е да съдейства за разнообразни възможности бащите да се включват в живота на децата по активен начин. Основна цел е семейна среда без насилие.

Брестничка подчерта, че по много причини ролята на бащата не присъства в живота на децата. Тогава, обаче е редно другите мъже в техния живот да осъзнаят ролята си на ментори и закрилници. Тя поясни и това, че кампанията цели да промени областта на професионалната грижа на децата, хората, които са ангажирани с образованието и здравеопазването им. Инициативата цели още да се създадат инструменти, с които тези специалисти да работят еднакво добре и с двамата родители. Предвижда се и работа на терен за подкрепа на активното бащинство посредством стимулиране на мъжкото включване в живота на детската градина и училище.

Съществуват изследвания, които потвърждават, че бащите имат уникално влияние върху всеки един аспект от развитието на детето, каза от своя страна Луиза Шахбазян от Фондация ПИК. Така например децата, чиито бащи изпълняват ролята си активно са по –здрави, имат повече успехи в училище, повече приятели, а по-късно напредък в кариерата и семейните си отношения.

Шахбазян обясни още, че когато бащите играят с децата си те страдат по-рядко от депресия и тревожност, а отношенията между майката и бащата създават моделите, които децата им ще следват в бъдеще. /БГНЕС

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.