Секс, протест и геополитика

| от | |

14 ЮЛИ 2013, НЕДЕЛЯ

Текстът е оттогава. Нарочно го пишем с голям шрифт. Защото въпреки, че е преди повече от три месеца този пост на Димо Господинов (повече от него можете да прочетете в блога му Прогресивни размисли) е също толкова актуален и днес. Днес в МС бе подписан договора за Южен Поток. Правителствените медии го описаха като невероятен успех. Междувременно БЕХ изтегли нов международен заем за АЕЦ Белене. А протестите срещу кабинета продължават вече 140-ти ден. С три думи : Секс, протест и геополитика.

Не, не става дума за голата „Свобода“ от вчера.
Разговаряхме с приятели на тема: „Каква е разликата между икономическите отношения с Русия и тези със Западния свят?“ Имаше най-различни трактовки и отговори, но всички се обединихме, че и в двата случая става дума за секс.
Putin-and-Stanishev-photo-kremlin-ru-e1350571897208
Само, че при „секс“ с Русия си в ролята на жената, а със Западния свят си мъжа. Причината е в икономическия модел – в ЕС и САЩ поведението на държавата обслужва бизнеса, а при руснаците бизнесът е подчинен на държавата, т.е. в единия случай имаш пазарни отношения, в другия – непазарни, геополитически. С цялата условност на тази дихотомия и с риск да ме обвинят в сексизъм, виждам следните особености при различните „сексуални превъплъщения“ на икономически отношения:
Руснакът не подбира много. Важното е да ставаш за гео-секс – т.е. да имаш излаз някъде, да може да прокара някоя тръба през теб или да ти запали ел. таблото със силни дози ядрена енергия. Връзката с руснака ти излиза евтино, поне в началото – черпи те, примамва те с ниски цени, подаръци, привилегии. Но той носи една непредсказуема мачовска природа, не търпи неподчинение и много лесно ставаш икономически зависим. Ако днес не е на кеф, лошо за теб. В един момент се оказва, че му храниш и гледаш децата (агенти-олигарси), съобразяваш поведението си с него, сваляш гащи по команда, въпреки, че сексът не е удоволствие вече. А той разчита на това, че още го обичаш, че не можеш без него, и дори и да се скарате и разделите, ти пак ще го повикаш и той ще дойде да те спаси като герой. Руснакът е свикнал да се налага със сила. Традиционалист е, предпочита жена му да не е много образована и еманципирана, да си стои вкъщи, да не знае много и да се грижи за домакинството. При изневяра, подаръците се вземат обратно или излизат скъпо, а убеждението, че можеш да се разполагаш със семейния влог е заблуда (справка Кипър).
Западнячката е капризна. Трябва да отговаряш на много изисквания, да си силен или полезен, да имаш изрядно поведение или поне перспектива за развитие. Обикновено минаваш през дълги преговори, за да я спечелиш, много често не знае какво иска. Определено ти излиза солено да си с нея, но поне знаеш, че ще е с теб, докато имаш пари да плащаш сметката. Естествено, лошо впечатление ще ѝ направи неугледният ти вид или държанието ти, ако не отговаря на нейните разбирания за правилно. И понеже става дума за секс – трябва да си вършиш работата добре, контролът за качество е строг. Ревнива е, не позволява да поглеждаш към други и иска да си максимално прозрачен за нея. Нерядко стига до там да ти провери телефона с кого говориш и какви смс-и си пишеш. Дипломатична е, може да ти извади душата с памук, рядко е директна, обикновено очаква да четеш между редовете.
Общото: освен, че става дума за секс и в двата случая, връзка без любов е много опасна. Възможно е използвачество, както и брак по сметка. Доверието и верността са важни в някаква степен, честата смяна на партньора не води до положителни резултати в дългосрочен аспект.
И сега за протеста, какво общо има той. Първоначално не виждах неговото геополитическо измерение, даже счетох за неуместно (единствено това) в речта на Плевнелиев да се поставя тази линия на разделение, конкретно за този протест, на еврооптимизъм срещу евроскептицизъм. После провидях какво се случва в момента.
Нашият протест всъщност е срещу посттоталитарния модел на олигархичен и див капитализъм, флагман и международен проповедник на който е Русия. Това е схема, която е непроизводителна, малкото, които вземат много, не произвеждат, а грабят. Многото пък трябва да се поддържат в невежество, бедност, а социалната държава и граждански права не са препоръчителни. Връзката с горната алегория е видима.
Едновременно с това, ние отчитаме нашето членство в ЕС и изискваме политическо поведение в духа на европейските ценности и икономически модел. В момента, коалицията БСП, ДПС и Атака поведоха страната по антиевропейски път, като реакцията и на Президента, и на посланиците от страните от ЕС не е случайна. Докато олигархичния модел на управление не е патент на това правителство, макар и да стигна своя връх с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то влизането в толкова остър конфликт с ЕС, заради Русия не ни се беше случвало досега. За какво говоря по-конкретно.
Всичко се върти в момента около проекта „Южен поток“, както и евентуално други енергийни или икономически инициативи между България и Русия. Та тази тръба е поредното пипало на зависимост, което руснаците искат да пуснат върху европейската икономика. По „Южен поток“ трябва да минава само газ на „Газпром“, независимо, че това е в разрез с правилата на ЕС. В „замяна“ ние получаваме едно нищо – 15 години няма да вземаме транзитни такси, за да изплатим нашия дял от този раздут проект. През това време може да станат много неща, дори да сме минали на ядрен синтез и газ да не тече повече по тази тръба.
Т.е., в духа на горната алегория, ние сме си избрали жена, тя ни е пуснала (присъединила). Изневиделица, идва правителство, което или прикрито не харесва жени, или позволява чужди да ѝ заграждат жената, което е еднакво осъдително. Случва се нещо като да дойде шефа ти и да иска да мине приятелката ти, а ти да го питаш „у вас или у нас я искаш?“. Един от сигурните начини да скандализираш една жена е да ѝ доведеш „баджанак“ заедно с теб в леглото. Да ѝ кажеш: „Обичам те, но и него обичам, айде да те въртим“.
Ние не знаехме за тази „ориентация“ на правителството и подкрепящите го партии преди изборите. Още повече, че Станишев се кичеше гордо с титлата „председател на ПЕС“, за което събра не малко еврооптимистичен вот в ляво. При Атака евроскептицизма и русофилията си бяха ясни, още повече, че В.С. започна да ходи на рождени дни на Путин и смени крайно националистическата с крайно лява реторика. Но кой да очаква, че ще прави коалиция с БСП и ДПС?
В крайна сметка, протестът е и за това. Избрали сме си роля в международния икономически секс – искаме да сме мъжете. Да, по-трудно е, по-скъпо, повече бачкане и грижа иска, но пък е по-сигурно и независимо. Не приемаме педерасткото (гейовете да не се обиждат, това е друго) поведение на правителството, което е готово да предаде всички нас, за да се гушка с Русия. Ние не сме гласували за това!
П.П. Не съм русофоб, не съм хомофоб, нито сексист. Просто мразя демагогията и предателството. Ако ще е капитализъм, избирам европейски да е, защото поне има социална държава и опит за равни възможности за всеки.
 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.