Седем опорни точки за евроизборите

| от | |

Списание „Клуб Z” вече на пазара

От днес на българския пазар вече може да бъде намерено най-новото политическо списание – „Клуб Z”. Изданието с главен редактор журналистката Светлана Джамджиева и издател Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“ и председател на КРИБ,  претендира да запълни нуждата от качествено, интелигентно и аналитично политическо писане във всички сфери на обществения живот – вътрешна и външна политика, съдебна система, бизнес и икономика, култура, спорт.

Гаранция за съдържанието на “Клуб Z” е екипът, който го списва – доказани имена от някога най-успешните български вестници и медиите като цяло.

1932399_10201720352670889_1861472430_n

Още в първия брой могат да се видят силните аналитични материали на Иван Бедров – „7 опорни точки за евроизборите“, интервю на Веселин Желев с председателката на френския национален фронт Марин Льо Пен, която е категорична: „Нямаме нищо общо с „Атака“ за тях питайте социалистите“, както и анализ специално за „Клуб Z” на американския професор по приложна икономика Стив Ханке. Внимание заслужават и „Популизмът – приказка, разказвана с користна цел“ на емблематичния автор д-р Тони Филипов, известен с поредицата си „Из делниците на един луд“, както и разговора на Светлана Джамджиева със социалния антрополог Харалан Александров и „Украйна – осъдена на разделение“ от международника Момчил Инджов.

Списанието ще е единственото по рода си на нашия пазар с рисувана корица, като илюстрациите от художник заемат и голяма част от вътрешните страници. Изданието е месечно и цената му е 8 лева.

Екслузивно за читателите на Chronicle.bg ви представяме текста на Иван Бедров. Занапред ще ви представяме по един текст от списанието и ще ви разказваме за нещата, които можете да намерите в него. Желаем на екипа на „Клуб Z“ успех в начинанието. 

602336_10203140159804969_736236208_n

Седем опорни точки за евроизборите

Изборите за български представители в Европейския парламент няма да променят пряко абсолютно нищо в българския политически живот, но могат да се окажат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще е само началото.

За едни евроизборите са просто денят, в който 17 късметлии ще си спечелят правото да получават по 10 000 евро месечно в продължение на 5 години. За други това е денят, в който изпращаме наши представители, за да решават всичко това, което малко по-късно ще ни застигне като команда „Брюксел така иска“. Всъщност и едните, и другите са прави. Прави са и тези, за които изборите за Европейски парламент са поредното състезание между политическите играчи в страната – нещо като социологическо проучване, ама наистина. Два месеца преди вота някои от често задаваните въпроси вече имат отговори:

За кого да гласувам на евроизборите?

За когото гласувате и на другите избори. Политически коректният отговор е, че трябва да прецените
общоевропейските позиции и по учебник нещата изглеждат много лесни:

Ако искате повече финансова дисциплина, гласувате за дясната Европейска народна партия (ЕНП).
Ако искате отпускане на колана и повече разходи/инвестиции, тогава Партията на европейските социалисти (ПЕС) е вашият избор. Ако пък вярвате, че Европейският съюз е отишъл твърде далеч в интеграцията си и е добре държавите да затворят трудовите си пазари,тогава крайната десница е на разположение. Ако предпочитате повече Европа на регионите и на свободните индивиди, либералите може би ще ви допаднат. Зелените са ясни.

Проблемът обаче е, че процедурата не допуска да гласуваме директно за ЕНП, ПЕС или някоя от другите европейски фракции, а само за съответната национална партия, която да изпрати своите депутати в голямата група на европейската левица, десница и т.н.

Специално в България принадлежността на партиите към европейските политически семейства
има някои твърде специфични особености. Например Сергей Станишев може и да е председател както на БСП, така и на ПЕС, но това не пречи на партията му да се възползва от подкрепата на екстремистката „Атака“. Европейска левица с крайна десница? Абсурд! ЕНП открито подкрепя ГЕРБ в България, но също толкова абсурдно е германската десница например да гласува антипазарно и бутафорно ограничение за продажбата на земеделска земя, докато ГЕРБ го направи с охота.

Ако Реформаторският блок успее да прескочи бариерата, неговият представител/и също ще бъде в
групата на ЕНП. Това обаче не важи за партията на Николай Бареков, чиито аспирации към европейската десница бяха попарени с изключването от ЕНП на неговия партньор – Земеделския народен съюз на Румен Йончев.

„Атака“ също не се радва на симпатии от страна на сформиращия се общоевропейски крайнодесен
алианс, защото поведението им е твърде крайно дори за Марин льо Пен (Интервю с председателката на Националния фронт на Франция можете да намерите на стр. 22 в списанието) и Найджъл Фарадж. ДПС традиционно са част от европейските либерали, но пък либералните ценности едва ли са сред движещите предизборни мотиви за повечето избиратели на движението. При „Зелените“ е най-лесно – ако класират депутат, той директно отива при Зелените и именно постигането на тази яснота бе сред причините те да напуснат Реформаторския блок. В повечето случаи обаче изборът за кого да гласуваме на евроизборите зависи почти изцяло от вътрешнополитическите предпочитания, така е било винаги и това изобщо не е само български патент.

Какво ми предлагат българските политически играчи?

Засега нищо по същество. Всеки държи да спечели евроизборите, но почти никой не обяснява защо.

„ГЕРБ не само ще затвърди резултата от предишните евроизбори, убедени сме, че ще постигнем още по-висок резултат“, отсече Бойко Борисов и се закани да победи БСП за осми път. И какво от това?

„Европа трябва да промени посоката на своето развитие и това го предлагат европейските социалисти
със своя манифест“, обясни Сергей Станишев. Със сигурност няма да чуете това изречение отново, защото е прекалено европейско. В България се говори със закани и още в първия работен ден след Нова година Станишев покани журналисти, за да изтегли пред тях късметче от баницата „От зори до мрак ти работи и евроизборите спечели“ (случайно му се падна, разбира се).

На фона на самонадъхването на големите играчи позициите на по-малките звучат много по-ясно.
Волен Сидеров обеща „да потърси сметка“ за по-ниските субсидии за българските земеделци, както
и за затворените блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Нищо че и двете теми са въпрос на подписан договор, който трябва да се спазва.

А най-конкретен бе говорителят на Реформаторския блок Радан Кънев, който произнесе това, което всички си мислят, но не искат да признаят: „Евроизборите ще бъдат референдум за оставка.“

Кой ще победи?

Всички. „Която и да е от двете партии – БСП и ГЕРБ, ако получи и с един глас повече от другата, ще се обяви за победител“, коментира за Клуб Z социологът Юрий Асланов, който е и член на Националния съвет на БСП. „Критерият за победа е само един – най-много мандати или най-много гласове“, отговори колежката му Румяна Бъчварова, отскоро член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Въпросът е, че има и други критерии, които могат да бъдат удобно използвани – БСП излъчи 4-ма евродепутати преди 5 години, така че евентуално второ място с 5-има избрани също може да бъде тълкувано като прогрес. Бъчварова очаква доста спекулации в тази посока, а за Асланов целта на всички останали партии е да излъчат поне по един евродепутат и това ще бъде отчетено като победа за тях.

„Извън тази класация е ДПС, които – и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“, допълва Асланов.

Има ли нови правила за тези избори?

Има. Новият Изборен кодекс предвижда 5% от избирателите на една партия да бъдат достатъчни,
за да разместят листата и да поставят начело, когото пожелаят. За разлика от изборите за национален парламент при евроизборите няма никакви други условия и ролята на гражданите става реално по-значима. Успоредно с това намаляват изискванията за регистрация на листи – по-малко необходими подписи, по-ниски депозити и по-лесен достъп до медиите.

Ако някога сте имали идеята да не сте само гласоподавател, но и кандидат на изборите, може би сега
е моментът. Но наред с либерализацията Централната избирателна комисия остава силно партизиран
орган, чиито членове отново ще бъдат избирани на квоти от парламентарните политически сили.

Ще науча ли нещо по време на кампанията?

Ако се запишете на ускорен курс по чужд език, да. В противен случай ще наблюдавате познатите скандали и взаимни обвинения, с които публичният живот и без това е наводнен. „Темите ще възникват и ще се сменят всекидневно и кампанията ще премине под знака на скандалите, а не на политическите дебати“, прогнозира Юрий Асланов. „Няма да са европейските теми водещи в кампанията, ще са националните.“

„БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на
подкрепата за правителството“ Румяна Бъчварова

„ … ДПС, които и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“  Юрий Асланов

„И дори този вариант е прекалено идеалистичен“, не крие скептицизма си и Румяна Бъчварова. И двамата социолози очакват в много редки случаи някой политик да се опита да говори по европейски теми. Според Асланов, „който и да е този наивник, няма начин да бъде чут“.

Мога ли спокойно да пропусна евроизборите?

ДА. Задължителното гласуване в България все още е само предложение и не е факт. Но и в
този случай важи максимата: „Ако не гласуваш, нямаш право да критикуваш.“ След изборите Европейският парламент ще бъде съставен от 751 депутати, а не от 766, както
е досега. Настоящото мнозинство на ЕНП е подложено на постоянни критики и не е изключено буквално един депутат да бъде решаващ за мнозинството в следващия парламент. Затова не е само теоретична възможността именно избраният от вас депутат да реши кой точно да седне на мястото на Жозе Барозу. Този мотив обаче е твърде имагинерен на фона на предизборното кебапче. Освен това активността на европейски избори винаги е била по-ниска от средната и така технологичният опит на големите партии ще натежи над политическите идеи. Ако тази реалност не ви харесва, вече имате мотив да гласувате.

Ще има ли оставка след изборите?

НЕ. Резултатите от изборите за български представители в Европейския парламент нямат пряка
връзка със стабилността или нестабилността на правителството, но безспорно ще бъдат използвани
в тази посока. Значим спад в гласовете за управляващите и ръст в подкрепата за опозиционните партии ще направят отново актуален въпроса за провеждането на предсрочни парламентарни избори. И обратното – ако БСП и ДПС спечелят общо 9 от 17 евродепутати, призивите за оставка ще изгубят сериозни основания. „БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на подкрепата за правителството“, припомня Бъчварова. Нейните очаквания са постепенно управляващите да се дистанцират от тази позиция. В същото време всеки пробив на някоя извънпарламентарна партия, дори и само с един евродепутат, ще сложи край на затворения кръг „или БСП, или ГЕРБ“.

Още по-сложно става в рамките на левицата, ако АБВ успее да класира евродепутат. Единственият шанс за запазване на статуквото е много ниската избирателна активност. При всички други случаи евроизборите може да бъдат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще изглежда като най-малкият детайл.

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.