Седем опорни точки за евроизборите

| от | |

Списание „Клуб Z” вече на пазара

От днес на българския пазар вече може да бъде намерено най-новото политическо списание – „Клуб Z”. Изданието с главен редактор журналистката Светлана Джамджиева и издател Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“ и председател на КРИБ,  претендира да запълни нуждата от качествено, интелигентно и аналитично политическо писане във всички сфери на обществения живот – вътрешна и външна политика, съдебна система, бизнес и икономика, култура, спорт.

Гаранция за съдържанието на “Клуб Z” е екипът, който го списва – доказани имена от някога най-успешните български вестници и медиите като цяло.

1932399_10201720352670889_1861472430_n

Още в първия брой могат да се видят силните аналитични материали на Иван Бедров – „7 опорни точки за евроизборите“, интервю на Веселин Желев с председателката на френския национален фронт Марин Льо Пен, която е категорична: „Нямаме нищо общо с „Атака“ за тях питайте социалистите“, както и анализ специално за „Клуб Z” на американския професор по приложна икономика Стив Ханке. Внимание заслужават и „Популизмът – приказка, разказвана с користна цел“ на емблематичния автор д-р Тони Филипов, известен с поредицата си „Из делниците на един луд“, както и разговора на Светлана Джамджиева със социалния антрополог Харалан Александров и „Украйна – осъдена на разделение“ от международника Момчил Инджов.

Списанието ще е единственото по рода си на нашия пазар с рисувана корица, като илюстрациите от художник заемат и голяма част от вътрешните страници. Изданието е месечно и цената му е 8 лева.

Екслузивно за читателите на Chronicle.bg ви представяме текста на Иван Бедров. Занапред ще ви представяме по един текст от списанието и ще ви разказваме за нещата, които можете да намерите в него. Желаем на екипа на „Клуб Z“ успех в начинанието. 

602336_10203140159804969_736236208_n

Седем опорни точки за евроизборите

Изборите за български представители в Европейския парламент няма да променят пряко абсолютно нищо в българския политически живот, но могат да се окажат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще е само началото.

За едни евроизборите са просто денят, в който 17 късметлии ще си спечелят правото да получават по 10 000 евро месечно в продължение на 5 години. За други това е денят, в който изпращаме наши представители, за да решават всичко това, което малко по-късно ще ни застигне като команда „Брюксел така иска“. Всъщност и едните, и другите са прави. Прави са и тези, за които изборите за Европейски парламент са поредното състезание между политическите играчи в страната – нещо като социологическо проучване, ама наистина. Два месеца преди вота някои от често задаваните въпроси вече имат отговори:

За кого да гласувам на евроизборите?

За когото гласувате и на другите избори. Политически коректният отговор е, че трябва да прецените
общоевропейските позиции и по учебник нещата изглеждат много лесни:

Ако искате повече финансова дисциплина, гласувате за дясната Европейска народна партия (ЕНП).
Ако искате отпускане на колана и повече разходи/инвестиции, тогава Партията на европейските социалисти (ПЕС) е вашият избор. Ако пък вярвате, че Европейският съюз е отишъл твърде далеч в интеграцията си и е добре държавите да затворят трудовите си пазари,тогава крайната десница е на разположение. Ако предпочитате повече Европа на регионите и на свободните индивиди, либералите може би ще ви допаднат. Зелените са ясни.

Проблемът обаче е, че процедурата не допуска да гласуваме директно за ЕНП, ПЕС или някоя от другите европейски фракции, а само за съответната национална партия, която да изпрати своите депутати в голямата група на европейската левица, десница и т.н.

Специално в България принадлежността на партиите към европейските политически семейства
има някои твърде специфични особености. Например Сергей Станишев може и да е председател както на БСП, така и на ПЕС, но това не пречи на партията му да се възползва от подкрепата на екстремистката „Атака“. Европейска левица с крайна десница? Абсурд! ЕНП открито подкрепя ГЕРБ в България, но също толкова абсурдно е германската десница например да гласува антипазарно и бутафорно ограничение за продажбата на земеделска земя, докато ГЕРБ го направи с охота.

Ако Реформаторският блок успее да прескочи бариерата, неговият представител/и също ще бъде в
групата на ЕНП. Това обаче не важи за партията на Николай Бареков, чиито аспирации към европейската десница бяха попарени с изключването от ЕНП на неговия партньор – Земеделския народен съюз на Румен Йончев.

„Атака“ също не се радва на симпатии от страна на сформиращия се общоевропейски крайнодесен
алианс, защото поведението им е твърде крайно дори за Марин льо Пен (Интервю с председателката на Националния фронт на Франция можете да намерите на стр. 22 в списанието) и Найджъл Фарадж. ДПС традиционно са част от европейските либерали, но пък либералните ценности едва ли са сред движещите предизборни мотиви за повечето избиратели на движението. При „Зелените“ е най-лесно – ако класират депутат, той директно отива при Зелените и именно постигането на тази яснота бе сред причините те да напуснат Реформаторския блок. В повечето случаи обаче изборът за кого да гласуваме на евроизборите зависи почти изцяло от вътрешнополитическите предпочитания, така е било винаги и това изобщо не е само български патент.

Какво ми предлагат българските политически играчи?

Засега нищо по същество. Всеки държи да спечели евроизборите, но почти никой не обяснява защо.

„ГЕРБ не само ще затвърди резултата от предишните евроизбори, убедени сме, че ще постигнем още по-висок резултат“, отсече Бойко Борисов и се закани да победи БСП за осми път. И какво от това?

„Европа трябва да промени посоката на своето развитие и това го предлагат европейските социалисти
със своя манифест“, обясни Сергей Станишев. Със сигурност няма да чуете това изречение отново, защото е прекалено европейско. В България се говори със закани и още в първия работен ден след Нова година Станишев покани журналисти, за да изтегли пред тях късметче от баницата „От зори до мрак ти работи и евроизборите спечели“ (случайно му се падна, разбира се).

На фона на самонадъхването на големите играчи позициите на по-малките звучат много по-ясно.
Волен Сидеров обеща „да потърси сметка“ за по-ниските субсидии за българските земеделци, както
и за затворените блокове в АЕЦ „Козлодуй“. Нищо че и двете теми са въпрос на подписан договор, който трябва да се спазва.

А най-конкретен бе говорителят на Реформаторския блок Радан Кънев, който произнесе това, което всички си мислят, но не искат да признаят: „Евроизборите ще бъдат референдум за оставка.“

Кой ще победи?

Всички. „Която и да е от двете партии – БСП и ГЕРБ, ако получи и с един глас повече от другата, ще се обяви за победител“, коментира за Клуб Z социологът Юрий Асланов, който е и член на Националния съвет на БСП. „Критерият за победа е само един – най-много мандати или най-много гласове“, отговори колежката му Румяна Бъчварова, отскоро член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Въпросът е, че има и други критерии, които могат да бъдат удобно използвани – БСП излъчи 4-ма евродепутати преди 5 години, така че евентуално второ място с 5-има избрани също може да бъде тълкувано като прогрес. Бъчварова очаква доста спекулации в тази посока, а за Асланов целта на всички останали партии е да излъчат поне по един евродепутат и това ще бъде отчетено като победа за тях.

„Извън тази класация е ДПС, които – и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“, допълва Асланов.

Има ли нови правила за тези избори?

Има. Новият Изборен кодекс предвижда 5% от избирателите на една партия да бъдат достатъчни,
за да разместят листата и да поставят начело, когото пожелаят. За разлика от изборите за национален парламент при евроизборите няма никакви други условия и ролята на гражданите става реално по-значима. Успоредно с това намаляват изискванията за регистрация на листи – по-малко необходими подписи, по-ниски депозити и по-лесен достъп до медиите.

Ако някога сте имали идеята да не сте само гласоподавател, но и кандидат на изборите, може би сега
е моментът. Но наред с либерализацията Централната избирателна комисия остава силно партизиран
орган, чиито членове отново ще бъдат избирани на квоти от парламентарните политически сили.

Ще науча ли нещо по време на кампанията?

Ако се запишете на ускорен курс по чужд език, да. В противен случай ще наблюдавате познатите скандали и взаимни обвинения, с които публичният живот и без това е наводнен. „Темите ще възникват и ще се сменят всекидневно и кампанията ще премине под знака на скандалите, а не на политическите дебати“, прогнозира Юрий Асланов. „Няма да са европейските теми водещи в кампанията, ще са националните.“

„БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на
подкрепата за правителството“ Румяна Бъчварова

„ … ДПС, които и на ушите си да ходят – ще вземат 3 мандата“  Юрий Асланов

„И дори този вариант е прекалено идеалистичен“, не крие скептицизма си и Румяна Бъчварова. И двамата социолози очакват в много редки случаи някой политик да се опита да говори по европейски теми. Според Асланов, „който и да е този наивник, няма начин да бъде чут“.

Мога ли спокойно да пропусна евроизборите?

ДА. Задължителното гласуване в България все още е само предложение и не е факт. Но и в
този случай важи максимата: „Ако не гласуваш, нямаш право да критикуваш.“ След изборите Европейският парламент ще бъде съставен от 751 депутати, а не от 766, както
е досега. Настоящото мнозинство на ЕНП е подложено на постоянни критики и не е изключено буквално един депутат да бъде решаващ за мнозинството в следващия парламент. Затова не е само теоретична възможността именно избраният от вас депутат да реши кой точно да седне на мястото на Жозе Барозу. Този мотив обаче е твърде имагинерен на фона на предизборното кебапче. Освен това активността на европейски избори винаги е била по-ниска от средната и така технологичният опит на големите партии ще натежи над политическите идеи. Ако тази реалност не ви харесва, вече имате мотив да гласувате.

Ще има ли оставка след изборите?

НЕ. Резултатите от изборите за български представители в Европейския парламент нямат пряка
връзка със стабилността или нестабилността на правителството, но безспорно ще бъдат използвани
в тази посока. Значим спад в гласовете за управляващите и ръст в подкрепата за опозиционните партии ще направят отново актуален въпроса за провеждането на предсрочни парламентарни избори. И обратното – ако БСП и ДПС спечелят общо 9 от 17 евродепутати, призивите за оставка ще изгубят сериозни основания. „БСП сами влязоха в капана на тълкуването на резултатите от евроизборите като показател на подкрепата за правителството“, припомня Бъчварова. Нейните очаквания са постепенно управляващите да се дистанцират от тази позиция. В същото време всеки пробив на някоя извънпарламентарна партия, дори и само с един евродепутат, ще сложи край на затворения кръг „или БСП, или ГЕРБ“.

Още по-сложно става в рамките на левицата, ако АБВ успее да класира евродепутат. Единственият шанс за запазване на статуквото е много ниската избирателна активност. При всички други случаи евроизборите може да бъдат началото на процес, в който предсрочен парламентарен вот ще изглежда като най-малкият детайл.

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.