Сделка за Украйна е нещо неприятно, но неизбежно

| от |

Гидиън Рахман, в. „Файненшъл таймс“

Всеки западен лидер, преговарящ за съдбата на по-малки страни от Централна или Източна Европа, действа в сянката на две горчиви исторически събития: Мюнхенското споразумение от 1938 г. и Ялтенското споразумение от 1945 година. В Мюнхен британци и французи се съгласиха с исканията на Адолф Хитлер за разпокъсване на Чехословакия – без участието на чешкото правителство, което не бе представлявано на преговорите. В Ялта британци и американци сключиха сделка с Йосиф Сталин, в която де факто приеха съветската доминация в следвоенна Полша и други държави под руска окупация – отново без участието на потърпевшите страни.

Тези паралели – особено Мюнхен – тежат на плещите на западните лидери, докато последните се опитват да начертаят бъдещия път на Украйна. „Няма да приемем такъв път на развитие, в който легитимното правителство на Украйна не е на масата“, каза американският държавен секретар Джон Кери, в края на преговорите с руския външен министър Сергей Лавров през уикенда в Париж.
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле сравни твърдението на президента Владимир Путин, че действа в защита на правата на етническите руснаци в Украйна, с твърдението на Хитлер, че действа в защита на правата на етническите германци в Чехословакия. Този паралел бе направен и от предшественика на Кери, Хилари Клинтън.

GTY_kerry_lavrov_2_kab_140305_16x9_992

Макар че Кери обеща да не прави сделки зад гърба на украинците, той преговаря директно с руснаците, без да има украински представител в стаята. Истината е там, че ако бъде постигнато споразумение между Кери и Лавров, съобразено с руските искания за федерално държавно устройство в Украйна и гаранции за рускоговорящото население, правителството в Киев ще бъде подложено на огромен натиск да го приеме.

И тъй, нарушават ли американците жизненоважни принципи при обсъждането на съдбата на Украйна в двустранни преговори с Русия? Има ли някаква форма на руско-американски преговори, които да са неизбежни и необходими едновременно?

Мрачната действителност в настоящата ситуация е, че е в интерес и на Запада, и на Украйна да бъдат водени преговори с руснаците. За да разберем защо, е необходимо да си представим обратния сценарий. В момента хиляди руски войници са струпани по източната украинска граница. Съединените щати и Европейският съюз дадоха ясно да се разбере, че няма да тръгнат на война заради Украйна.

Предвид това, евентуален отказ от преговори с Москва вероятно ще бъде интерпретиран като демонстрация на безразличие, а не демонстрация на твърдост. В действителност би могъл и да насърчи руска военна интервенция, каквато би имала трагични последици за всички замесени страни.

Ако има нови кръгове преговори с руснаците, важно е те не просто да са параван за капитулация в стила на Мюнхенската конференция. За щастие, въпреки че Западът показа ясно, че няма да се бие за Украйна, той все още има начин да повлияе на Русия. Но ако този лост бъде използван, той трябва да се приложи в защита на принципи, които са действително защитими, както морално, така и чрез ресурсите, които Западът може да заплаши, че ще използва.

Какви да бъдат тези принципи? Първо, ясно е, че руснаците биха искали Западът просто да приеме анексирането на Крим като свършен факт и  обсъжданията да се насочат върху останалата част от Украйна. Западът трябва да отхвърли тази идея. По този начин ще заяви позиция, която ясно се отличава от Мюнхенското споразумение, в което Великобритания и Франция подписаха анексирането на Судетската област. Евентуален отказ от признаване на Кримското де юре присъединяване към Русия, може да струва скъпо на Кремъл. Крим ще стане черна дупка за световната търговия и инвестиции и бреме за руските ресурси.

Вторият принцип е да се покаже ясно, че всеки руски военен ход в Източна Украйна ще доведе до пълен разрив в икономическите отношения между Запада и Русия. ЕС вече проучва възможността за допълнителни санкции. Естеството и обхвата на едни такива мерки трябва да бъдат ясно очертани възможно най-скоро – и трябва да надхвърлят очакванията на Москва.

На последно място принципът, съгласно който руското правителство не може да иска промени в конституцията на съседна държава, също трябва да бъде изтъкнат. Това просто би създало твърде опасен прецедент.

В пакета принципи обаче трябва да има място и за обсъждане на други руски предложения – такива като идеята за федерална Украйна, гаранции за рускоезичното население и уверение, че независима Украйна няма да се присъедини към НАТО или да има отношения с ЕС, които да навредят на руските икономически интереси.

До каквито и уговорки да стигнат американците с руснаците, те не могат да бъдат наложени на украинското правителство в Киев – първо, защото това е въпрос на принцип и второ, защото украинските политици остават независими играчи. Предвид факта, че неофициално руско-американско предложение за Украйна би дошло без подкрепата на военни гаранции от Запада и дори без да е сигурно, че Русия изобщо ще го спази, правителството на Киев с право ще бъде крайно подозрително. За беда обаче швейцарски стандарти за напредък и сигурност не се предлагат.

За обсадената Украйна, руско-американско споразумение, подплатено със заплаха от икономическа изолация на Русия, наложена от запад, ако то бъде нарушено, вероятно е най-добрата възможност, която в момента се предлага. Ако се стигне до сключване на такава сделка, тя ще даде на Украйна време да изгради наистина независима държава.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.