Сбогом, Димитров!

| от | |

Калин Първанов, сп.Тема за solidbul.eu

„Сбогом, Ленин!” е филм на режисьора Волфганг Бекел за историята на достопочтена учителка от Източен Берлин, която изпада в кома малко преди рухването на Стената. Правоверната на партийната линия Кристине с ужас видяла сина си Алекс на антисоциалистически митинг, а когато се събужда след 8 месеца, нищо в столицата на Германия не е същото. Градът е залят от реклами на капиталистически компании, западногерманци изкупуват евтини имоти, източногерманци са хукнали на Запад да си търсят късмета, други – като космонавта на ГДР Зигмунд Йен, са останали без работа и карат такси. Ако болната Кристине види всичко това, сърцето й едва ли ще издържи. Затова любящият Алекс се залавя да й създаде фалшива действителност: вгражда видеокасетофон в телевизора, премонтира стари новини и ги прожектира на майка си, организира й посещения на другари от „профсъюзното ръководство”, изкупува буркани със стари етикети. По пътя към вилата  връзва очите й, за да я предпазва от „вредната” слънчева светлина…

В „Сбогом, Димитров” група членове на БСП и на Българския антифашистки съюз са натоварени в микробус и няколко коли. Изпращат ги на честване на рождения ден на Георги Димитров в родното му село Ковачевци. Партията току-що е загубила изборите; ръководството й е заето със собственото си оцеляване; парламентът се тресе от всекидневни скандали; управляващата коалиция агонизира, а дните на правителството й са преброени. По пътя възрастните хора си представят, че не всичко е загубено: в страната има червени бастиони, в които „другарите държат здраво властта”; щом народът още тачи делото на Димитров, значи не всичко е загубено; ако „горе” има нещо поизгнило, то   „отдолу” никнат здрави стъбла, които ще захранят с жизнени сокове партията…

1969-08-Bulgarien_Sofia_Dimitroff-Mausoleum_fec_Monika_Angela_Arnold_Berlin1

След като привечер на 20 юни групата пристига в Ковачевци, първите впечатления сякаш отговарят на създадените очаквания – пълно е с хора от цяла Пернишка област, настроението е като за празник. Но защо ли червени знамена липсват? От сергиите се поклащат само разноцветни анцузи и потници. Народът май се е събрал по-скоро на селски събор, отколкото на политическо мероприятие…

Лека-полека картината започва да се прояснява. Приходящите научават, че даже и в Ковачевци БСП се е стопила до трета политическа сила. А сред множеството – о, ужас!, като на парад се разхожда „главният виновник” за това Георги Първанов. Тепърва обаче предстои най-големият шок: в доскорошната червена крепост на БСП няма да й бъде дадена думата. И то за да почете собствения си вожд Георги Димитров!

Точно в 19 ч пред паметника на героя от Лайпциг се строяват две агитки с венци и цветя – едната на АБВ, другата на БСП. Кметът на Ковачевци Васил Станимиров взима думата, за да благодари на гостите на общината и за да напомни повода, поради който са се събрали – 135-ата годишнина от рождението на Димитров. След което ги уведомява, че е предвидено само полагане на цветя. Заради обявения национален траур за жертвите от наводненията във Варненско, речите се отменят. В този момент над Ковачевци аха да загърми и да затрещи. Погледите, които разменят двете агитки, святкат като мълнии.

Без малко да докарат пороя и тук. Напрежението не остава скрито за посетителите на събора, които наблюдават маневрите на площада от масите край скарите. Събитията са подходящо мезе към бирата им. „Едните – наопаки, а другите на терсене”, гласи коментарът на местни анализатори.

Селската мълва вече е донесла, че между председателя на общинския съвет в Ковачевци Венцислав Тодоров и областния шеф на БСП в Пернишко Ненко Темелков са се провели неформални консултации. Гостът възнегодувал срещу решението на местните общинари да се отменят речите и намекнал, че хората му са изнервени и може сами да вземат думата, без да чакат покана. Тодоров пък свойски го предупредил за възможни неприятности: „Ами ако някой случайно дръпне шалтера на уредбата…” В този момент димитровският дух се вселил в Темелков и той отвърнал: „Нашата партия е говорила на народа дори когато е нямала микрофони!”

В крайна сметка официалното мероприятие  минава за няколко минути и без излишни геройства. Заобиколен от местните първенци, Първанов се отбива на по бира със своите земляци. Социалистите също имат нужда от охлаждане на страстите, но лидерите им много държат да произнесат речите си. Някой дава парола и групичката от София и Перник започва да се изтегля организирано. В челото й са евродепутатът Георги Пирински и народните представители Ненко Темелков, Борис Цветков, Станислав Владимиров. „По-добре да сме малко, но да сме истински и докрай!” – разсъждава в края на процесията възрастен социалист. „Мъчно ми е, много е мъчно…”, додава спътничката му.

Новата явка е в родната къща на Георги Димитров. В тихия двор, огласян допреди малко само от съседските кокошки, кънти гласът на другаря Темелков: „…И всичко това, за съжаление, го направиха наши другари. Днес няма траур. Траурът е в понеделник!” Областният шеф на БСП припомня димитровския завет за единен фронт на всички леви сили и заклеймява лъжеследовниците на вожда, че са го забравили. На поляната вяло се веят няколко оранжеви знаменца в ръцете на коалиционни партньори от БЗНС „Александър Стамболийски”. Историческият урок за съдбата на съюзника в единния фронт Никола Петков също изглежда забравен…

В резюме Темелков припомня мантрата, че БСП е партия на 123 години и е оцелявала във всякакви времена, следователно – ще оцелее и сега, „за разлика от някои хора, за които сме работили да заемат високи постове на гърба на партията”. Кметът на Ковачевци, когото заварваме на масата на АБВ на площада, също има мнение по въпроса: „25 години на всички избори работим за благото на Ненко Темелков. А когато идва ред щафетата да се предаде на младите, избираме в парламента даже и племенника му Станислав. Значи щафетата се предава по кръв – от Луи Петнайсти на Луи Шестнайсти! И на всичко това му казваме „приемственост и обновление!” Управникът на Ковачевци се прочу преди  години, когато обяви, че ще сложи знак STOP за Сергей Станишев пред общината си. Лидерът на БСП не е стъпвал тук от години. „Оттогава,  когато крещеше, че няма да прави коалиция с царя и че ще връща горите му на държавата”, уточнява колоритният общинар. От няколко дни 44-годишният Станимиров е подал заявление за напускане на БСП, в която членува от 19 години. Ще присъства на учредителния конгрес на партията на Георги Първанов.

Председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, който е и председател на БСП в общината, няма да последва кмета, макар че за почти всичко е съгласен с него. Заварваме го в сградата на общината, където е влязъл да си премери кръвното. Когато депутатите му държали сметка защо няма да има речи пред паметника, Тодоров се почувствал все едно е в кабинета на Станишев миналата година. Тогава делегация от Пернишко се вдигнала да протестира на „Позитано” срещу натрапения им кандидат за областен управител, който загубил вътрешнопартийния избор. „Без малко да им кажа същото, което казах и на него –  „Абе що не си …!”, изразява се понародному ковачевският лидер. И се хваща за главата –

„Загиваме заради тия…”

На изборите преди месец листата на АБВ е получила 306 гласа в Ковачевци, а на БСП – само 151. Още 16 другари са се „заблудили”, като са гласували за други леви партии. Бастионът явно се пропуква, след като ГЕРБ са получили 173 гласа, а Николай Бареков – 79. Отнякъде са се появили дори 31 избиратели на ДПС.

Анализът продължава навън край сергиите. Малко преди да си тръгнат от Ковачевци, социалисти коментират последния пленум. „Какво е имал предвид другаря Дъбов, като е заявил, че времето на идейните кампании е приключило?” И „наистина ли е казал, че оттук нататък трябва да правим избори като другите партии – с пазар”?

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.