Сбогом, Димитров!

| от | |

Калин Първанов, сп.Тема за solidbul.eu

„Сбогом, Ленин!” е филм на режисьора Волфганг Бекел за историята на достопочтена учителка от Източен Берлин, която изпада в кома малко преди рухването на Стената. Правоверната на партийната линия Кристине с ужас видяла сина си Алекс на антисоциалистически митинг, а когато се събужда след 8 месеца, нищо в столицата на Германия не е същото. Градът е залят от реклами на капиталистически компании, западногерманци изкупуват евтини имоти, източногерманци са хукнали на Запад да си търсят късмета, други – като космонавта на ГДР Зигмунд Йен, са останали без работа и карат такси. Ако болната Кристине види всичко това, сърцето й едва ли ще издържи. Затова любящият Алекс се залавя да й създаде фалшива действителност: вгражда видеокасетофон в телевизора, премонтира стари новини и ги прожектира на майка си, организира й посещения на другари от „профсъюзното ръководство”, изкупува буркани със стари етикети. По пътя към вилата  връзва очите й, за да я предпазва от „вредната” слънчева светлина…

В „Сбогом, Димитров” група членове на БСП и на Българския антифашистки съюз са натоварени в микробус и няколко коли. Изпращат ги на честване на рождения ден на Георги Димитров в родното му село Ковачевци. Партията току-що е загубила изборите; ръководството й е заето със собственото си оцеляване; парламентът се тресе от всекидневни скандали; управляващата коалиция агонизира, а дните на правителството й са преброени. По пътя възрастните хора си представят, че не всичко е загубено: в страната има червени бастиони, в които „другарите държат здраво властта”; щом народът още тачи делото на Димитров, значи не всичко е загубено; ако „горе” има нещо поизгнило, то   „отдолу” никнат здрави стъбла, които ще захранят с жизнени сокове партията…

1969-08-Bulgarien_Sofia_Dimitroff-Mausoleum_fec_Monika_Angela_Arnold_Berlin1

След като привечер на 20 юни групата пристига в Ковачевци, първите впечатления сякаш отговарят на създадените очаквания – пълно е с хора от цяла Пернишка област, настроението е като за празник. Но защо ли червени знамена липсват? От сергиите се поклащат само разноцветни анцузи и потници. Народът май се е събрал по-скоро на селски събор, отколкото на политическо мероприятие…

Лека-полека картината започва да се прояснява. Приходящите научават, че даже и в Ковачевци БСП се е стопила до трета политическа сила. А сред множеството – о, ужас!, като на парад се разхожда „главният виновник” за това Георги Първанов. Тепърва обаче предстои най-големият шок: в доскорошната червена крепост на БСП няма да й бъде дадена думата. И то за да почете собствения си вожд Георги Димитров!

Точно в 19 ч пред паметника на героя от Лайпциг се строяват две агитки с венци и цветя – едната на АБВ, другата на БСП. Кметът на Ковачевци Васил Станимиров взима думата, за да благодари на гостите на общината и за да напомни повода, поради който са се събрали – 135-ата годишнина от рождението на Димитров. След което ги уведомява, че е предвидено само полагане на цветя. Заради обявения национален траур за жертвите от наводненията във Варненско, речите се отменят. В този момент над Ковачевци аха да загърми и да затрещи. Погледите, които разменят двете агитки, святкат като мълнии.

Без малко да докарат пороя и тук. Напрежението не остава скрито за посетителите на събора, които наблюдават маневрите на площада от масите край скарите. Събитията са подходящо мезе към бирата им. „Едните – наопаки, а другите на терсене”, гласи коментарът на местни анализатори.

Селската мълва вече е донесла, че между председателя на общинския съвет в Ковачевци Венцислав Тодоров и областния шеф на БСП в Пернишко Ненко Темелков са се провели неформални консултации. Гостът възнегодувал срещу решението на местните общинари да се отменят речите и намекнал, че хората му са изнервени и може сами да вземат думата, без да чакат покана. Тодоров пък свойски го предупредил за възможни неприятности: „Ами ако някой случайно дръпне шалтера на уредбата…” В този момент димитровският дух се вселил в Темелков и той отвърнал: „Нашата партия е говорила на народа дори когато е нямала микрофони!”

В крайна сметка официалното мероприятие  минава за няколко минути и без излишни геройства. Заобиколен от местните първенци, Първанов се отбива на по бира със своите земляци. Социалистите също имат нужда от охлаждане на страстите, но лидерите им много държат да произнесат речите си. Някой дава парола и групичката от София и Перник започва да се изтегля организирано. В челото й са евродепутатът Георги Пирински и народните представители Ненко Темелков, Борис Цветков, Станислав Владимиров. „По-добре да сме малко, но да сме истински и докрай!” – разсъждава в края на процесията възрастен социалист. „Мъчно ми е, много е мъчно…”, додава спътничката му.

Новата явка е в родната къща на Георги Димитров. В тихия двор, огласян допреди малко само от съседските кокошки, кънти гласът на другаря Темелков: „…И всичко това, за съжаление, го направиха наши другари. Днес няма траур. Траурът е в понеделник!” Областният шеф на БСП припомня димитровския завет за единен фронт на всички леви сили и заклеймява лъжеследовниците на вожда, че са го забравили. На поляната вяло се веят няколко оранжеви знаменца в ръцете на коалиционни партньори от БЗНС „Александър Стамболийски”. Историческият урок за съдбата на съюзника в единния фронт Никола Петков също изглежда забравен…

В резюме Темелков припомня мантрата, че БСП е партия на 123 години и е оцелявала във всякакви времена, следователно – ще оцелее и сега, „за разлика от някои хора, за които сме работили да заемат високи постове на гърба на партията”. Кметът на Ковачевци, когото заварваме на масата на АБВ на площада, също има мнение по въпроса: „25 години на всички избори работим за благото на Ненко Темелков. А когато идва ред щафетата да се предаде на младите, избираме в парламента даже и племенника му Станислав. Значи щафетата се предава по кръв – от Луи Петнайсти на Луи Шестнайсти! И на всичко това му казваме „приемственост и обновление!” Управникът на Ковачевци се прочу преди  години, когато обяви, че ще сложи знак STOP за Сергей Станишев пред общината си. Лидерът на БСП не е стъпвал тук от години. „Оттогава,  когато крещеше, че няма да прави коалиция с царя и че ще връща горите му на държавата”, уточнява колоритният общинар. От няколко дни 44-годишният Станимиров е подал заявление за напускане на БСП, в която членува от 19 години. Ще присъства на учредителния конгрес на партията на Георги Първанов.

Председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, който е и председател на БСП в общината, няма да последва кмета, макар че за почти всичко е съгласен с него. Заварваме го в сградата на общината, където е влязъл да си премери кръвното. Когато депутатите му държали сметка защо няма да има речи пред паметника, Тодоров се почувствал все едно е в кабинета на Станишев миналата година. Тогава делегация от Пернишко се вдигнала да протестира на „Позитано” срещу натрапения им кандидат за областен управител, който загубил вътрешнопартийния избор. „Без малко да им кажа същото, което казах и на него –  „Абе що не си …!”, изразява се понародному ковачевският лидер. И се хваща за главата –

„Загиваме заради тия…”

На изборите преди месец листата на АБВ е получила 306 гласа в Ковачевци, а на БСП – само 151. Още 16 другари са се „заблудили”, като са гласували за други леви партии. Бастионът явно се пропуква, след като ГЕРБ са получили 173 гласа, а Николай Бареков – 79. Отнякъде са се появили дори 31 избиратели на ДПС.

Анализът продължава навън край сергиите. Малко преди да си тръгнат от Ковачевци, социалисти коментират последния пленум. „Какво е имал предвид другаря Дъбов, като е заявил, че времето на идейните кампании е приключило?” И „наистина ли е казал, че оттук нататък трябва да правим избори като другите партии – с пазар”?

 
 

15 модела, които са доста…грозни

| от chronicle.bg |

Всички знаем какво се изисква, за да бъдеш модел. Трябва да си кльощав и красив.

Поне така беше доскоро. По подиумите и на кориците на списанията обаче вече дефилират закръглени модели със секси извивки и хората свикнаха с това, че моделите на 21 век не са като деветдесетарските модели. Напоследък се забелязва и нов тренд в избора на манекенки: далеч не всички от тях са брилянтно красиви. Някои от тях дори не са хубави.

Вижте в галерията 15 момичета, които работят като модели и не пасват на общоприетите стандарти за красота. Някои от тях не са грозни, а имат някакъв дефект, а други…е, кои пък сме ние, че да съдим. Вижте ги.

 

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

Air France приветства първия си Boeing 787

| от CHR Aero |

На 2 декември, в 9 часа сутринта, Air France приветства първия си Boeing 787. По този повод, и според обичая, пожарникарите на летище Париж-Шарл де Гол посрещнаха самолета с традиционен поздрав с вода.

Франк Тернер, изпълнителен директор на Air France, заяви: „Това е голяма гордост и чест за нас, днес да посрещнем в Air France първия Boeing 787 и 9-ти в групата Air France-KLM. Boeing 787 бележи нов етап в модернизацията на флота ни и ще предложим на нашите клиенти най-добрите продукти на Air France „.

Air France предлага най-доброто на борда на Boeing 787:

– Най-новите салони на борда Air France: лукс в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и в икономичната (225 места) класи;
– Wi-Fi връзка на борда, адаптирана към изискванията и навиците на клиентите (от 20MB до 200MB, на цени от 5 до 30 евро);
– Допълнителен комфорт и пространство с най-новите кресла в Premium икономичната класа;
– 30% по-големи люкове, в сравнение с подобни самолети;
– По-високи нива на влажност по време на полет за по-голям комфорт при пътуване.

Този самолет от ново поколение има и някои много важни преимущества:
– Разходът на гориво е намален с около 20% в сравнение с предходното поколение самолети, което намалява влиянието от поредно увеличение на цената на горивото;
– Значително намаляване на емисиите на CO2 (около 20%), както и емисиите на шум.

Boeing 787 на Air France ще направи първия си търговски полет до Кайро на 9 януари 2017.

Компанията ще посрещне втория си самолет през април 2017 г., който ще лети до Монреал от 1ви май, 2017.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.