САЩ имат съюзници, но на каква цена?

| от |

Борбата срещу „Ислямска държава“ вкара САЩ в много неприятна ситуация: те са принудени да искат помощ от недемократични режими, за която ще платят твърде висока политическа цена, смята Райнер Золих в своя коментар за Дойче веле.

Наистина ли страни като Саудитска Арабия, Катар или Египет са благонадеждни съюзници в борбата срещу престъпните банди на „Ислямска държава“? Не, не са. Саудитска Арабия поддържа една брутална и крайно недемократична система на управление, базираща се на ислямското право /шериата/. Катар с всички сили подкрепя „Мюсюлманското братство“ в региона, включително и войнствени групировки като Хамас. Египет пък радикално преследва „Мюсюлманските братя“, но не закача далеч по-радикалните от тях салафити, за да не разгневи своя най-важен кредитор – Саудитска Арабия.

„Сунитската ос“ на държавите от Персийския залив и Турция в продължение на дълго време не осъзнаваше терористите от „Ислямска държава“ като реална заплаха. Тези страни съвсем съзнателно ги оставяха необезпокоявани, а в някои случаи дори ги подкрепяха, защото терористите им се струваха полезен инструмент в борбата срещу режима на сирийския президент Асад. Както е известно, Асад е съюзник с шиитския Иран, който от години пък се бори за регионално надмощие срещу сунитската Саудитска Арабия.

Сунитските страни дълго толерираха „Ислямска държава“

Дори след като фанатиците от „Ислямска държава“ завладяха град Мосул и разшириха господството си над обширни територии от Ирак, сунитските страни останаха подчертано пасивни. Защото бе видно, че терористите се съюзяват с местни сунитски групировки против доминираното от шиитите предишно правителство в Багдад, което бе тясно свързано с Иран. Сунитските държави явно смятаха, че могат да извлекат ползи от това развитие и не искаха да му се противопоставят прибързано. Очевидно свалянето на омразния им шиитски премиер Нури ал Малики бе за тях по-важно, отколкото възпирането на „Ислямска държава“.

Все пак съюзът между САЩ и сунитските държави няма алтернатива, защото без тяхната подкрепа борбата срещу терористите от „Ислямска държава“ не може да бъде спечелена. Вярно е, че „Ислямска държава“ е в състояние да се самофинансира чрез контрабанда на петрол и рекет, но е особено важно да се пресушат поне външните й финансови източници от региона на Персийския залив.

Освен това САЩ се нуждаят от разрешитилени за ползването на военните бази и въздушното пространство на тези страни, за да могат ефективно да атакуват терористите в Ирак и по-сетне в Сирия. Американската военна операция срещу „Ислямска държава“ също няма алтернатива. На ликвидирането на цели народностни групи и бруталното обезглавяване на невинни хора вече не може да се противодейства по друг начин, освен чрез сила.

На каква цена?

Участието на арабските режими в борбата срещу „Ислямска държава“ обаче няма да е безвъзмездно. С всички възможни средства те ще се опитат да осуетят евентуалното подсилване на режимите в Иран и Сирия, вследствие на борбата срещу „Ислямска държава“. В случая със Сирия, впрочем, такова поведение е напълно оправдано.

От три години насам Асад води човеконенавистна война срещу голяма част от собственото си население, затова и не бива той да излезе печеливш от борбата срещу терористите. И САЩ постъпват много правилно като паралелно с военната операция срещу „Ислямска държава“ на сирийска територия взеха решение да окажат военна подкрепа на по-умерените противници на сирийския режим. Дали този подход ще се окаже успешен, все още не е ясно. В най-лошия случай Асад накрая би могъл да излезе и победител от целия конфликт.

Другата цена, която ще трябва да заплатят САЩ в случая, е политическа. Държавните ръководители на арбските държави са наясно, че Вашингтон е силно зависим от тяхната подкрепа в сегашната конфликтна ситуация. Евентуални критики за нарушения на човешките права в техните страни, доколкото изобщо ще могат да бъдат изказвани, несъмнено ще бъдат отхвърляни с още по-голямо самочувствие, отколкото досега.

Във времето на битката срещу тероризма явно няма да се появи нито една нова „Арабска пролет“ – а с това задълго ще се отложи и необходимото обновление на политически закостенелите арабски режими.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Страхотен актьорски състав в първия трейлър на „Song to Song”

| от chronicle.bg |

„Song to Song“ е новият проект на Терънс Малик, който е събрал в едно Райън Гослинг, Натали Портман, Майкъл Фасбендър и Руни Мара. Честно казано, дори във филма да се разказваше за война между лоши извънземни и генно модифицирани питекантропи, пак бихме го гледали, при този актьорски състав.

„Song to Song“ е съвременна любовна история, която се развива на фона на музикалната сцена в Остин, Тексас. Две отдалечени двойки – сценаристите Фей (Руни Мара) и BV (Райън Гослинг) и музикалния магнат Куук (Майкъл Фасбендър) и сервитьорката, която омайва (Натали Портман) – преследват успеха, по време на рокендрол, прелъстяване и предателство.

Преди да видите трейлъра, ще ви зарадваме с още нещо: оператор на филма (както ще забележите в трейлъра, ако познавате творчеството му), е не друг, а Еманюел Любецки („Завръщането“, „Бърдмен“, „Гравитация“, „Дървото на живота“, „Новият свят“ – също на Терънс Малик, и много др.)

А сега…трейлърът.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.