САЩ: Турция може да направи повече срещу „Ислямска държава“, но не е ясно колко

Аршад Мохамад, Ройтерс

Турция изглежда бавно се придвижва към по-голяма роля във водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, след като групировката освободи 46 турски заложници, но остава неясно колко далеч ще стигне в борбата срещу бойците.

В момент когато САЩ градят военна коалиция, включваща арабски държави, за да се сражава с радикалните сунитски войнстващи групи, Турция бие на очи с отсъствието си, като не взе никаква публична роля в ударите на САЩ по Сирия тази седмица.

Макар че Анкара първоначално изключваше възможността за военни действия срещу своя съсед, тонът й се промени след въздушните удари, при които пет близкоизточни арабски страни се присъединиха към САЩ в атаките срещу цели на „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия.

„Сериозно обмисляме военна операция със САЩ за борба срещу ИД,“ каза за Ройтерс високопоставен турски представител.

За промяната извести във вторник турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който часове след удара на силите, предвождани от САЩ, бе цитиран да казва: „Ще дадем нужната подкрепа на операцията. Помощта може да е военна или логистична“.

Това изглежда е първият път, когато турски представител гласно заявява желание за военен принос към кампанията, водена от САЩ.

Изказването бе направено след освобождаването в събота на 46 турски заложници, с което бе отстранена директната причина за нежеланието на Турция да участва във военни действия. Преди освобождаването им представители на САЩ често обясняваха неохотата на Турция с уникалното деликатно положение, в което се намира.

То идва и след разширяването на коалицията зад Съединените щати с добавянето на Йордания, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Катар и Саудитска Арабия, всички от които участваха в ударите във вторник.

Американски самолети поразиха цели на „Ислямска държава“ за втори ден в сряда.

Има признаци също, че водената от САЩ коалиция може да се разрасне, създавайки допълнителен натиск върху Турция, чийто голям размер и дългата й граница със Сирия я правят една от стратегически най-важните страни в кампанията, която САЩ оглавяват.

„По определен начин те са тласкани към действие от срам, понеже всички го правят, а турците седят отстрани“, казва Хенри Барки, бивш служител на Държавния департамент, който сега преподава в университета Лихай.

„Когато най-важната страна, страната, която граничи с ИД, не участва, това изглежда ужасно зле“, каза той, добавяйки: „Не ми е ясно колко далеч той (Ердоган) иска да отиде“.

В речта си пред Общото събрание на ООН в сряда Ердоган не спомена изрично борбата срещу ИД.

Никой от фундаменталните фактори, които стоят зад колебанието на Турция, обаче не се е променил.

Сред тях, казват анализаторите, е страхът от отмъщение на „Ислямска държава“, както и симпатиите на част от турското общество към ислямистката ориентация на групировката, а също и желание от турска страна да не бъде взимана за даденост от САЩ и да извлече максимална полза от подкрепата.

„Турският супертанкер бавно, но сигурно променя курса“, казва Кемал Киришчи, анализатор в института „Брукингс“ във Вашингтон. Запитан колко далеч би могла да стигне Турция в подкрепата си за коалицията, той отговори: „Ще видим“.

Основно искане на САЩ е Турция да кионтролира по-добре своята 900-километрова пропусклива граница със Сирия, която е основен транзитен пункт за чуждите бойци, които се присъединяват към „Ислямска държава“, известна още като ИДИЛ.

Публично американските представители казват, че са доволни от турската подкрепа. На въпроса дали САЩ получават това, от което имат нужда, от Турция, американският държавен секретар Джон Кери във вторник отговори с една единствена дума: „Да“.

„Турците предприеха по-агресивни действия по отношение на чуждите бойци и на границата и очаквам, че това ще продължи“, каза американски представител при условие за анонимност. „Истината е, че виждаме реално подобрение“.

Барки обаче даде да се разбере, че Турция може да направи далеч повече, за да премахне инфраструктурата, която ускорява притока на чужди бойци в Сирия.

„Те изпитват необходимост да направят нещо, защото чувстват, че светът ги гледа“, каза той, добавяйки, че Турция е започнала да възпрепятства трафика на петрол от Сирия и да изпраща допълнителни сили да охраняват границата. „Все още обаче не става въпрос за напълно разгърнато усилие“.

Друг важен напредък от турска страна, от американска гледна точка, може да е използването на военновъздушната база Инджирлик за поразяващи удари – нещо, което Анкара досега отказва да разреши.

Лъкатушенето около турската роля е част от по-широко неразбирателство предвид желанието на президента на САЩ Барак Обама да не бъде въвлечен в сирийския конфликт, което е в разнобой с предпочитанието на Ердоган за по-всеобхватна стратегия, която да се опита да свали от власт сирийския президент Башар ал Асад и да осигури по-стабилно правителство в Ирак.

„Вашингтон гледа на това почти изцяло като на кампания за обезсилване и унищожаване на ИДИЛ, докато за Турция ИДИЛ е провал на управлението в Сирия и Ирак. Симптом,“ казва Синан Юлген, гостуващ преподавател във фондация „Карнеги“ за международен мир – неправителствена организация в Брюксел.

Юлген казва, че предложенията на Турция включват създаване в Сирия на зони за сигурност, защитавани от забранена за полети зона, и инфраструктура, която да позволи да бъдат поети хилядите сирийци, избягали от боевете, както и да се обучават и оборудват сирийски бойци.

„Посланието на Ердоган, че е готов да допринесе във военно отношение, ще доведе до още една стъпка напред и (вероятно) ще позволи Инджирлик да бъде използвана за военни удари“, каза той. „Но същевременно Турция ще продължи да настоява на това, че нещо трябва да бъде направено по въпроса за Сирия“. /БТА/