САЩ са длъжни да поемат отговорност!

| от |

Белият дом е споходен от призраците на миналото, а главата за Ирак в американската история още не е прочетена докрай! Президентът Обама е длъжен да предприеме нещо срещу ислямистите, твърди в коментара си Михаел Книге от Дойче веле.

0,,17705906_401,00

Едва ли има друга неприятна ситуация, към която така идеално да приляга фразата: „Нали ти казах, че така ще стане!“ Само два месеца преди САЩ да нахлуят в Ирак през 2003 г., ЦРУ е предупредило в поверителен доклад Белия дом и Конгреса на САЩ, че свалянето на Саддам Хюсеин от власт може да засили ислямския тероризъм в Ирак и региона. Като реалистичен сценарий документът тогава е оценявал и възможността, в Ирак да избухнат насилия между различни регионални групировки.

Президентът Джордж Буш явно е игнорирал предупреждението – той постоянно повтаряше, че светът ще бъде по-добър без Саддам Хюсеин. След 14 години на неспиращи кървави сблъсъци, в които загинаха десетки хиляди души, днес в Ирак се появи ислямистка терористична групировка, която заплашва да превземе цялата страна и която е прекалено радикална дори в очите на Ал Кайда.

С кашата в Ирак сега трябва да се справят двама противници на войната в Ирак: президентът Барак Обама и военният му министър Чък Хейгъл, който още като сенатор сравняваше Ирак с Виетнам. Двамата са изправени пред Херкулесова задача: ако иска да попречи на ултрарадикалните бойци от ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) да подчинят цял Ирак, на Обама ще му се наложи да си изцапа ръцете с кръв и да се намеси в иракския хаос, забъркан от привържениците на различни народностни групи и вероизповедания. Това е парадокс, защото Обама влезе в Белия дом с обещанието да прекрати войната в Ирак. Той наистина изпълни това обещание, когато преди 2 години изтегли американските бойни части от Ирак.

Противникът на войната в Ирак е принуден да действа

Междувременно американският президент изключи възможността да изпрати свои войници в Ирак, но реално погледнато САЩ нямат друга опция срещу бойците от ИДИЛ освен военната. Независимо от това, че американците и съюзниците им от НАТО в продължение на години обучаваха иракската армия, тя очевидно не е в състояние сама да се справи със заплахата. И понеже Ирак няма военна авиация, САЩ са единственият партньор на Багдад, който е в състояние с удари от въздуха да спре настъплението на джихадистите. За тази цел на Обама ще му се наложи да изпрати разузнавателни дрони, а в случай на нужда – дори и бойни самолети в Ирак. Наскоро Вашингтон отклони подобно искане на иракското правителство.

Сега Обама е длъжен да поеме своята отговорност и да изпълни молбата на Багдад. Допълнително САЩ ще трябва да окажат необходимата логистична подкрепа на иракските въоръжени сили, да им предоставят разузнавателна информация и да им помогнат да разработят стратегия за спиране на ислямистите. Не е изключено вече да се подготвят подобни действия. Бедата е там, че това би представлявало само временно решение на проблема. Изпращането на американски войски в Ирак, които да осуетят похода на ислямистите от ИДИЛ към Багдад, би могло да се сравни с опит да се излекува гнойна рана с помощта на лепенка.

Това средство може за кратко да спре кървенето, но не и да излекува възпалението отдолу. Кой иска да превърне Ирак – една почти провалена държава с неспособни институции – във функционираща страна, ще е принуден (отново) да се посвети на работа по създаването на една единна нация.

Опитът от миналото сочи, че както САЩ, така и европейците, едва ли ще имат волята и желанието отново да се захванат с тази трудна задача. Най-голямата, но уви твърде слаба, надежда за Ирак се състои в това, страната сама да успее да се обнови – с подкрепата на партньорите от региона и с гаранцията за сигурност, давана от САЩ. За президента Обама това са лоши новини. Очевидно главата „Ирак“ в американската история все още не е написана докрай.

 

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Най-срамните моменти от „Оскар“-ите

| от chronicle.bg |

Преди 16 години на червения килим за раздаването на наградите „Оскар” певицата Бьорк се появи в меко казано нестандартно облекло – цялото й тяло беше обхванато от пера, а около врата й извиваше шия…лебед. Това, разбира се, не е най-шокиращият момент в историята на наградите „Оскар”.

Подготвили сме ви галерия с много, много срамни моменти, за които да се сещате в най-тежкия си ден и да знаете, че на тези звезди тогава им е било по-тежко. Спъване на сцената, извикване на грешно име или качване на сцената, без да разбереш, че наградата всъщност е за друг…

Унизителни моменти са съпътствали различни звезди през всяка от годините и ние сме ви подготвили само малка част от тях.

След като разгледате галерията, в главата ви е звучат следните реплики от  „Game of Thrones”: “Shame! Shame! Shame!” (превод: „Срам! Срам! Срам!”)

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.