САЩ обявиха война на Русия. Само петролна засега

| от |

Саид Халмурзоев

Започналият внезапно и продължаващ до днес спад в световните цени на петрола буди все повече въпроси. Все повече експерти са склонни да виждат зад този спад не толкова пазарните тенденции, колкото нечий користен замисъл и опити за прекрояване на петролния свят.

Все по-ясно се очертават и актьорите в разигравания спектакъл. Това са, от една страна, САЩ, чийто стремеж е да изтласкат от пазара Русия, за да получат скоро възможността да доставят в Европа собствен шистов петрол. От друга – Саудитска Арабия, станала не за пръв път инструмент в ръцете на Щатите: очаква се тя да срути световните цени и да изхвърли Русия от пазара.

Ако нещата наистина стоят по този начин – както сочат преки и косвени признаци, – трябва да констатираме, че на Русия е обявена война. За щастие, само петролна засега. Но точно такава петролна война стартира преди дълги години процесите, довели до кончината на уж непобедимия Съветски съюз.

„Дали ми се вихри фантазията или наистина тече глобална петролна война, в която САЩ и Саудитска Арабия воюват срещу Русия и Иран?“, пише наблюдателят Томас Фридман.

„Не е сигурно дали американско-саудитският петролен алианс е преднамерен или просто съвпадение на интереси – забелязва експертът. – Явно обаче стремежът ни е да сторим с президента Путин и аятолах Хаменей същото, което направиха американците и саудитците с последните лидери на Съветския съюз: да ги докараме до фалит, като свалим цените на нефта под нивото, необходимо на Москва и Техеран.“

Както сочи курсът на рублата, американско-саудитският удар, ако е имало такъв, е постигнал целта си. Налага се руските държавни финансови структури в ускорено темпо да разработват най-кризисни сценарии за развитие на икономическата ситуация. „Шоковият“ сценарий, моделиран в Банката на Русия, предполага например световната цена на петрола да падне до 60 долара за барел.

Има риск в също тъй сложна ситуация да се озоват и други петролодобивни страни, чиято икономика разчита на износа на нефт и газ –  Венецуела, Нигерия и други.

От друга страна, войната, започната от САЩ с участието на Саудитска Арабия, в днешните условия може да не бъде толкова ефикасна като предишната, сринала могъществото на СССР.

На първо място защото подпалвачите на тази война сами са зависими от последиците й. Например добиваният в САЩ шистов газ,  чийто износ сериозно замисля да разреши Вашингтон, също има доста висока себестойност – нищо чудно предизвиканият спад на цените да подкопае пазара и за него.

В подобно положение виждаме и Саудитска Арабия. В сравнение със 70-те години на миналия век себестойността на петрола за износ рязко се вдигна, тъй като скочиха и включените в нея социални и други разходи на кралството. В момента изобщо няма възможност те да бъдат свалени до минимум.

Недоволство от „войната“, която започнаха САЩ, взе съответно да проличава в най-висшите кръгове на самата Саудитска Арабия.

Както информира РосБизнесКонсалтинг, саудитският принц Ал Уалид ибн Талал е изразил в открито писмо до кралския министър на петрола Али ибн Ибрахим ан Нуейми тревога от продължаващия спад в цените и търсенето на нефт. Принцът изтъква, че петролът е основен експортен продукт за кралството и източник, носещ приходи в неговия бюджет.

Ал Уалид ибн Талал не вярва на Ан Нуейми, нарекъл според медиите „преувеличени“ рисковете от спада в цените на петрола под 100 долара за барел. „Бюджетът на страната за 2014 г. 90 на сто зависи от петрола; да омаловажаваме ценовия спад само по себе си е пагубно и няма как да остане без внимание“, смята принцът.

По изчисления на МВФ, бездефицитният бюджет на кралството е гарантиран при средна цена на петрола през 2014 г. на равнище 86,1 долара за барел. Днешната цена на нефта неумолимо наближава тази стойност. Въз основа на което Ал Уалид предупреждава, че  продължаващият спад на цените ще намали с огромни суми приходите в държавния бюджет за 2014 г. и 2015 г.

Всичко това прави съмнителна възможността САЩ да повторят днес „съветския“ сценарий. Избраното от тях оръжие може да се окаже с две остриета, а контролът над него твърде бързо да бъде изгубен. (БТА)

 
 

Актьорите, получили Оскар за главна мъжка роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Наясно сме, че от началото на месеца ви занимаваме предимно с Оскарите, но спокойно. Това ще продължи до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Три са най-вълнуващи категории: за най-добър филм, най-добър актьор и най-добра актриса. Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, а днес смятаме да ви занимаем с мъжете, които са спечелили благоволението на Академията през последните 20 години.

Вероятно помните някои от тях, други сте позабравили. Едно е сигурно: филмите, в които участват тези артисти със сигурност трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.