САЩ обявиха война на Русия. Само петролна засега

| от |

Саид Халмурзоев

Започналият внезапно и продължаващ до днес спад в световните цени на петрола буди все повече въпроси. Все повече експерти са склонни да виждат зад този спад не толкова пазарните тенденции, колкото нечий користен замисъл и опити за прекрояване на петролния свят.

Все по-ясно се очертават и актьорите в разигравания спектакъл. Това са, от една страна, САЩ, чийто стремеж е да изтласкат от пазара Русия, за да получат скоро възможността да доставят в Европа собствен шистов петрол. От друга – Саудитска Арабия, станала не за пръв път инструмент в ръцете на Щатите: очаква се тя да срути световните цени и да изхвърли Русия от пазара.

Ако нещата наистина стоят по този начин – както сочат преки и косвени признаци, – трябва да констатираме, че на Русия е обявена война. За щастие, само петролна засега. Но точно такава петролна война стартира преди дълги години процесите, довели до кончината на уж непобедимия Съветски съюз.

„Дали ми се вихри фантазията или наистина тече глобална петролна война, в която САЩ и Саудитска Арабия воюват срещу Русия и Иран?“, пише наблюдателят Томас Фридман.

„Не е сигурно дали американско-саудитският петролен алианс е преднамерен или просто съвпадение на интереси – забелязва експертът. – Явно обаче стремежът ни е да сторим с президента Путин и аятолах Хаменей същото, което направиха американците и саудитците с последните лидери на Съветския съюз: да ги докараме до фалит, като свалим цените на нефта под нивото, необходимо на Москва и Техеран.“

Както сочи курсът на рублата, американско-саудитският удар, ако е имало такъв, е постигнал целта си. Налага се руските държавни финансови структури в ускорено темпо да разработват най-кризисни сценарии за развитие на икономическата ситуация. „Шоковият“ сценарий, моделиран в Банката на Русия, предполага например световната цена на петрола да падне до 60 долара за барел.

Има риск в също тъй сложна ситуация да се озоват и други петролодобивни страни, чиято икономика разчита на износа на нефт и газ –  Венецуела, Нигерия и други.

От друга страна, войната, започната от САЩ с участието на Саудитска Арабия, в днешните условия може да не бъде толкова ефикасна като предишната, сринала могъществото на СССР.

На първо място защото подпалвачите на тази война сами са зависими от последиците й. Например добиваният в САЩ шистов газ,  чийто износ сериозно замисля да разреши Вашингтон, също има доста висока себестойност – нищо чудно предизвиканият спад на цените да подкопае пазара и за него.

В подобно положение виждаме и Саудитска Арабия. В сравнение със 70-те години на миналия век себестойността на петрола за износ рязко се вдигна, тъй като скочиха и включените в нея социални и други разходи на кралството. В момента изобщо няма възможност те да бъдат свалени до минимум.

Недоволство от „войната“, която започнаха САЩ, взе съответно да проличава в най-висшите кръгове на самата Саудитска Арабия.

Както информира РосБизнесКонсалтинг, саудитският принц Ал Уалид ибн Талал е изразил в открито писмо до кралския министър на петрола Али ибн Ибрахим ан Нуейми тревога от продължаващия спад в цените и търсенето на нефт. Принцът изтъква, че петролът е основен експортен продукт за кралството и източник, носещ приходи в неговия бюджет.

Ал Уалид ибн Талал не вярва на Ан Нуейми, нарекъл според медиите „преувеличени“ рисковете от спада в цените на петрола под 100 долара за барел. „Бюджетът на страната за 2014 г. 90 на сто зависи от петрола; да омаловажаваме ценовия спад само по себе си е пагубно и няма как да остане без внимание“, смята принцът.

По изчисления на МВФ, бездефицитният бюджет на кралството е гарантиран при средна цена на петрола през 2014 г. на равнище 86,1 долара за барел. Днешната цена на нефта неумолимо наближава тази стойност. Въз основа на което Ал Уалид предупреждава, че  продължаващият спад на цените ще намали с огромни суми приходите в държавния бюджет за 2014 г. и 2015 г.

Всичко това прави съмнителна възможността САЩ да повторят днес „съветския“ сценарий. Избраното от тях оръжие може да се окаже с две остриета, а контролът над него твърде бързо да бъде изгубен. (БТА)

 
 

Дарете близките си за Коледа с орангутан

| от chronicle.bg, по theorangutanproject.eu |

Често подаръците за Коледа са силно ненужни. Сега обаче това може рязко да се промени. Орангутаните няма да събират прах по рафтовете в секцията.

Интернет сайт предлага да осиновите орангутанче вместо да купувате на близките си подарък за Коледа. Това става с дарение, а след като то е направено, можете да пратите по имейл сертификата до „жертвата“ на подаръка ви или да го изпратите до себе си, да го принтиранет и да го подарите лично.

Даренията са в размер на 20 и 35 евро. За 20 евро вие ще уредите на животинката един месец свежа и питателна храна от плодове и зеленчуци. За 35 евро осигурявате същото плюс пъзел, който орангутанчето трябва да реши, за да получи храната. Пъзелите развиват мозъка на животните и правят ежедневието им в приюта по-приятно.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…