САЩ искат да прекроят Близкия изток

| от | |

Али Булач, Заман

Водената от САЩ коалиция провежда в Ирак и Сирия военна операция срещу Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/. Тази коалиция има два компонента: САЩ и нейният най-близък съюзник Великобритания, както и Франция и Италия са ядрото, а Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства /ОАЕ/ са техни регионални съюзници от периферията.

На периферните съюзници трябва да бъде гледано като коалиционни членове със спомагателни функции като финансиране, логистична подкрепа, публична дипломация и пиар, макар и те да участват във военните действия. Но САЩ са тези, които поръчват стрелбата.

Трябва да се отбележи, че САЩ преследват определени цели, но не знаем какъв ще бъде крайният резултат. Естествено, в хода на всичко това биват убивани и цивилни граждани.

Турската позиция е най-деликатната. След като заложниците бяха освободени, турското правителство беше притиснато да заеме ясна позиция в операцията. Само че САЩ не могат напълно да разчитат на Турция като на съюзник. Американският държавен секретар Джон Кери косвено отбеляза, че след като заложниците са на сигурно място Турция трябва да престане с думите и да премине към дела. Говорителят на Пентагона контраадмирал Джон Кърби беше по-разговорлив и каза, че Турция е, била е и трябва да бъде по-активен участник дори и само поради местоположението си. Те очакват активно участие на Турция в коалицията.

Операцията срещу ИДИЛ е под въпрос в очите на организации с авторитет, социални движения и религиозни общности в региона. Юсуф ал-Карадауи, който е глава на Международния съюз на изучаващите исляма, каза, че той няма да одобри военните операции на водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ, макар и да не одобрява идеите и методите на ИДИЛ. Още повече говорители на организациите на Мюсюлманското братство в Египет и Сирия заявиха, че са против военна операция в региона, водена под претекста, че е насочена срещу ИДИЛ. Според хора от египетското Мюсюлманско братство интервенцията на мюсюлманска територия е опит отново да се осъществи разделение на Близкия изток, което ще доведе до безпорядък. Макар да знаят, че ИДИЛ е престъпна организация, отклонила се от исляма, говорители на сирийското Мюсюлманско братство са убедени, че интервенцията на практика е война срещу исляма под претекста на контратероризъм. Те с право искат САЩ, Западът и свързаните с тях да не се месят в тези неща и да не определят що е то тероризъм, така че невинни хора да бъдат държани далеч от пътя, водещ към опасност. Те добавят, че не приемат международна интервенция на сирийска територия, тъй като сирийският народ има силата да се освободи сам и да преодолее радикализма и терора.

Така че наблюдаваме критична ситуация. И би било твърде наивно да приемем, че единствено ИДИЛ е мишена на операцията. Контраадмирал Кърби призна, че не става дума само за военна операция, а за широкомащабен регионален, политически и икономически подход с използването на военни средства. Американските власти споменаха, че сблъсъкът с ИДИЛ може да отнеме години. САЩ и Западът или стряскат или изнудват конкретни държави или обещават малки ползи на други, така че регионалните сили да одобрят тяхната окупация на Сирия след Афганистан и Ирак и смяната на облика на региона.

Обратно през март 2003 г. Турция беше изправена пред критично парламентарно решение дали да разреши използването на сила срещу Ирак. Управляващата партия нетърпеливо искаше да получи това одобрение, но парламентът не го подкрепи поради острите реакции на обществото.

Никой не одобрява действията на ИДИЛ, но проблемът не е само в ИДИЛ. Мюсюлманският свят се разделя на сектантски, етнически и класови части в контекста на доктрината за „съзидателен хаос“. Регионалните страни не могат да се обединят за намирането на решения на общите за тях проблеми. Вместо това те очакват американска и западна интервенция за решаване на проблемите. Решението не е във военната намеса на външни сили, а в добре функциониращи вътрешни сили в страните от региона. /БГНЕС

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.

 
 

50 нюанса сиво за всеки от вас

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро, на 9 февруари, ще можем да се изсипем в киносалоните, за да се насладим на втората част на любовната BDSM сага „Петдесет нюанса по-тъмно“.

Някои хора може и да се подиграват с предстоящото значимо киносъбитие, но истината е, че милиони романтични сърца и жадуващи за палави изживявания тела ще трептят с еротична честота по седалките на салоните, поглъщайки лакомо всяка капка сексуални гледки, които ни осигурят Джейми Дорнан, Дакота Джонсън и авторката на популярния роман – Е.Л.Джеймс.

Вместо само да гледаме обаче, можем и да действаме. Откакто съмнителната с литературните си заложби авторка откри пред света тъмните перспективи на BDSM секса, по-смелите се окрилиха да извадят под слънцето (нощната лампа, офис лампата, луната или друго) своите отколешни стремежи към съвкупление с елемент на насилие. И в това няма нищо лошо. Стига да имате брак и да не го правите в грях.

Ако се чудите обаче как точно да посегнете към забранения залък на различните полови отношения, ние ще ви помогнем. Със съвети за оригинален, възбуждащ и страстен SM секс, според вашата личност, наклонности и типаж.

Интелектуалци

Ако гледате само независимо кино и презирате Паулу Коелю, но искате да пробвате да адаптирате романа на Джеймс у дома, за вас няма нищо по-лесно. Не е нужно да предупреждавате партньора си, че имате намерение да правите нещо извън обичайния ви сексуален стереотип: изчакайте момента, в който той/тя започне да забелва очи в приятно усещане за предстоящия край на акта, вземете една книга с твърди корици и започнете да го налагате по главата. Изчакайте да колабира, след което влезте в ролята на добрия/добрата господар/господарка и положете на челото му/й влажна кърпа с отвара от ментово етерично масло и чай от коледна звезда. Като му размине, ще ви бъде благодарен/благодарна.

Коледно-новогодишни махмурлии

Вече е средата на януари, но още ви държи новогодишната искра, а алкохолните изпарения все още карат събеседниците ви деликатно да се извръщат настрана, когато им говорите. Не е късно да си спретнете New Year SM party: кажете на партньора, че ще го сурвакате и замрежете поглед закачливо (така че сякаш сте на ръба на епилептичен припадък, но всъщност е секси). Вземете предварително накичен с пуканки камшик и го накарайте да легне върху раздробени коледни играчки, за да го сурвакате. Забавлението е гарантирано.

Хипстъри

Вероятно е да сте хипстър, без да знаете това. Ако не харесвате секса като цяло, това е симптом. Сексът от „Петдесет нюанса“ обаче не е точно секс и може и да се окаже достоен за вас. Първо, намерете с кого да го реализирате. Ако сте мъж, гледайте жената да няма брада. Ако сте жена, гледайте да нямате брада, но мъжът да има. Много е важно да свалите жилетките. Желателно е дори в даден момент да останете голи. След това правете, каквото правите, но не забравяйте да го постнете в Instagram с филтър.

Работохолици

На вас се крепи светът. Ако не работехме по 28 часа в денонощието, глобалното затопляне досега да е унищожило планетата. Но дори и вие трябва да намирате време за любов. Искате любов ала Крисчън и Анастейжа? Просто правете секс, докато и двамата бачкате с лаптопите си. От това по-ефективно насилие, няма накъде.

Романтични души

Досега сте правили секс единствено на мека, лунна светлина или на запалена свещи с аромат на пачули и ванилия. Искате да направите нещо различно? Начини има. Камшиците и аналните топчета не са за вас, но може да се забавлявате посредством галене с паунови пера и китайски мъчения с капки сметана. Вземете от магазина бита сметана на Danone, шепа ягоди и дразнете любовния си партньор, тичайки из стаите с ягодите, докато той се опитва да ви настигне, за да ги изяде. Ако не може да намерите ягоди и сметана, може да процедирате по идентичен начин с тенджера с гювеч.