САЩ, Германия и Сноудън

| от |

Това би било истинска катастрофа за отношенията между Берлин и Вашингтон – Сноудън да се остави да бъде разпитан в Германия, се казва в анализ на Дойче веле. За варианта се заговори след специалната мисия в Москва на германския политик Х.-К. Щрьобеле.

snowden

Това, което представителят на Зелената партия Щрьобеле смята за добра идея, изглежда истински кошмар в очите на американския политолог Щефен Шабо – той е убеден, че ако Сноудън даде показания в Германия, това ще се отрази катастрофално на германско-американските отношения. Те и без друго в момента наподобяват насочена надолу спирала, на която тенденция трябва да бъде сложен край, препоръчва Шабо. „Но ако Сноудън дойде в Германия с официална благословия, ситуацията ще се влоши още повече“, предупреждава политологът.

Вот на недоверие към Вашингтон

Срещата на Щрьобеле със Сноудън тутакси предизвика мащабен отзвук в американските медии. И докато в Германия Сноудън е ценен като автор на разкрития, в Съединените щати мнозина – и на първо място президентът Барак Обама – го смятат за предател. В този контекст изглежда особено деликатно това, че Сноудън, по думите на Щрьобеле, бил принципно съгласен да даде показания в Германия по аферата с АНС. Същото това намерение е записано и в открито писмо на Сноудън. А това, че германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих реагира много положително на предложението на Сноудън, буквално стъписа официален Вашингтон – макар повечето наблюдатели да не смятат, че Сноудън наистина ще дойде в Германия.

В изявление за Дойче веле говорителката на Националния съвет за сигурност на САЩ Кейтлин Хейдън изтъкна, че Едуард Сноудън продължава да е обект на съдебно преследване и в Съединените щати го очаква съд. Хейдън обаче остави без отговор въпроса дали американската страна ще поиска екстрадирането на Сноудън, ако той дойде в Германия.

„Ако наистина се стигне дотам, това безспорно би представлявало шамар в лицето на американците“, казва директорът на Американския институт за съвременни германски изследвания Джаксън Джейнс. „Положението би било същото както когато Москва прие Сноудън. А това би могло да означава следното: Нямаме ви доверие!“.

Според Джейнс нарасналият интерес от страна на германското правителство и германските депутати към показанията на Сноудън, независимо къде ще бъдат дадени те, е един вид вот на недоверие към администрацията на Обама.

Големите ценностни различия

Както Джейнс, така и Шабо са на мнението, че германско-американските отношения са достигнали истинска мъртва точка. „Те са още по-лоши отколкото по време на войната в Ирак“, казва Шабо. Според него са налице огромни различия по отношение на основни ценности като доверието и икономическата конкуренция. „Напоследък имиджът на Съединените щати в Германия е много увреден“, казва експертът.

Според Шабо последната среща на високопоставени германски и американски експерти по сигурността в Белия дом е първата успешна стъпка в посока възстановяване на доверието. „Би трябвало да дадем на германците същите уверения както на британците, че няма да бъдат подслушвани“, настоява политологът. Той препоръчва и „американското правителство да създаде у германците чувството, че се явяват негов специален партньор“.

Отношенията между Германия и САЩ преживяват най-тежка си риза през последните 10 години. Това посочва в интервю за в. „Билд ам зонтаг“ ръководителят на групата на социалдемократическата партия в Бундестага и бивш германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

„Такива времена съм преживял през 2003 година, след като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер каза „не“ на участието (на германски военни части) във войната в Ирак“, допълва Щайнмайер,
който оглавяваше германското външно министерство от 2005 до 2009 година.

ans

Според него през идните месеци, когато се планира да бъде сключено споразумение между САЩ и Германия за нешпиониране, почти със сигурност ще има нови и нови „много тежки“ разкрития
на бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) и ЦРУ Едуард Сноудън.

„Трябва да се изяснят много въпроси, а това ще изисква много усилия от двете страни“, допълни Щайнмайер.
Той призова Берлин и Вашингтон да мислят за общите интереси и да не слагат кръст на общото бъдеще заради сегашния скандал около подслушванията от американска страна на видни германски
политици.

Призивите за повече контрол върху правителствените разузнавателни агенции показват, че разкриването на методите и мишените на американските тайни служби е било оправдано, заяви
от своя страна Едуард Сноудън, цитиран от Ройтерс.

В свой текст, озаглавен „Манифест за истината“ и публикуван в германското списание „Шпигел“, Сноудън посочва, че сегашните дебати за масово следене в много страни показвали, че
разкритията помагат да се предизвика промяна.

Вместо да навредят, ползата от разкритията, които стигат до обществеността, вече е ясна, защото се предлагат реформи в политиката, контрола и законите, пише бившият сътрудник на ЦРУ.

„Гражданите трябва да се борят срещу укриването на информация по въпроси, които са важни за обществото. Тези, които казват истината, не вършат престъпление“.

Според Сноудън масовото следене е глобален проблем, който се нуждае от глобално решение. Той допълва, че програмите за следене са изложили на опасност личната неприкосновеност, свободата на мнение и откритото общество. По думите му съществуването на шпионски технологии не бива
да определя политиката.

„Имаме морален дълг да направим така, че законите и ценностите ни да ограничат програмите за следене и да защитят човешките права“, заявява той.

Според Сноудън обществото може да разбере и да контролира тези проблеми единствено чрез открит, безпощаден и информиран дебат. Той заявява, че някои правителства, които са се почувствали
разобличени от разкритията, отначало са подели „кампания на преследване“, за да потиснат дебата, сплашвайки журналистите.
„Тогава обществото не бе в състояние да оцени ползата от тези разкрития. Хората вярваха, че правителствата им ще вземат правилните решения“, пише той. Днес обаче знаем, че това е било
погрешно и че подобно поведение не обслужва обществения интерес, добавя Сноудън.

Адвокатът му Анатолий Кучерена заяви тази седмица, че бившият сътрудник на ЦРУ ще започне работа този месец за „голям руски уебсайт“, но от съображения за сигурност отказа да каже в
кой, отбелязва Ройтерс.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си