САЩ, Германия и Сноудън

| от |

Това би било истинска катастрофа за отношенията между Берлин и Вашингтон – Сноудън да се остави да бъде разпитан в Германия, се казва в анализ на Дойче веле. За варианта се заговори след специалната мисия в Москва на германския политик Х.-К. Щрьобеле.

snowden

Това, което представителят на Зелената партия Щрьобеле смята за добра идея, изглежда истински кошмар в очите на американския политолог Щефен Шабо – той е убеден, че ако Сноудън даде показания в Германия, това ще се отрази катастрофално на германско-американските отношения. Те и без друго в момента наподобяват насочена надолу спирала, на която тенденция трябва да бъде сложен край, препоръчва Шабо. „Но ако Сноудън дойде в Германия с официална благословия, ситуацията ще се влоши още повече“, предупреждава политологът.

Вот на недоверие към Вашингтон

Срещата на Щрьобеле със Сноудън тутакси предизвика мащабен отзвук в американските медии. И докато в Германия Сноудън е ценен като автор на разкрития, в Съединените щати мнозина – и на първо място президентът Барак Обама – го смятат за предател. В този контекст изглежда особено деликатно това, че Сноудън, по думите на Щрьобеле, бил принципно съгласен да даде показания в Германия по аферата с АНС. Същото това намерение е записано и в открито писмо на Сноудън. А това, че германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих реагира много положително на предложението на Сноудън, буквално стъписа официален Вашингтон – макар повечето наблюдатели да не смятат, че Сноудън наистина ще дойде в Германия.

В изявление за Дойче веле говорителката на Националния съвет за сигурност на САЩ Кейтлин Хейдън изтъкна, че Едуард Сноудън продължава да е обект на съдебно преследване и в Съединените щати го очаква съд. Хейдън обаче остави без отговор въпроса дали американската страна ще поиска екстрадирането на Сноудън, ако той дойде в Германия.

„Ако наистина се стигне дотам, това безспорно би представлявало шамар в лицето на американците“, казва директорът на Американския институт за съвременни германски изследвания Джаксън Джейнс. „Положението би било същото както когато Москва прие Сноудън. А това би могло да означава следното: Нямаме ви доверие!“.

Според Джейнс нарасналият интерес от страна на германското правителство и германските депутати към показанията на Сноудън, независимо къде ще бъдат дадени те, е един вид вот на недоверие към администрацията на Обама.

Големите ценностни различия

Както Джейнс, така и Шабо са на мнението, че германско-американските отношения са достигнали истинска мъртва точка. „Те са още по-лоши отколкото по време на войната в Ирак“, казва Шабо. Според него са налице огромни различия по отношение на основни ценности като доверието и икономическата конкуренция. „Напоследък имиджът на Съединените щати в Германия е много увреден“, казва експертът.

Според Шабо последната среща на високопоставени германски и американски експерти по сигурността в Белия дом е първата успешна стъпка в посока възстановяване на доверието. „Би трябвало да дадем на германците същите уверения както на британците, че няма да бъдат подслушвани“, настоява политологът. Той препоръчва и „американското правителство да създаде у германците чувството, че се явяват негов специален партньор“.

Отношенията между Германия и САЩ преживяват най-тежка си риза през последните 10 години. Това посочва в интервю за в. „Билд ам зонтаг“ ръководителят на групата на социалдемократическата партия в Бундестага и бивш германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

„Такива времена съм преживял през 2003 година, след като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер каза „не“ на участието (на германски военни части) във войната в Ирак“, допълва Щайнмайер,
който оглавяваше германското външно министерство от 2005 до 2009 година.

ans

Според него през идните месеци, когато се планира да бъде сключено споразумение между САЩ и Германия за нешпиониране, почти със сигурност ще има нови и нови „много тежки“ разкрития
на бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност (АНС) и ЦРУ Едуард Сноудън.

„Трябва да се изяснят много въпроси, а това ще изисква много усилия от двете страни“, допълни Щайнмайер.
Той призова Берлин и Вашингтон да мислят за общите интереси и да не слагат кръст на общото бъдеще заради сегашния скандал около подслушванията от американска страна на видни германски
политици.

Призивите за повече контрол върху правителствените разузнавателни агенции показват, че разкриването на методите и мишените на американските тайни служби е било оправдано, заяви
от своя страна Едуард Сноудън, цитиран от Ройтерс.

В свой текст, озаглавен „Манифест за истината“ и публикуван в германското списание „Шпигел“, Сноудън посочва, че сегашните дебати за масово следене в много страни показвали, че
разкритията помагат да се предизвика промяна.

Вместо да навредят, ползата от разкритията, които стигат до обществеността, вече е ясна, защото се предлагат реформи в политиката, контрола и законите, пише бившият сътрудник на ЦРУ.

„Гражданите трябва да се борят срещу укриването на информация по въпроси, които са важни за обществото. Тези, които казват истината, не вършат престъпление“.

Според Сноудън масовото следене е глобален проблем, който се нуждае от глобално решение. Той допълва, че програмите за следене са изложили на опасност личната неприкосновеност, свободата на мнение и откритото общество. По думите му съществуването на шпионски технологии не бива
да определя политиката.

„Имаме морален дълг да направим така, че законите и ценностите ни да ограничат програмите за следене и да защитят човешките права“, заявява той.

Според Сноудън обществото може да разбере и да контролира тези проблеми единствено чрез открит, безпощаден и информиран дебат. Той заявява, че някои правителства, които са се почувствали
разобличени от разкритията, отначало са подели „кампания на преследване“, за да потиснат дебата, сплашвайки журналистите.
„Тогава обществото не бе в състояние да оцени ползата от тези разкрития. Хората вярваха, че правителствата им ще вземат правилните решения“, пише той. Днес обаче знаем, че това е било
погрешно и че подобно поведение не обслужва обществения интерес, добавя Сноудън.

Адвокатът му Анатолий Кучерена заяви тази седмица, че бившият сътрудник на ЦРУ ще започне работа този месец за „голям руски уебсайт“, но от съображения за сигурност отказа да каже в
кой, отбелязва Ройтерс.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.