Самюел Чарап: Западът бута Украйна в погрешна посока

| от |

Rusia-Ucrania-Consejo_de_Seguridad-ONU_LNCIMA20140602_0243_29

Материалът на Самюел Чарап от Международния институт за стратегически изследвания е публикуван във вестник „Ню Йорк таймс“

Когато миналия месец бяха затворени изборните бюра след президентските избори в Украйна, насилието избухна и обхвана източната част на страната. Бунтовниците са превзели Донецк, а правителството им отговори с въздушни удари.

Източна Украйна се превърна в хранителна среда за въоръжен метеж. И ако не бъде намерено скоро всеобхватно политическо решение, Украйна може да затъне в един тежък граждански конфликт. Западните правителства трябва да работят повече с властите в Украйна и да ги убедят, че такъв изход трябва да бъде за тях водещ приоритет.

Досега Западът поставяше като приоритет провеждането на свободни и честни президентски избори и сега празнува мисията като успешно приключила. Както високопоставен официален представител на Щатите оцени: „Беше забележителен ден за народа на Украйна, който имаше правото да си избере нов президент и да каже на своето правителство и на света, че хората искат единно бъдеще, демократично, проспериращо и което е вкоренено в Европа“. Не стои под въпрос , че да имаш легитимен държавен глава е положителна стъпка – поне така стоят нещата, след като олигархът Петро Порошенко спечели над 50% от вота и поради това избегна балотаж /който е почти задължителен в Украйна/ за първи път от 1991 г. досега. Но реакциите на Запада и особено на Америка, подвеждащо описват насилието като един нещастен фон на иначе успешни избори, а не като симптом на новопоявяващи се пропасти в украинското държавно устройство, които могат да имат сериозни последствия. Като подчерта трудностите на гласуване в Донецк и съседния Луганск и като похвали „смелостта и решителността“ на хората, които работеха в изборните секции там, в изявлението за изборите на държавния секретар на САЩ Джон Кери дори не беше заклеймено кръвопролитието, макар че смъртността на свирепите битки между украинската армия, подкрепяна от новосформираната и лошо обучена национална гвардия и въоръжените бунтовници вече достига трицифрено число.

Всяко правителство има правото да отстоява правата на своята собствена суверенна територия. Но тази „антитерористична операция“ е провеждана в райони, болшинството от чието население се противопоставя на правителството в Киев. В средата на април проучване на общественото мнение показа, че около 70% от населението и в Донецк, и в Луганск възприема това правителство като „незаконно“. Друга анкета показа, че 80 на сто от хората са убедени, че правителството не представлява цяла Украйна. Със сигурност правителствената атака срещу тези региони е затвърдило споменатите мнения. Както показват първата война в Чечня на руското правителство или кампанията на турското правителство срещу кюрдските сепаратисти, контратерористичните мисии могат да се превърнат в дълбоко непродуктивни, когато цивилното население изпитва много повече симпатия към обвинените в тероризъм, отколкото към воюващите срещу тях военни. Украинското правителство и неговите западни партньори трябва да се фокусират върху три приоритета, които могат да допринесат много за стабилизирането и обединяването на Европа и то повече, отколкото президентските избори: прекратяване на „антитерористичната операция“ и добронамерен опит за договорено решаване на проблемите със сепаратистите от източните райони; съставяне на по-приобщаващо правителство; и реформа на конституцията, която децентрализира властта.

Вместо да се засилват атаките срещу бунтовниците, които допринасят само за повече убийства на украинци от украинци, правителството в Киев има нужда от прекратяването им и да направи добронамерен, на високо ниво опит за договаряне на решение. Наказателната операция трябва да бъде възобновена единствено ако правителството може да покаже убедително на местното население, че сепаратистите отказват да приемат основателен компромис.

Второ украинското правителство трябва да внесе регионален баланс в управлението, което в момента е доминирано от представители на западна Украйна: около 2/3 от министерските и други високи постове отидоха в тези региони, които представляват само 12 на сто от населението на страната. Президентските избори показаха, че правителството не само е регионално изкривено, то е и политически непредставително; крайнодясната партия „Свобода“, чийто лидер получи само 2% при вота, притежава една трета от високите постове. Някои от тях трябва да бъдат пренасочени към представители на южните или източните области. И последно, конституционната реформа, обсъждана в момента, може да трансформира в сила многообразието на Украйна. Процесът на изработване на проекта трябва да бъде разглеждан като приоритет от украинското правителство и неговите западни партньори. Страната отчаяно се нуждае от децентрализирана политическа система, така че не-украинците да чувстват, че неговият или нейният жизнен път е живот е заплашен от промяна във властта в Киев. Това може да се случи само чрез овластяване на регионалните правителства с преки избори и даването на далеч по-голяма власт при взимането на решения по широк кръг въпроси, с изключение на външната политика и тази в областта на отбраната. За съжаление, настоящите проекти за конституционни реформи не позволяват прекия избор на губернатори.

В същото време украинското правителство трябва да избягва политики, които задълбочават регионалните дивизии. За съжаление САЩ и ЕС изглеждат абсолютно обзети от идеята да подкрепят Киев да прави точно това чрез натиск в посока бързо институционално интегриране на Украйна към Запада.

Тази програма продължава да задълбочава разделението в Украйна. Когато в средата на април украинците бяха запитани коя политическа или икономическа ориентация – към Русия, към Европа или към двете – ще бъде по-добра за страната, жителите на страната се разделиха: 82% на запад предпочетоха Европа, само 2 на сто – Русия и 9% и двете опции; на изток само 16% предпочетоха Европа срещу 46 на сто за Русия и 26% и за двете възможности.

Президентските избори бяха стъпка в правилна посока. Но те не приближиха страната към намиране на изход от многообразната криза и не доведоха до изграждане на мостове над дълбокото разделение между регионите. Би било стратегическа грешка за създателите на западната политика да пренебрегват на други, далеч по-важни стъпки, необходими, за да се уеднакви Украйна, или да се придържат към дневен ред, който раздалечава страните в конфликта още повече.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“