Самотните деца на Източна Европа

| от |

Те виждат родителите си само по Скайп или по време на краткия им престой в родината. Милиони деца в Източна Европа израстват сами, тъй като родителите им работят в чужбина. Тези деца си имат име – наричат ги евро-сираци, пише Дойче веле.

east

Оксана Хемей не понася разделите. Тя е едва тригодишна, когато родителите ѝ напускат Молдова и заминават да работят в чужбина. Майката на Оксана се връща за първи път след цели три години. Няколко месеца по-късно обаче настъпва денят на следващата раздяла и детето се връща отново при баба си. Днес Оксана е на 18 години, но травмата, преживяна в детството, продължава да я измъчва: „Бях твърде малка, за да осъзная истинските мотиви за постъпката на майка ми“. Днес тя все още работи в Израел, където се грижи за чужди деца.

Травма, която остава за цял живот

Милиони деца в Източна Европа израстват като Оксана – без родителите си. Наричат ги „евро-сираци“. Според данни на неправителствени организации, само в България, Румъния и Полша има между половин и един милион деца, чиито родители са в чужбина. В Молдова повече от половината деца израстват без майките и бащите си, а в Украйна „евро-сираците“ са цели 9 милиона.

Високата безработица и ниските доходи в източноевропейските държави принуждават много от хората в тези страни да си търсят работа в чужбина – обикновено като помагачи в прибирането на реколтата, строителни работници, болногледачи или детегледачки. В същото време собствените им деца израстват при баби и дядовци или при познати, а някои се отглеждат съвсем сами.

„Социална катастрофа“ – така експертите наричат този семеен модел. „За едно дете е истинска травма да расте без родителите си“, казва психологът Ян Фелдман. Т.нар „евро-сираци“ са свикнали да измерват родителската любов чрез паричните преводи или пощенските пратки с марково облекло и играчки.

„Размазаните образи по Скайп са лош заместител на родителските прегръдки“, казва Фелдман и добавя, че поради редките контакти със собствените им родители тези деца търсят близостта на други възрастни. За съжаление обаче има хора, които злоупотребяват с чуствата на децата – по неофициални данни всяко десето сираче в Молдова става жертва на сексуални посегателства.

Една мечта

В края на миналата седмица Молдова подписа споразумение за асоцииране с ЕС. Сега малката държава се надява, че благодарение на това споразумение икономиката ѝ ще дръпне напред, което поне до известна степен би подобрило и положението на т.нар. „евро-сираци“. Съседна Румъния обаче знае, че надеждите, свързани с членството в ЕС, нерядко се оказват напразни. Така например достъпът до чужди трудови пазари предизвика в Румъния нова емигрантска вълна – най-вече към Испания и Италия. По отношение на „евро-сираците“ обаче членството в ЕС определено има положителен ефект, убедена е социоложката Виктория Неделчич от букурещкия клон на фондация „Джордж Сорос“: „Благодарение на свободата на придвижване много родители успяха да изтеглят в чужбина и децата си“, казва Неделчич.

В същото време обаче е повече от ясно, че проблемът със самотните деца може да се реши най-вече чрез мерки за създаване на достатъчно заетост – за да не бягат родителите в чужбина. Макар вече да не е дете, Оксана се надява, че скоро майка ѝ ще се върне завинаги в Молдова. Младата жена си мечтае за собствено семейство, за което да се грижи. Семейство, каквото тя за съжаление никога не е имала.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!