Сълзотворен газ вместо демокрация

| от |

Десетки хиляди демонстрират в Хонгконг срещу предвидената реформа на изборното право и настояват за истинска демокрация. Китайското ръководство обаче не е готово да отстъпи, освен в детайли. Коментар на Филип Билски за Дойче веле.

Това бяха кадри, каквито досега не бяхме виждали в Хонгконг – радикални сблъсъци между полиция и демонстранти в сърцето на мегаполиса. Десетки хиляди протестираха, въоръжени с пластмасови наметала, очила за плуване, които да ги предпазят от сълзотворния газ, и с плакати в ръце. Полицията използва срещу тях сълзотворен газ, гумени палки и водни струи. Това бяха най-тежките сблъсъци от връщането на бившата британска колония Хонгконог на Китай през 1997 година насам. Причината за размириците: планираната реформа на изборното право през 2017 година. Реформата предвижда провеждането на преки избори, но само измежду кандидати, които са били предварително одобрени от китайското държавно ръководство.

В реформата на избирателното право няма и следа от истинска демокрация. При подобни правила кандидатура на критично настроени към правителството политици е практически невъзможна. Оттук и настояването на демонстрантите за свободен избор на кандидати, включително и при изборите за губернатор на Хонгконг, нещо което според Пекин изобщо не стояло на дневен ред. Миналата седмица студентски организации отидоха още по-далеч. Те публикуваха манифест, в който настояват Пекин да се извини пред гражданите на Хонгконг. Те настояват и за оставка на хонгконгското ръководство, при положение, че исканията им не бъдат удовлетворени.

Протестиращите били екстремисти

В неделя ръководството на Хонгконг се показа по-сговорчиво. Правителството щяло наскоро отново да обсъжда реформата на избирателното право. Никой обаче не говори за детайли или за някакъв конкретен план-график. Сигналите, идващи от Пекин, говорят съвсем друг език. Демонстрантите били „екстремисти“ и „радикали“, които представлявали едно нищожно малцинство. А външното министерство категорично се противопостави на каквато и да било намеса от чужбина.

Според близкия до правителството вестник „Глобъл таймс“ демонстрантите били знаели много добре, че решението на Постоянната комисия към Китайския народен конгрес, свързана с реформите в Хонгконг, не може да бъде променено. Китайските власти взеха спешни мерки по отношение на информациите за събитията в Хонгконг като блокират и цензурират интернет-съдържанията и дискусиите в социалните мрежи.

Засега е ясно само едно: под натиска на протестите може да се стигне само до дребни козметични промени по отделни детайли. Води се например дискусия за конкретния състав на комитета, който трябва да избира кандидатите. Води се дискусия и по въпроса дали поне някои от членовете на комитета не биха могли да бъдат избирани пряко. Ясно е също, че Пекин няма да отстъпи и на милиметър по основните въпроси на реформата, независимо от това колко души в Хонгконг настояват за правото на свободни избори.

Пекин се страхува да не загуби контрол над Хонгконг

И то главно по две причини. Първо Пекин се страхува да не загуби контрол над Хонгконг. Кошмарът за Пекин би бил един независим губернатор на Хонгконг, който да се разграничи от континентален Китай. Губернатор, който поставя под въпрос властовия монопол на Китайската комунистическа партия. Освен това Пекин се опасява, че „моделът Хонгконг“ може да намери последователи и в други части на Китай. Опасява се, че хората в Народната република, въодушевени от демонстрантите в Хонгконг, биха могли да последват техния пример и да настояват за повече демократични права. Оправдани са опасенията, че истинска демокрация в Хонгконг в обозримо бъдеще едва ли ще има.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.