Салфетка, Прилеп, Кучо, Кирка или Лисо – всички те са хора като нас

| от |

Страница за странни имена на хора вече съществува във Фейсбук.

1607117_10151926317058004_2024257915_n

Там потребителите правят свои предложения, а авторите на страницата са публикували списък с имена, за които твърдят че 100% са на реални хора. Любопитното при повечето е, че не става въпрос за странен избор само на първото име, а за невероятни съчетания между име и фамилия, като например Автономка Шестакова, Бърза Куршумова или Патьо Самоходов. Вижте целия списък и се посмейте от сърце.

Аврора Спартакова Керемергиева

Автономка Торимацова

Автономка Шестакова

Аделаид Димитров

Аида Пелтекова

Алеман Клюсов

Анна Кокошкова

Ария Тодорова

Арсени Чанталиев

Африкан Симеонов

Ахил Карамузов

Богослов Данданов

Бончук Андонов

Босилчо Кърков

Братухчо Въчев Братухчев

Бригадир Цветков

Брилянт Иванов

Букетка Градинарова

Буря Куртакова

Бърза Кехайова

Бърза Куршумова

Вангелуда Иванова

Ваньоздрав Яназов

Васил Бамбурски

Ведрина Чанлиева

Великан Тодоров

Венчо Жилков

Веселазасмяна Тодорова

Ветлогин Колчев

Видол Порязов

Винету Келешев

Вовеки Веков Иванов

Вино Генов

Врабчо Врабчов

Галилей Хайверов

Генчо Бърборков

Георги Дришльов

Георги Макаронски

Гита Пътечкова

Гица Стришкова

Господин Количков

Господинка Баджакова

Грамен Принов

Гранит Ангелов

Грамофонка Николова

Графиня Скринска

Грозьо Мазников

Груд Бодуров

Грудка Кецова

Гугутка Недялкова

Гуца Контопишева

Гъдьо Гъдев

Гъркиня Янкова

Гъргурин Китов

Гьончо Горчев Гьоков

Даниела Белоконска-Вражалска

Дар Донков

Делчо Кукуряшков

Дечко-Ради Симеонов

Джанка Таралингова

Дима Златнотенджерова

Димитър Вампиров

Димитър Печикамъков

Доброелена Семова

Дойничка Многознаева

Драгни Балахуров

Дренка Цървулкова

Дроздостой Стоянов

Дъга Динева

Дюля Пендова

Евденчо Милачков

Европ Европов Кирилов

Едисон Йорданов

Елена Пищовколева

Еленко Тикьов

Елесия Сайдерова

Елисавет Ъков

Естислав Площаков

Етиен Мангъров

Етко Хвърчилков

Жана-Дарк Илиева

Жан Еленков

Желан Борсуков

Желгъзко Ванков

Жоржиен Дзезов

Заварин Ждраков

Зайо Заев

Захаринка Мазнева

Здравец Ручейски

Зелка Пръвчева

Златохрист Месаров

Идеал Тухчиев

Изгрев Топков

Изографил Яков

Иконом Иликьов

Исперих Бурханларски

Испиридон Вражалски

Йозо Тутурилов

Йоланта Делибозова

Капка Кашкавалджиева

Касиер Бранков

Кимирсен Зенгинов

Кинче Кривошапкова

Кипрен Зеленски

Кирил Пърдачки

Кирка Градинарска

Кифирка Чупетловска

Клечо Клечев

Кокона Катърова

Красимир Червилов

Крачун Чокълтов

Крачун Паранкинов Първулов

Куртезия Димитрова

Курти Лападуди

Куцар Фенеров

Кучо Кучев

Къдрин Дъртаков

Ласкар Възвъзов

Латинка Черноземска

Леандър Литов

Левент Кьоров

Ленин Шилигарски

Ленин и Сталин Кръстеви

Лиляна Кучкуделова

Лимон Генов

Лимонка Крушовска

Лисо Лисов

Лоно Джогов

Лука и Лушка Тъпанарови

Луко Кузов Пъков

Лъв Панайотов

Майски Рангелов

Мануел Чутурков

Маргарин Асенов

Мариел Самсонов

Марулка Митева

Марулка Зуркова

Маруля Николова

Маса Стаменова

Меранза Петкова

Мечо Чавдаров

Мимоза Аръчкова

Мир Богоев

Мишка Върбанова

Моньо Синилков

Морава Младенова

Морена Пичурова

Морфа Стоянова

Мрамор Полежански

Мрянка Караденева

Надежден Тошев

Нана Певецова

Нанси Карабойчева

Нарцис Торбов

Небесна Марзаванова

Недолюбен Николов

Нежен Венчев

Нено Бедринов

Нива Пашова

Николай Американски

Нягул Тумангелов

Обретен Негрилов

Океан Мадански

Октомврийка Николова

Оливер Водасов

Орел Смилев

Орфей Орфеев

Паганини Канчин

Пагонка Димитрова

Палмира Колдова

Партизан Миленков

Паскал Пиперков

Патко Патков

Патьо Пондьов Бътовски

Патьо Самоходов

Паун Запрянов

Паун Четрафилски

Паца Пачаръзка

Пацка Куртажова

Пейка Плочкова

Пеперудка Йоткова

Перко Смърдански

Петилетка Пенджакова

Петя Нафталинова

Пеша Шкембова

Пешка Чернокожева

Пешо Клатуров

Плачко Търкаланов

Плутон Вакрилов

Поема Иванова

Поляна Руйчева

Портокал Портокалов

Препия Стаматова

Прилеп Прилепов

Прошко Прошков

Пръвчо Пръвчев

Пульо Пулев

Пъшо Парашкевов

Рад Манавски

Райна Точева-Клопова

Рикардо Гъров

Ричард Груев

Родоп Вълканов

Рою Роев

Салфетка Габровлиева

Салфетка Иванова

Самолетка Първанова

Сандо Чуков

Сафридка Панова

Сашо Овнарски

Семка Пройкова

Семко Семковски

Сийка Каросерова

Симфония Младенова

Скерльо Скерлев

Славка Кочеткова

Снежанка Барболова

Сокол Пепелянков

Солидар Кесьов

Спанак Попов

Спартак Римпопов

Спасител Златков

Спермо Николов

Стадион Колев

Станетко Пикянски

Стафидка Чобанова

Стева Плюцова

Стенограф Николов

Стефан Цицков

Стихия Балканска

Стоименчо Каманяров

Столетник Стойков

Стоман Каракашев

Стоян-Клод Чуканов

Стрелка Павлова

Сульо Сулев

Сълзина Мамарова

Сърнела Докова

Ташо Мераков

Ташо Мъдев

Ташунка Пеева

Телефонка Негритова Коритарова

Темелачко Чорев

Тинтява Мустакова

Титко Педалов

Тоалетка Зикова

Тодор Рошльов

Тодор Тъпчилещов

Тонет Въртунински

Топчо Кодуков

Тотко Мисробов Татьозов

Точко Токов

Трендафил Кукуригов

Трендафил Юрганчев

Трифон Клатикрушев

Трошка Пръндачка

Трудолюб Монтянов

Труфи Бобев

Унчо Топчийски

Уржум Луланков

Утеха Яркова

Ферарио Спасов

Фльорца Котарачкова

Фото Костов

Франчешко Колипатков

Хайвер Георгиев

Хамомилия Васовa

Харалампи Чукчуков

Хвърчилко Хвърчилков

Храбър Геройски

Храбър Катъров

Храбър Кобиларов

Христо Лимонадов

Христос Цоцов

Цветана Попишка

Цаца Зорова

Ценцерушка Андреева

Цецко Поаков

Цоликофер Недялков

Чайка Бележкова

Чайка Копривенска-Кютюрова

Червен Еленов

Черешка Червенкова

Чимко Станишев

Шаро Мутков

Шумейкър Йорданов

Шунка Сапунджиева

Щильон Щърбов

Щоно Щонов

Щраус Занов

Ягода Вампирска

Ястреб Рангелов

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).