Сърдитите европейски гласоподаватели показаха жълт картон на Брюксел

| от | |

photo_verybig_21671

сп. „Икономист“

Европейските лидери трябва да орежат властта на Брюксел в много сфери, но в други следва да я разширят.

„Решени да положим основите за все по-тясно сближаване на европейските народи…“, се казва в Римския договор, с който тръгна европейският проект през 1957 г. Когато се пише историята на Европейския съюз, много е вероятно 2014-а да се окаже не по-малко значима дата, защото това е годината, когато европейските избиратели казаха на своите лидери да се откажат от благородните намерения, с които преди повече от половин век започнаха амбициозния си проект, и които оттогава формираха европейската политика.

Макар че се очакваше силен антиевропейски вот, мащабите му се оказаха шокиращи. Във Франция Националният фронт (НФ) на Марин льо Пен се оказа победител с 25 на сто от гласовете. Британската партия за независимост (ЮКИП) постигна още по-добър резултат – 27 на сто. Почти 40 процента от гръцкия вот  отиде за евроскептични или открито расистки партии. Около 30 на сто от местата в следващия Европейски парламент ще бъдат за антиевропейски партии или за такива, които са срещу сегашното статукво. Френският премиер Манюел Валс с право нарече тези резултати „политическо земетресение“.

Просперитетът срещу демокрацията

Преките политически последствия сами по себе си могат и да не са твърде значими. В рамките на Европарламента популистите вероятно толкова ще се карат помежду си, че 70-те процента проевропейски депутати могат да продължат по обичайния си консенсуален начин. Но дългосрочните последици могат да се окажат огромни. Европа се изправя пред вероятността Великобритания – където управляващите консерватори обещаха референдум за членството в ЕС след следващите парламентарни избори – да напусне Евросъюза. Той може и да преживее евентуалното британско изтегляне. Но ако Франция избере антиевропеец от сорта на госпожа Льо Пен и излезе, това ще е краят на европейския проект.

Позицията „ще го преживеем някак си“ – типичният подход на Брюксел при кризи – този път не е опция, защото ако ЕС не се промени доброволно, то избирателите ще му наложат промяна. За да реагират на тяхната враждебност, европейските лидери ще трябва първо да анализират причините за нея.

Национализмът очевидно е фактор. Посланието, че  избирателите не искат чужденци да им нареждат какво да правят, прозвуча силно и ясно от платформите на партии като ЮКИП и НФ, и това не е първият вот на неприемане. Французите и холандците отхвърлиха проекта за конституция на ЕС през 2005 г., а ирландците отхвърлиха заместилия го документ – Лисабонския договор – през 2008, след което бяха накарани да се явят на поправителен вот.

Друг мотив е враждебността враждебността към имигрантите. Повечето от антиевропейските партии са и против чужденците. Негодувание срещу ЕС се надигна след разширяването му на изток и след като работници от по-бедните страни-членки заминаха на Запад.

Най-накрая, голям катализатор на недоволството е състоянието на икономиката. Следва да се отбележи, че французите, чиито лидери не могат да се справят със стагнацията, са много по-недоволни от германците, чиято икономика се възстановява добре. Във Великобритания засега може и да има растеж, но фактът, че нейната икономика отбеляза толкова остър спад в резултат на кризата обяснява роптаенето срещу нейното правителство.

Има две възможни решения за проблемите на Европа: икономически просперитет и повече демокрация, което практически означава връщане на пълномощия на държавите и институциите, на които избирателите вярват. Двете цели често съвпадат, но не винаги.
Има много сфери на националния живот, в които Брюксел трябва да се меси по-малко. Много от излишната бюрокрация трябва да бъде изкоренена и много правила да бъдат зачеркнати. На националните правителства трябва да им бъде върната свободата да определят конкретни разпоредби в областта на социалната политика и пазара на труда – отпуските за гледане на дете, работното време и така нататък. Пълномощията на Европейския парламент трябва да бъдат намалени, а националните правителства да получат повече права при определяне на общото законодателство на ЕС. Такива реформи могат да бъдат направени, поне като начало, без да се прибягва до дългата (и рискована) процедура за промяна на основополагащите договори.

Просперитетът  и демокрацията обаче се сблъскват в две области. Първата е имиграцията. Да, страните трябва да имат повече свобода да ограничават „социалния туризъм“, който предизвиква толкова голямо негодувание. Правилата могат да бъдат затегнати, за да бъде по-трудно за имигрантите да искат социални помощи. А по-бедните нови кандидати за ЕС трябва да подлежат на по-дълги преходни периоди с ограничена свобода на движение. Но“четирите свободи“ – на движение на стоки, услуги, капитал и труд – са в основата на единния пазар. Отхвърлянето на която и да е от тях не само ще постави под въпрос смисъла на цялото начинание, но ще даде тласък и на икономическата стагнация, която е сериозна причина за сегашното недоволство.

Единният пазар поражда втората група конфликти. В някои области, като например гъвкавостта на пазара на труда, „по-малко Брюксел“ ще подпомогне растежа. Но не във всички. Еврокризата показа, че еврозоната се нуждае от банков съюз, който съсредоточава голяма власт. И най-голямата надежда за растеж е в разширяването на единния пазар. Следващата Европейска комисия трябва да отстрани пречките пред търговията с услуги, енергия и пред дигиталната икономика. Друг приоритет е да има повече споразумения за свободна търговия, като се започне с Америка. Отварянето на европейската икономика ще подразни някои избиратели (и ще изплаши някои политици), но алтернативата – години на икономическа стагнация – неизбежно ще обрече европейския проект.

В търсене на ръководство

Евроскептиците твърдят, че Европа не може да се промени, което може да се окаже и вярно. Но първоначалната реакция на  националните лидери е окуражителна. Германският канцлер Ангела Меркел и сегашният президент на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу призоваха комисията да играе по-скромна роля. Френският президент Франсоа Оланд казва, че ЕС се е откъснал много от хората и трябва да ограничи силата си. В Италия Матео Ренци получи солидна подкрепа за реформи. Британският премиер Дейвид Камерън от години настоява за орязване на пълномощията на Брюксел, като в същото време ратува за по-широк общ пазар. Другите европейски лидери  ще направят добре да възприемат неговите идеи, а след това да се преструват, че не са дошли от Великобритания.

Първата работа е да бъде избран нов председател на Европейската комисия, готов да извърши радикални промени. Кандидатът на привържениците на приемствеността (и на федералистите) – Жан-Клод Юнкер от Люксембург, се ползваше с подкрепата на госпожа Меркел. Но тя изглежда е разбрала, че просто не може да не се променя нищо. Нашият избор би бил Кристин Лагард – французойката, която сега ръководи МВФ – умен и смел външен човек, който знае как да се бори с дълбоко вкоренени интереси. Ако тя стане председател, Англия е по-вероятно да остане в ЕС. Ако иска да оцелее, ЕС има нужда от подобно ръководство. А въпросът сега е именно за оцеляване.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.