Сърбия на два стола

| от |

в. „Политика“, Белград

Владимир Путин тук е мил гост и желан партньор. Неговата украинска авантюра в Сърбия бе схваната като израз на космическа справедливост, като отмъщение на православния праведник на лицемерния Запад. Но руската мощ не трябва да се надценява. Москва е далеч от Белград, а между тях са не само прозападни лидери, но и граждани на уплашените бивши „съветски сателити“, които в лицето на днешна Русия виждат „четвърти райх“.

По време на Студената война много страни се опитваха да бъдат странични наблюдатели, да гледат големия глобален мач, седейки на оградата. Повечето, рано или късно, заеха страна. Някои историци вярват, че окончателният изход е бил решен още в средата на шейсетте години, когато на страната на Запада застанаха Бразилия, Индонезия и Конго, „регионалните великани“.

Имаше чести притичвания в противниковия лагер, но малко страни успяваха за дълъг период  да маневрират в тясното пространство на неопределеността. Титова Югославия сръчно лавираше между двете страни, макар комунистическото сърце на ръководството винаги да оставаше на източната страна.

Този голям успех стоеше в основата на самоуправното икономическо чудо и захаросания хибрид, който Радина Вучетич нарече „кока-кола социализъм“. Външната политика бе главният износен югославски продукт и осигуряваше завиден растеж на стандарта.

Имаше и други страни, на които географията и талантливото ръководство даваха възможност обилно да печелят от борбата на великаните – от Австрия до Сингапур.  Макар че в умението да превръща външната политика в движещо гориво на икономиката никой не може да се мери с Хафез Асад, покойния президент на Сирия. Работещите в тази страна без големи природни ресурси работеха средно 37 минути дневно и имаха приличен стандарт и безплатно здравеопазване. Такова нещо днес е трудно да се повтори.

Новото съперничество не е глобално, съществува само една суперсила и на актьорите, които са близо до флуидната линия на сблъсъка между САЩ и Русия, няма да им бъде лесно да седят на два стола.  Макар такава политика и днес да обещава  голяма икономическа полза, тя носи немалко рискове.  Затова не са прави  нито онези, които твърдят, че поканата на Владимир Путин да дойде в Белград е била грешка, нито онези, които са убедени, че Сърбия тук няма какво да изгуби.

Главният коз в ръцете на властите е готовността на Вашингтон и Берлин, господарите  на постдемократична „обединена Европа“, да затворят очи и да толерират  външнополитическите залитания с цел достигане на онова, което виждат като устойчиво, трайно решение на балканския въпрос. Главният риск е свързан с последиците от евентуалния неуспех на политиката на необвързаност.  Властите след пети октомври  оставиха страната без стратегическа алтернатива.  Не я предложиха и партиите, които са против  влизането в Европейския съюз. Техният провал на изборите през март не е свързан само с  контролираните медии и дългите пръсти на европеизираната  политическа класа,  обучена в Централноевропейския университет в Будапеща и дообучени  в  „работилници“  в  хотел  „Сплендид“ в Бечичи.

Във важните институции и големите политически партии  преобладават хора, които свързват съдбата на страната  с въвеждането на брюкселските закони. Бъдещето се мери в „глави“, а не в години.  Когато нещо не върви, политическият елит обмисля как да промени гражданите, техния манталитет или съзнание, а не как да пригоди внесените правила  към тукашните обстоятелства.  По този въпрос новите власти не се различават от старите.  Новите арабски приятели на Сърбия са толкова  надеждни, колкото и малко по-старите, западни.  Не трябва да се залъгваме.  Във всички предишни случаи финансовата подкрепа на близкоизточни монархии за държави от нестабилните периферии  на глобализирания свят, към които принадлежат и Балканите, бе свързана или с религията, или с осъществяването на дългосрочните американски интереси в тези региони.  /БТА/

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.