Сърбия и нейните затънали предприятия

| от |

Началото на преговорите за членство в ЕС поставя Сърбия под натиск: сега тя трябва да покаже, че е способна да реформира икономиката си – и най-вече затъналите държавни фирми. Само че приватизацията среща сериозен отпор, предава Дойче веле.

serbia-eu-candidate-1p.photoblog600

Сръбският премиер Ивица Дачич е в еуфория – той е убеден, че присъединителните преговори с ЕС поставят началото на нова политическа ера. Надеждите на Белград са, че тези преговори ще допринесат не само за укрепване на международното доверие към страната, но и за привличане на спешно необходимите чуждестранни инвестиции. Реалистични ли са обаче тези очаквания с оглед на тежкото състояние на сръбската икономика?

Планина от дългове

Миналата седмица международната агенция „Фич“ намали дългосрочния рейтинг на Сърбия от „ВВ-“ на „В+“, като най-голяма загриженост предизвиква постоянно влошаващото се състояние на държавните финанси, отбелязва в тази връзка „Нойе Цюрхер Цайтунг“. През 2014 година предстои поредното увеличаване на дефицита, и то до 7,1 процента от брутния вътрешен продукт. Въпреки увеличенията на данъците и понижението на заплатите в държавния сектор, планината от дългове не спира на расте. Задлъжнялостта, която в момента възлиза на 63 процента от брутния вътрешен продукт, се очаква да достигне 70 на сто през 2015 година, прогнозират от „Фич“.

Основна вина за тази ситуация носят най-вече многото губещи държавни предприятия – около 600 на брой. Досегашните сръбски правителства нееднократно са заявявали готовност за преустройството на тези фирми, които традиционно се ръководят зле, поддържат твърде голям персонал и са абсолютно неефективни. Но уверенията така и не бяха последвани от дела: година след година фирмите, които деформират пазара в сектори като енергетиката, транспорта и комуникациите, продължават да бъдат поддържани изкуствено чрез държавни гаранции, кредити и субсидии. Това определено е много изгодно за партиите, които държат в свои ръце ръководството на съответните фирми и едва ли страдат от факта, че приватизацията и до момента не се е състояла – уж поради липсата на инвеститорски интерес.

Разпоредбите и законите на ЕС обаче ще сложат край на големите държавни помощи – както стана в Хърватия, където в рамките на присъединителните преговори обременяващите държавата корабостроителници бяха преустроени и трябваше да бъдат приватизирани. Сръбският министър на икономиката Саша Радулович е твърдо решен да върви по същия път и обяви намеренията за бърза продажба или закриване на общо 179 държавни фирми, които тежат на държавата особено много, тъй като са с прекомерно високи задължения. Освен за форсиране на приватизацията, Радулович настоява и за по-голяма гъвкавост на трудовия пазар.

Междувременно – както съобщава австрийският „Виртшафтсблат“, на правителството в Белград му се наложи да спре една от най-важните реформи в сферата на икономиката – за да успокои синдикатите, които бяха заплашили със стачка, правителството изтегли проекта за нов Кодекс на труда. Което накара министър Радулович да заяви, че за него това е повод да подаде оставка: „Щом като няма да провеждаме реформи, не виждам причина да оставам в това правителство“, каза той.

Предсрочни избори?

Синдикатите и без това настояват за оставката на министъра и заплашват със стачки, ако бъде извършена планираната приватизация, която ще доведе до съкращаването на хиляди работни места още през тази година.

На този фон сценарият за провеждането на предсрочни избори изглежда много вероятен. Но това не е непременно нещо лошо – евентуални нови избори биха могли да дадат положителен ефект върху икономическото обновление на Сърбия, тъй като либералната в икономически план Прогресивна партия, която поддържа Радулович, се очаква да има много по-добри изборни резултати от социалистите на Дачич, които са против реформите.

 

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

Половин ден на снимачната площадка на „Съдби на кръстопът“

| от Евелина Бонева |

Водена от чувството за самоунижение, значително превъзхождащо баналното чувство за самосъхранение, отивам да се снимам във видно българско риалити шоу. Ще играя добра сестра. Денят започва подобаващо: алармата ми звъни в 07.00, 07. 05, 07.10 и 07.15, което е най-късният час за ставане.

Събуждам се в 08.05 ч. Грабвам петте тоалета за снимките, правя кафе за колежката, която ще ми вдигне косата с фиби и излизам. Полагам кафето внимателно в отредената му дупка в автомобила и през целия път карам изключително внимателно, за да остане там, където му е мястото. Пристигам благополучно на уреченото място и само два от петте тоалета са залети обилно с кафе. 

Закъсняла съм с малко повече от 30 минути и вече целият екип ме мрази.

Оказва се,че няма гримьор и в рамките на една минута трябва да преглътна мисълта,че ще ме дават по телевизията с анемична кожа на циреи. Нищо, никой не е перфектен, а и камерата ме обича. На касетките от детството ми съм супер сладка. Положителната страна е,че художничката харесва тоалетите ми и ги нарича стилни.Самата тя се е барнала в  пищящо лилава риза в стил граф Дракула и островърхи обувки на платформа. Това малко ме обърква, но нямам време да разсъждавам върху стила си,тъй като ме набутват в една кола, заедно с екранната ми фамилия и потегляме към дестинацията на снимките.

При преобличането установявам, че чорапогащникът ми се е скъсал отдолу, но не мисля,че е фатално, тъй като се преобличам само пред десетина човека. Гримирам се сама, така че да изглеждам като добра сестра с лек дневен грим и приятно лице. Уви, бъркам си със спиралата в окото, то започва да тече, размазва молива и заприличвам на хибрид между Кийт Флинт и клоуна Pennywise.

Първата сцена минава добре. Момчето, което отговаря за микрофона, залепва жици по бедрото и гърдите ми, което ме кара да се чувствам едновременно опасна, сексапилна и с поставен Холтер за следене на сърдечния ритъм. Нещо като Салма Хайек и Пенелопе Крус в онзи филм, в който са каубойки.

Само с едно единствено неволно движение на ръката залепям малкото микрофонче в ъгъла на съседната маса и от него започва да се чува пищящ звук.

След като го сменят с друго микрофонче, вече съм готова да демонстрирам таланта си. Оказва се, че съм доста естествена и режисьорът изпитва видимо удоволствие да работи с мен. Докато за другите е достатъчен само един дубъл, с мен прави поне по пет. Очевидно му харесва повече време да съм пред камерата.

Държа се толкова естествено, че на сцена номер 2 минавам вместо пред, през оператора, за да стигна до бара, при което го блъскам и той почти изпуска камерата, което май го докарва до прединфарктно състояние.

Вече е ясно,че телевизията е едно от моите призвания и се чувствам съвсем натурално пред обектива на камерата.

Уви, след малко става също толкова ясно,че сервитьорството не е. Опитът да пренеса табла с две чаши портокалов сок завършва със спорен успех, две счупени чаши и петна от портокал до петната от кафе. Но пък в крайна сметка актьорите не са длъжни да владеят други умения, освен да актьорстват. Не си представям Мерил Стрийп или пък Къванч Татлъту да носят табли. Така че злополуката по никакъв начин няма да попречи на Холивудската ми кариера.

И понеже съдбата обича смелите, утре продължавам.