Сърбия и ЕС – между разума и чувствата

| от |

Преди да стане член на Европейския съюз, Сърбия трябва да извърши много промени, които засега не са факт. А политиците в страната настояват за максимално бързото присъединяване към Общността, пише Дойче веле.

vuchich

Преди няколко години сръбските противници на членството в ЕС се постараха да „разгромят“ идеята, разпространявайки в интернет изображение, на което жълтите звезди на европейското знаме образуват не кръг, а пречупен кръст. „Истинският сърбин“ не би трябвало да бъде поддръжник на ЕС, а да търси близостта с Русия, гласи и до днес убеждението на патриотично ориентираните партии и организации.

От другата страна на политическия спектър пък безброй неправителствени организации и политици не виждат никаква алтернатива на европейското членство. Допитванията сочат, че сръбското население проявява известна дистанцираност спрямо Запада, но смята, че именно европейската интеграция ще сложи край на бедността в страната.

Маратон с препятствия

Свалянето на Слободан Милошевич през 2000-та година е безспорната повратна точка в сръбската история – с него приключи кървавото десетилетие, започнало с югославските войни и продължило с натовските въздушни нападения. С изборното поражение на Милошевич настъпи и краят на международната изолация и на болезнените санкции. Тогавашното демократично правителство обеща бляскаво европейско бъдеще и пророкуваше, че през 2007 г. Сърбия вече ще е член на Общността. И до момента обаче единственото постигнато е признаването на официалния статут на страната като кандидат-член на Европейския съюз.

Това, че пътят към Европа се оказа маратон, е свързано с наследството от 90-те години, смята Марко Вуячич от неправителствената организация „Европейско движение за Сърбия“. Травматизираното от войната поколение се обръща не към постнационалистическата интеграция, а в точно противоположната посока, коментира Вуячич. И не на последно място по тази причина е трудно приложението на необходимите икономически и административни реформи. Вуячич припомня в този план за убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, платил с живота си опита за извършването на радикални промени.

Сърбия – „подчинената държава“

Александър Вучич, който в момента е най-силният човек в Белград, е изцяло зад реформаторските планове на Джинджич. Само допреди няколко години Вучич беше отявлен националист, настроен враждебно срещу хърватите и албанците, пледиращ за защита на сръбските военнопрестъпници. От 2008 насам обаче се проявява като прагматик: когато неговата Радикална партия се разцепи заради разликите в отношението към европейската интеграция, той заложи на европейския курс.

Наскоро Вучич, чиято актуална партия – Сръбската прогресивна – разполага с абсолютно мнозинство в парламента, се срещна с бившия федерален канцлер Хелмут Кол – за обмяна на мнения в сферата на европейската политика. Заключението на Вучич: не трябва да обичаш Европа, за да се стремиш към нея.

Очевидно и отношението на сръбския народ е сходно: както показват данните в проучванията – над 50 процента от сърбите биха гласували за европейското членство, само една четвърт биха били против. Подкрепата е значително по-малка, отколкото преди десет години, но доста по-голяма, отколкото преди две години. Разумът надделява в борбата с емоциите, които са на страната на Русия, казва Вуячич.

Допитванията показват и, че най-голямото препятствие по пътя към Европа ще е „западната политика на поставяне на условия“. „Диктатът от Брюксел“ представлява садистична игра на котка и мишка, заявява по този повод сръбският историк Чедомир Антич. Визирайки например Косово: бившата сръбска провинция обяви едностранно независимост през 2008 и междувременно е призната от 100 държави, сред които са и 23 членки на Европейския съюз. Макар Белград да не приема официално суверенитета на Косово, на правителството му се наложи да сключи множество споразумения с Прищина в името на кандидат-членския статут за ЕС. По тази причина сега Сърбия може да се присъедини само като „подчинена държава“, смята Антич. „Разпадът на Сърбия ли е цената, която трябва да се плати за европейското членство? Дали с присъединяването си към европейската „В“ или „Г“ група няма да се превърнем в един вид европейски кюрди?“, пита историкът.

Реформи и желания

Европейският съюз гледа на Сърбия като на инструмент за решаването на най-различни проблеми, е мнението на политолога професор Йован Теокаревич. „Сърбия никога няма да напредне толкова, колкото е напреднала Германия. Но ни оставете поне да стигнем нивото на балтийските страни, които днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото по време на съветската окупация“, призовава професорът.

„Балтийското ниво“ има съответното цифрово изражение: в Сърбия брутният вътрешен продукт е приблизително 6000 долара, в Латвия е двойно по-висок, а в Естония – дори тройно. За да достигне това равнище, правителството в Белград би трябвало да приложи болезнени мерки: да подобри инвестиционния климат, да укрепи икономиката и най-вече да ограничи властта на партиите. Тъй като партиите и до днес си разпределят местата в администрацията – от седемте милиона сърби 800 000 работят като държавни служители. А до момента нито една политическа сила не е проявила готовност да промени това. „Много сръбски политици гледат на интеграционния процес като на листче с желания – не предприемаш нищо особено, а в един момент се оказваш реформиран и европейски“, отбелязва Марко Вуячич.

За професор Теокаревич бавното темпо на реформи е източник на разочарование. „Илюзиите са разбити. Макар процесът да продължава, ще трябва още дълго да чакаме за присъединяването към ЕС.“ Колко дълго? Днешните политици избягват прогнозите, но наблюдателите предполагат, че преговорите ще продължат между седем и десет години.

 

 
 

Книга на седмицата: „Междупанелни войни“ на Никола Крумов

| от chronicle.bg |

Втората книга на Никола Крумов – „Междупанелни войни“, е сред най-продаваните книги в книжарници „Сиела“. 

Първата му книга – „Дневник от панелни блокове“, е една от най-продаваните книги на изминалата година. Никола Крумов е популярен във Facebook с хумористичните си истории. Издател е „Пощенска кутия за приказки“.

„Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце.“ Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира – следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата – никой, но тя може да набие мен – загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук“, пише в анотацията за книгата.

Повече за Никола Крумов прочетете тук.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.