С ракети срещу Голиат

| от |

Палестинските ракети, изстрелвани срещу Израел, са безобидни във военно отношение. Те обаче показват решимостта на един народ да се съпротивява на онези, които са му отнели почти всички човешки права, пише Дойче веле.

121119_gaza_strip_605

Ракети от ивицата Газа в небето над Тел Авив, израелски бойни самолети и дрони над Газа: палестинци и израелци отново воюват. След кървавите войни от 2008 и 2012 година сега се стигна до ново възпламеняване на конфликта. От избухването на насилието в края на юни до днес са загинали повече от 160 палестинци, а ранените са над хиляда.

Какво запали този път искрата на насилието? Може би отвличането и последвалото убийство на трима израелски младежи на Западния бряг и недоказаното до този момент твърдение на Израел, че зад нападението стои ислямистката групировка Хамас? Или пък насилието, отключено от убийството на 16-годишен палестинец, извършено от еврейски екстремисти? Гледните точки тук са доста различни.

Нова форма на палестинската съпротива

Според израелския експерт по сигурността Шаул Шай отговорът е ясен: Хамас стреля с ракети срещу Израел, а еврейската държава е длъжна да се отбранява. По-различно вижда нещата Рания Мади от палестинската правозащитна организация „Бадил“ – тя разглежда палестинския ракетен обстрел като реакция на бруталните действия на Израел след отвличането и убийството на тримата еврейски тийнейджъри. Според нея израелската държава е проявила неоправдана „свръхреакция“ – военните задържаха стотици невинни хора, бомбардираха жилищата на двама членове на Хамас без никакви доказателства срещу тях. Затова много хора от окупираните територии са възмутени и одобряват ракетните нападения. „Повечето палестинци не са привърженици на Хамас, но подкрепят съпротивата срещу Израел“, казва Мади.

В ивицата Газа хората се солидаризират с Хамас и заради безбройните трудности в ежедневието, причинени от Израел, казва политологът Усама Антар от университета в Газа. „Те се чувстват третирани като животни – подхвърлят им храна, но не им дават право да поставят някакви условия и изисквания, нито да напускат клетката, която обитават – ивицата Газа“, казва той и добавя: „Ясно е, че никой не би се съгласил на такъв живот“. А Рания Мади прибавя още един аргумент: „От гледна точка на международното право Газа продължава да е територия, окупирана от Израел. Населението там няма достъп до море или до собствено въздушно пространство. То няма право и да напуска ивицата Газа, а границите се контролират изцяло от Израел“, аргументира се палестинската юристка.

„Докато страда едната страна, ще страда и другата“

Антар и Мади не са съгласни с твърдението, че Хамас обстрелва израелска земя с ракети, с цел да увеличи популярността си сред палестинците и да заздрави политическите си позиции. Битката отдавна вече не се води само от Хамас и другите ислямистки организации, към нея се присъединиха и редица светски сили, сред които и членове на умереното движение Фатах. „Всички те възприемат ракетите като форма на съпротива срещу безогледното поведение на израелците“, казва Усама Антар. „Докато ние сме под обстрел, дотогава ще бъде обстрелвана и другата страна; докато ние страдаме, ще страдат и другите. В правотата на това са убедени всички палестинци“, допълва политологът от Газа.

Двамата наблюдатели са единодушни, че най-мъдро би било тази война да бъде прекратена незабавно, след което да започне търсенето на политическо решение. В момента обаче това е невъзможно, включително защото автономното палестинско ръководство няма никакви визия за това, как да се противопостави на Израел, убеден е Антар. Той смята, че са нужни нови действия на международната сцена. Ако палестинците бъдат приети за член на Международния наказателен съд в Хага, това ще увеличи натиска над Израел: „Правителството на Нетаняху се страхува от Международния съд, и ако ние можехме да предявяваме международни искове срещу него, това щеше да го накара да се въздържа от използването на брутална сила срещу населението в Газа“, допълва той. На този етап обаче палестинския президент Махмуд Абас се колебае да предприеме стъпки в тази насока, казва наблюдателят.

Палестинците са обезверени

След повала на мирните преговори и ескалацията на насилието в региона, много палестинци не вярват, че политическото решение все още е възможно. Изстрелваните от ивицата Газа ракети са напълно безобидни във военно отношение, казва Усама Антар. Но те са знак за това, че палестинците няма да се огънат пред Израел. От всичко това печели групировката Хамас, на която се доверяват все повече палестинци. В очите на обикновените хора дипломацията и политиката са се провалили напълно. И те възлагат надежди на последното, което им е останало – насилието.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Елтън Джон отмени концерт заради остра бактериална инфекция

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският музикант Елтън Джон беше принуден да отмени концертите си през април и май в американските щати Невада и Калифорния поради инфекциозно заболяване.

Елтън Джон е получил пристъп по време на полета си от Чили до Великобритания, след турнето си в Южна Америка. Изпълнителят е приет в британска болница и е прекарал два дни в отделението за интензивно лечение. Заболяването не е било идентифицирано, но говорителят на звездата каза в изявление, че е „вредна и опасна бактериална инфекция“.

Певецът, който е изписан от болницата на 22 април, се възстановява у дома.

„Късметлия съм, че имам най-преданите и прекрасни фенове. Искам им прошка за това, че ги разочаровах“, каза самият Елтън Джон и благодари на докторите за оказаната му професионална помощ.

Очаква се певецът да се възстанови напълно.

Елтън Джон отмени всичките си концерти в Лас Вегас през април и май, както и в Бейкърсфийлд, Калифорния на 6 май. Той ще се завърне на сцената на 3 юни с концерт в Туикънам, Великобритания.

Елтън Джон, който е носител на награди „Грами“, „Оскар“ и „Тони“, работи върху мюзикъл за Бродуей, адаптация на комедийната драма „Дяволът носи Прада“.