С парад за Путин Сърбия действа предпазливо

| от |

Мат Робинсън от Ройтерс

В мемоарите си от 1949 година, озаглавени „Източно сближаване“, британският офицер Фицрой Маклин пише, че е стоял горе в крепостта на Белград и е наблюдавал как нацистите отстъпват през река Сава, оставяйки столицата на Червената армия и югославските партизани.

Денят 20 октомври 1944 година става Ден на освобождението. Първоначално той е честван с военни паради, а след това с възпоменания в памет на убитите. В четвъртък оръжия, танкове и самолети отново ще се върнат в града, сега столица на Сърбия, за парада по случай Деня на освобождението, който ще се проведе четири дни по-рано заради почетния гост – руският президент Владимир Путин, който ще пристигне тук на път за срещата в Милано. Това е жест с голяма символика в стила на Студената война и източно-западното разединение по въпроса за Украйна, което поставя Сърбия – политически задължена на Русия, но търсеща икономическо бъдеще в Европейския съюз, в деликатната роля на балансьор.

Съединените щати не приветстват идеята Путин и главнокомандващият армията му да получават почести на парад с участието на 4500 сръбски военнослужещи докато НАТО казва, че руски войници все още водят война в Източна Украйна.

„Може да имаш добри отношения с Русия и Китай и със Съединените щати. Но гледните ни точки относно посещенията на китайски и руски длъжностни лица се различават; китайците не са нападнали никой, но руснаците са“, каза миналия месец в интервю за в. „Вечерне новости“ Майкъл Кърби, американски посланик в Сърбия.

Кърби след това посочи, че не се опитва да казва на Сърбия кого може да кани, но неговите изявления разкриха деликатното положение, в което се намира Сърбия.

След отстраняването от власт на Слободан Милошевич през 2000г. след десетилетие на война, санкции от Запада и изолация, Сърбия твърдо се обърна към Европа. Цифрите говорят сами: между 2007 и 2013 държавата с население от 7,3 милиона души е изнесла стоки за 32,6 милиарда евро за ЕС спрямо само 4,2 милиарда евро за Русия.

За същия период ЕС е бил източник на 9,2 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции в Сърбия в сравнение с 2,5 милиарда евро от Русия.

Косово, където живеят предимно албанци и което се отдели от Сърбия след конфликта през 1998-99, който бе прекратен от въздушни удари на НАТО, остава проблем. Сърбия отказва да признае Косово за независима държава. Освен това, както и повечето от източноевропейските държани, Сърбия е зависима от руския газ.

Това принуждава Белград да лавира между Изтока и Запада – стратегия, ползвана превъзходно от Тито по време на Студената война, но след падането на Берлинската страна това вече не е така просто.

Сърбия се обяви в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, чиито крачки към ЕС предизвикаха анексирането на Крим от Москва и проруски бунт в източната й част. Но Белград отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия. По-късно тази година Сърбия ще приеме руски войници за съвместно военно учение близо до границата с членката на НАТО Хърватия.

„Това не е никак умно“, казва Йелена Милич, директор на белградския Център за евроатлантически проучвания. Тя описва сръбската политика като „лавираща и криволичеща“. „Няма стратегия за външната политика и съответно няма политика за сигурността“, казва Милич.

Външният министър на Сърбия Ивица Дачич казва обаче, че политиката е „кристално ясна“.

„Какво трябва да направи Сърбия? Да каже, че понеже искаме да се присъединим към ЕС, Русия, съжаляваме, вече не сме приятели с теб? Къде е нашият национален интерес тук?“, каза той по обществената телевизия миналата седмица. „Русия и Китай  са единствените наши защитници от това Косово да се присъедини към Обединените нации“.

За Сърбия от значение е и споразумението за свободна търговия с Русия, подписано през 2000г., което привлича чужди фирми, възнамеряващи да се установят на Балканите. Сърбия има желание да го разшири с включване на автомобилите, които италианската компания Фиат прави тук, като направи цената им по-ниска на руския пазар. Икономическата криза в ЕС тества ентусиазма на сърбите и много от тях чувстват, че споделят повече ценности с православните руснаци, отколкото с либералните европейци.

„Имаме общи корени, език, вяра, обичаи и култура“, каза пред руската телевизия сръбският президент Томислав Николич. „Във всички войни винаги сме били на една страна“.

Бившият югославски външен министър Горан Свиланович смята обаче, че колкото повече Сърбия напредва към членството си в ЕС, ще трябва да приспособява външната си политика към тази на ЕС. Знак, че тя вече прави това, стои в поле, северно от Белград, където през ноември миналата година един оксиженист даде официален старт на сръбския участък на „Южен поток“. Строежът трябваше да започне през юли. Но поддавайки се на натиска на ЕС Сърбия изглежда, че тихомълком го е отложила. Никакво официално съобщение не бе направено, но министър-председателят Александър Вучич каза пред репортери миналата седмица: „Няма смисъл в това газопроводът да започне и свърши в Сърбия“.

За посещението на Путин той каза:

„Путин ще чуе, че Сърбия е на европейския път. Имаме други отношения, които развиваме с руската федерация, но стратегическата цел не се поставя под въпрос – Сърбия е на европейския път“. /БТА, със съкр./

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик

 

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145