Сьомга с ябълково-чеснов сос

| от |

Необходими продукти:

200 г филе от сьомга
1 жълтък
½ ябълка
2 ск. чесън
100 мл зехтин
сол
черен пипер

Начин на приготвяне:

Запечатваме сьомгата от двете страни в сгорещен тиган с малко зехтин. Прехвърляме във фурната за 5 мин. на 200 градуса. Отделно в тиган запичаме нарязаната и обелена ябълка заедно с щипка сол, щипка захар и малко чесън. Сипваме малко минерална вода и варим до омекване.
Охлаждаме ябълката в лед и слагаме в дълбок съд. Добавяме жълтъка и сипваме на тънка струя зехтина, докато пасираме всичко. Поливаме рибата с получения крем и връщаме за още 2 мин. във фурната.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…