С какво Брежнев беше по-добър от останалите?

| от |

Дълго време Западът смяташе, че за смяната на властта в Кремъл преди петдесет години има както вътрешно-, така и външнополитически причини. Архивите обаче говорят друго в репортажа на Дойче веле.

По времето на Хрушчов се стига до зърнена криза, която през 1961 довежда до мощни протести в град Новочеркаск, а от 1962 година нататък принуждава държавата и партията да внасят зърно от чужбина. Кубинската криза пък се смята за външнополитически провал, с който СССР се е изложил пред целия свят. Въпреки всички тези катастрофи от достъпните днес архиви става ясно, че тогавашните политически лидери са се притеснявали не толкова за външната и вътрешната политика, а за собственото си влияние. Треперели са за собствената си власт. Хрушчов се заканва да разбие партийния президиум, така както вече е направил с много други политически институции. Според него, президиумът е „сборище от старци“.

Членовете на партийния президиум обвиняват Хрушчов, че ги е обидил, подиграл им се е, унижил ги е и през главата им е провел редица реформи в страната. „Това не е никакво управление, а абсолютна въртележка“, казва Брежнев и обещава на елитите в партията и в държавата онова, за което всички те мечтаят: сигурност и стабилност. За тях той е не връщане към политиката на Сталин, а алтернатива след десетилетия терор по времето на Сталин и след хаоса от реформи на Хрушчов.

„Изненадата“ Брежнев

Според злите езици, Брежнев станал партиен шеф по случайност и оставането му на тази позиция било „инцидент“. Слабият за управление, безличен и в по-късните си години скован и сив Брежнев сякаш няма необходимите качества, за да управлява СССР. Много западни наблюдатели го смятат за посредник или просто пионка в ръцете на конкуриращите се големци от Политбюро. Но точно Брежнев е онзи, който организира и осъществява заговора срещу Хрушчов. Във функцията си на втори секретар на партията той не само има най-добрата изходна позиция да стане негов наследник; той просто има политически стил, на който по онова време няма алтернатива.

След сприхавия, склонен към крайности Хрушчов партийното управление иска човек като Брежнев, който да е уравновесен, винаги дружелюбен, лишен от самомнителност. Брежнев е ученик на Хрушчов и подобно на него е израснал в семейството на обикновени работници в Украйна. Брежнев е роден през 1906 година, принадлежи към поколението, което през 20-те години участва в изграждането на съветската държава. В началото на 30-те е студент, а през 1937-38-ма заема постове в партията и в икономиката, останали свободни след масовите арести.

В по-късно написаната „идеална биография“ на Брежнев авторите на неговите „мемоари“ представят началото на житейския му път като геодезист през 20-те години и като инженер през 30-те години. Важна роля в живота му изиграва срещата с Хрушчов през 1939 в Днепропетровск, когато Брежнев вече е партиен секретар. По това време Хрушчов е най-властният мъж в Украйна и помага на Брежнев да направи стремителна кариера. След като Брежнев затвърждава позиции като партиен секретар в Украйна, Молдова и Казахстан, през 1956 година Хрушчов го прави своя дясна ръка в Москва.

Особена политическа дарба

Благодарение на добрия си външен вид, общителността и успеха сред жените Брежнев се слави като носител на нови надежди. Освен това той си е излякъл важен урок от готвения пуч срещу Хрушчов през 1957 година, който е осуетен с негова помощ. По примера на своя учител той вече знае как се организира и как се губи мнозинство. 18-те години на управление на Брежнев са доминирани преди всичко от въпроса как да подсигури властта си. Той не само трябва да държи в шах петима заговорници, вътре в партията има четири други течения, които се стремят към повече влияние. Така Брежнев се представя пред членовете на президиума (от 1966 година – отново Политбюро) като гарант на колективното управление: По всички въпроси се постига консенсус. Лоялността, която Сталин постига, внушавайки страх, а Хрушчов – чрез хапливите си подигравки, Брежнев постига по дружески и покровителствен начин.

Неговата особена дарба се състои в това, че между 1965 и 1977 един след друг лишава от власт своите съзаклятници и представя действията си като взаимно решение на Политбюро и дори като поощрение и грижа за съпартийците. Така например през 1967 година, когато сваля от власт московския партиен шеф Йегоричев, дъщерята на същия получава апартамент, а самият Йегоричев е изпратен като посланик в Копенхаген.

Речите на Брежнев винаги са предварително уговаряни и обсъждани. Докато Сталин пише речите си сам, а Хрушчов се грижи поне за поантата в словото си, Брежнев превръща писането на речи в колективен процес, в който участват шефове на отдели в ЦК, секретари на ЦК и членове на Политбюро. Брежнев всеки понеделник разговаря дълго по телефона с партийните секретари в цялата страна. Позволява да го наричат „Льоня“, кани ги на разходка със своята „Дачия“ и ги води на лов. Брежнев е смятан за гарант на равновесието в Политбюро. На два пъти иска да подаде оставка, но и двата пъти съпартийците му не я приемат. Брежнев умира през 1982 година, докато още е на власт.

Днес много руснаци определят управлението на Брежнев като „златен век“. Той обявява високия жизнен стандарт за най-важна политическа цел и успява да наложи СССР като световна суперсила, наред със САЩ. За много руснаци Брежнев се нарежда до Ленин и Сталин като държавен и партиен водач, изградил един силен Съветски съюз, докато от другата страна са „гробарите“ Хрушчов, Горбачов и Елцин. През 2005 година, когато Путин заяви, че разпадането на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“, той визира Съветския съюз на Брежнев. Защото по негово време съветската суперсила буди респект, а в доктрината Брежнев се говори за морално право, дълг към историята и прилагане на сила срещу „отцепническите“ васали.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Chr хороскоп: Време за приключения и отстояване на позициите

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 24.04. до 30.04)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Овен. Този транзит ще направи първите два дни от седмицата изключително подходящи за управление на хора и ресурси, спортни активности, авантюризъм или отстояване на позициите.

През периода най-комфортно ще се чувстват огнените знаци Овен, Стрелец и Лъв, както и хората с лични планети и асцендент в тези знаци. Те ще успеят да постигнат значителни личностни успехи и ще изпъкнат с уменията, външния си вид или интелекта си. Много е вероятно също така да срещнат хора, които да ги подкрепят и да им помогнат в начинанията.

Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Телец, като в сряда в 16.00 часа настъпва новолуние в същия знак. Тогава движението на Луната съвпада с това на Слънцето. Събитието ще направи тези два дни неподходящи за стартиране на дейности, започване на финансови операции, сключване на сделки, въвеждане в ход на планове с цел бъдеща реализация, подписване на договори и купуване на важни неща.

Най-добре е да използваме периода за правене на равносметка и изготвяне на бъдещ план или стратегия, с които бихме могли да напреднем в избрана от нас посока.

Най-напрегнати ще бъдат тези два дни за неподвижните знаци Водолей, Скорпион, Лъв и Телец, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Много е важно да избягват излишните разправии, понеже няма да са обективни и трудно ще стигат до компромис. Най-важното за тях е да се концентрират върху собствените задачи и да не гледат в чуждата паница.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Близнаци и заради това й разположение е възможно да станем доста по-приказливи, общителни и любопитни.

Тези два дни ще бъдат подходящи за учене на нови неща, кратки пътувания, спортни занимания, провеждане на важни разговори, впускане във флиртове и любовни закачки.

Периодът ще бъде най-успешен за въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и за хората с лични планети или асцендент в тези знаци. Голяма част от тях ще успеят да намерят своето място сред заобикалящата ги среда и ще осъществят отдавна жадуван професионален или личен напредък. Те ще отмятат задачите и ангажиментите си с лекота и ще жънат успехи, както на професионалното, така и на личното поприще.

В неделя Луната ще се намира в знака Рак, което ще направи последния ден от седмицата идеален за отделяне на време за семейството и домашните задължения, преподредба на дома и кулинарни експерименти.

Повечето от нас ще бъдат изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите.

Водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще се оставят да бъдат обгрижвани от другите или сами ще обгрижват някого.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.