С какво Брежнев беше по-добър от останалите?

| от |

Дълго време Западът смяташе, че за смяната на властта в Кремъл преди петдесет години има както вътрешно-, така и външнополитически причини. Архивите обаче говорят друго в репортажа на Дойче веле.

По времето на Хрушчов се стига до зърнена криза, която през 1961 довежда до мощни протести в град Новочеркаск, а от 1962 година нататък принуждава държавата и партията да внасят зърно от чужбина. Кубинската криза пък се смята за външнополитически провал, с който СССР се е изложил пред целия свят. Въпреки всички тези катастрофи от достъпните днес архиви става ясно, че тогавашните политически лидери са се притеснявали не толкова за външната и вътрешната политика, а за собственото си влияние. Треперели са за собствената си власт. Хрушчов се заканва да разбие партийния президиум, така както вече е направил с много други политически институции. Според него, президиумът е „сборище от старци“.

Членовете на партийния президиум обвиняват Хрушчов, че ги е обидил, подиграл им се е, унижил ги е и през главата им е провел редица реформи в страната. „Това не е никакво управление, а абсолютна въртележка“, казва Брежнев и обещава на елитите в партията и в държавата онова, за което всички те мечтаят: сигурност и стабилност. За тях той е не връщане към политиката на Сталин, а алтернатива след десетилетия терор по времето на Сталин и след хаоса от реформи на Хрушчов.

„Изненадата“ Брежнев

Според злите езици, Брежнев станал партиен шеф по случайност и оставането му на тази позиция било „инцидент“. Слабият за управление, безличен и в по-късните си години скован и сив Брежнев сякаш няма необходимите качества, за да управлява СССР. Много западни наблюдатели го смятат за посредник или просто пионка в ръцете на конкуриращите се големци от Политбюро. Но точно Брежнев е онзи, който организира и осъществява заговора срещу Хрушчов. Във функцията си на втори секретар на партията той не само има най-добрата изходна позиция да стане негов наследник; той просто има политически стил, на който по онова време няма алтернатива.

След сприхавия, склонен към крайности Хрушчов партийното управление иска човек като Брежнев, който да е уравновесен, винаги дружелюбен, лишен от самомнителност. Брежнев е ученик на Хрушчов и подобно на него е израснал в семейството на обикновени работници в Украйна. Брежнев е роден през 1906 година, принадлежи към поколението, което през 20-те години участва в изграждането на съветската държава. В началото на 30-те е студент, а през 1937-38-ма заема постове в партията и в икономиката, останали свободни след масовите арести.

В по-късно написаната „идеална биография“ на Брежнев авторите на неговите „мемоари“ представят началото на житейския му път като геодезист през 20-те години и като инженер през 30-те години. Важна роля в живота му изиграва срещата с Хрушчов през 1939 в Днепропетровск, когато Брежнев вече е партиен секретар. По това време Хрушчов е най-властният мъж в Украйна и помага на Брежнев да направи стремителна кариера. След като Брежнев затвърждава позиции като партиен секретар в Украйна, Молдова и Казахстан, през 1956 година Хрушчов го прави своя дясна ръка в Москва.

Особена политическа дарба

Благодарение на добрия си външен вид, общителността и успеха сред жените Брежнев се слави като носител на нови надежди. Освен това той си е излякъл важен урок от готвения пуч срещу Хрушчов през 1957 година, който е осуетен с негова помощ. По примера на своя учител той вече знае как се организира и как се губи мнозинство. 18-те години на управление на Брежнев са доминирани преди всичко от въпроса как да подсигури властта си. Той не само трябва да държи в шах петима заговорници, вътре в партията има четири други течения, които се стремят към повече влияние. Така Брежнев се представя пред членовете на президиума (от 1966 година – отново Политбюро) като гарант на колективното управление: По всички въпроси се постига консенсус. Лоялността, която Сталин постига, внушавайки страх, а Хрушчов – чрез хапливите си подигравки, Брежнев постига по дружески и покровителствен начин.

Неговата особена дарба се състои в това, че между 1965 и 1977 един след друг лишава от власт своите съзаклятници и представя действията си като взаимно решение на Политбюро и дори като поощрение и грижа за съпартийците. Така например през 1967 година, когато сваля от власт московския партиен шеф Йегоричев, дъщерята на същия получава апартамент, а самият Йегоричев е изпратен като посланик в Копенхаген.

Речите на Брежнев винаги са предварително уговаряни и обсъждани. Докато Сталин пише речите си сам, а Хрушчов се грижи поне за поантата в словото си, Брежнев превръща писането на речи в колективен процес, в който участват шефове на отдели в ЦК, секретари на ЦК и членове на Политбюро. Брежнев всеки понеделник разговаря дълго по телефона с партийните секретари в цялата страна. Позволява да го наричат „Льоня“, кани ги на разходка със своята „Дачия“ и ги води на лов. Брежнев е смятан за гарант на равновесието в Политбюро. На два пъти иска да подаде оставка, но и двата пъти съпартийците му не я приемат. Брежнев умира през 1982 година, докато още е на власт.

Днес много руснаци определят управлението на Брежнев като „златен век“. Той обявява високия жизнен стандарт за най-важна политическа цел и успява да наложи СССР като световна суперсила, наред със САЩ. За много руснаци Брежнев се нарежда до Ленин и Сталин като държавен и партиен водач, изградил един силен Съветски съюз, докато от другата страна са „гробарите“ Хрушчов, Горбачов и Елцин. През 2005 година, когато Путин заяви, че разпадането на СССР е „най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век“, той визира Съветския съюз на Брежнев. Защото по негово време съветската суперсила буди респект, а в доктрината Брежнев се говори за морално право, дълг към историята и прилагане на сила срещу „отцепническите“ васали.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”