Съдебната сага „Перкович“

| от |

Бившият шеф на хърватското разузнаване Йосип Перкович може да бъде екстрадиран в Германия. Срещу него има обвинение за съучастие в убийството на хърватския политически емигрант Степан Джурекович през 1983 година, пише Дойче веле.

perkovichХората в Хърватия приеха доста спокойно решението на съда в Загреб, който на първа инстанция даде зелена светлина за екстрадирането на Перкович в Германия. На тях явно им е ясно, че това не е последната дума в дългогодишния съдебен спор между двете страни. Нито правителственият говорител, нито кабинетът на президента пожелаха да коментират съдебното решение. Политическите партии също не коментираха решението, а ЕС прояви подчертана въздържаност. При това още през миналата есен Еврокомисията засили натиска срещу Хърватия, призовавайки страната да изпълни подписаните от нея задължения и да отговори на молбата за екстрадиране на германското правосъдие. ЕК дори заплаши страната със санкции, ако хърватското правителство не отстъпи.

Кой е Йосип Перкович?

Йосип Перкович е обвинен за участие в убийството на хърватския дисидент и бивш предприемач Степан Джурекович през 1983 година в баварския град Волфратсхаузен. По това време Перкович е високопоставен офицер в югославските тайни служби /УДБА/, които по времето на комунизма преследваха „вътрешните врагове“ на Югославия и политически активни емигранти. Именно УДБА и Перкович явно са отговаряли за операцията по „ликвидирането“ на Джурекович.

Макар че германската федерална прокуратура в Карлсруе още от 2009 година насам настоява за екстрадирането на Перкович, досега не се е случило нищо. И докато много чуждестранни наблюдатели си задават въпроса, защо Хърватия закриля хора, издирвани за криминални престъпления, Перкович си живее необезпокоявано в един от луксозните квартали на Загреб.

Хърватският разследващ журналист Желко Ператович предполага, че ако Перкович бъде екстрадиран той би могъл да издаде неудобни тайни за някои хърватски политици и тайни акции на хърватските и югославски тайни служби. Твърди се например, че през 90-те години на миналия век Перкович е поддържал тесни контакти с бившия хърватски президент Франьо Туджман. След обявяването на независимостта на Хърватия през 1991 година именно Перкович е човекът, който е натоварен със задачата да изгради и ръководи тайните служби на младата република. Журналистът Ператович казва, че обвиняемият и до днес той има добри контакти с високопоставени политици.

Предстои дълга юридическа сага

Много наблюдатели смятат, че решаващата юридическа битка тепърва предстои. Адвокатът на Перкович Анто Нобило заяви непосредствено след решението на първоинстанционния съд, че клиентът му ще обжалва решението пред Върховния съд на Хърватия. В такъв случай Върховният съд разполага с три дни, за да се произнесе. В случай, че той потвърди решението на първата инстанция, Нобило смята да обжалва пред Конституционния съд.

Адвокатът на Перкович смята, че клиентът му няма право да бъде екстрадиран в Германия, поради това, че деянието, за което го обвиняват там, е с изтекла давност по хърватските закони. Освен това той твърди, в Германия клиентът му не можел да разчита на справедлив процес: „Докато германските прокурори не признават хърватските закони и не си сътрудничат с хърватските власти, а вместо това градят обвиненията си върху показанията на хора, които са осъдени за убийства в Хърватия или Германия, не можем да вярваме на подобно правосъдие“, заяви адвокат Нобило.

Съмненията му са насочени главно срещу основния свидетел Винко Синдичич, също бивш агент на югославските тайни служби, който беше осъден във Великобритания за опит за убийство на друг хърватски емигрант. Има и друг свидетел на обвинението срещу Перкович, който е с криминално досие – Боже Вукушич, който пък има седемгодишна присъда в Германия за подстрекателство към убийство.

Тайните на 90-те години

Хърватските медии информират, че самият Перкович е заявил пред съда, че покрай случая Джурекович, германските власти сигурно ще го разпитват и за някои действия по време на югославската война. По-специално той визира нелегалните оръжейни доставки по време на ембаргото на ООН. Дори само заради това не бивало да бъде екстрадиран, защото се засягали националните интереси на Хърватия.

Решението на Върховния съд се очаква с напрежение, защото при подобни случаи за екстрадиране на хърватски граждани в миналото, той е заемал различни становища. Бившият съдия от Мюнхен Бернд фон Хайнтшел-Хайнег изказва съмнение, че съдебната сага в крайна сметка ще приключи с екстрадирането на Перкович:

„Става ясно, че хърватските власти са заинтересовани от това да водят процеса в Хърватия“, каза той в разговор с Дойче Веле. Все пак мюнхенският съдия не изключва напълно възможността процесът да се води и в Германия, а при евентуална присъда, Перкович да изтърпи наказанието си в Хърватия. В последно време и хърватското правителство взе някои решения, които се тълкуват като подготовка към подобен процес на хърватска територия. Правителството задвижи например промени в конституцията, които трябва да променят сроковете за давност на отминали престъпления.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Google вече поддържа 4K стрийминг в YouTube

| от chronicle.bg |

От днес нататък, потребителите на YouTube вече имат възможност да излъчват стандартни и 360 градусови видеоклипове с 4K качество. От Google съобщиха, че се надяват, че това техническо предимство ще привлече повече потребители към видео платформата им.

Едно от първите събития, които ще се излъчват с 4K качество ще бъде The Game Awards 2016, които ще се излъчат утре в 3:30ч българско време.

4K стриймингът ще дава по-ясна картина, която ще се размазва по-малко при бързо движещи се обекти на екрана.

Както може да се досетите, за максимално добро изживяване, е добре да имате и 4K телевизор.

Източник: Phone Arena

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.