Съдбовен ден за Ердоган

| от |

В неделя турците ще гласуват за нови кметове и общински съвети. След многото скандали около правителството обаче местните избори са смятани и за един вид тест за популярността на премиера Ердоган, предава Дойче веле. Дали той ще загуби?

image-e1395710911490

Дали турският премиер ще излезе със засилени или отслабени позиции от изпитанието „общински избори“? Отговорът на този въпрос би могъл да дойде от Истанбул, където преди точно 20 години Реджеп Тайип Ердоган започна политическата си кариера като кмет. Сега премиерът ще понесе тежко политическо поражение, ако неговата Партия на справедливостта и развитието (АКП) загуби властта в 15-милионната метрополия.

Мустафа Саръгюл, кмет на богатата истанбулска община Шишли, е човекът, който би могъл да нанесе тежък удар на премиера. Саръгюл е кандидатът на опозиционната Народнорепубликанска партия за кмет на Истанбул. На вота в неделя той ще мери сили със сегашния кмет Кадир Топбаш, който е близък на премиера Ердоган и член на АКП. Саръгюл обещава безплатен интернет за целия град и безплатен градски транспорт за всички студенти, а това е ясен знак, че иска да спечели гласовете на младото поколение. Впрочем Ердоган нарича Саръгюл „анархист“.

Остри словесни атаки

Турските политици не си поплюват в предизборната борба. Става ли дума за очерняне на противника, те не пестят острите изрази. Ударите под пояса са нещо обичайно за тях. Сегашната изборна кампания обаче е необичайна дори за самата Турция. Председателят на опозиционната Народнорепубликанска партия Кемал Калъчдароглу нарича Ердоган „най-големият крадец“, премиерът пък обвинява противниците си, че са създали „терористична организация“ за сваляне на правителството.

Корупционните скандали от последните седмици и месеци нанесоха тежък удар върху премиера Ердоган. Почти ежедневно в интернет излизат нови записи на телефонни разговори, които дискредитират членове на правителството и самия Ердоган. В някои от тях става дума за подкупи, в други пък – за натиск върху медиите. Премиерът продължава да твърди, че кампанията срещу правителството е организирана от бившия му сподвижник Фетхуллах Гюлен.

Отмъщението на Ердоган

В отговор на обвиненията в корупция Ердоган организира чистка в прокуратурата и полицията. Така много висши полицаи, прокурори и съдии бяха уволнени или изпратени в глуха линия в дълбоката провинция. Миналата седмица пък премиерът нареди да бъде блокиран „Туитър“ – с цел да се предотврати разпространението на по-нататъшни разкрития. В четвъртък бе блокирана и видеоплатформата „Ютюб“.

Според поддръжниците на Eрдоган, предприетите мерки осигуряват защитата на държавата. Противниците му пък окачествяват тези ходове като посегателство срещу демокрацията, а и като знак за паника, обзела премиера, превръщащ се във все по-авторитарен политик.

toperdoganrallyposterpicture-allianceapphoto

Политологът от университета в Анкара Фетхи Ачъкел смята, че Ердоган преследва точно пресметната стратегия. „След протестите около парка Гези от миналата година премиерът се опитва с контролирано напрежение в обществото да постигне целта си за промяна на президентската система в Турция. Вместо сегашната сравнително слаба позиция на президента, той се стреми да преобразува системата по френски и американски модел и самият той да застане на върха“, казва Фетхи Ачъкел.

Тест за премиера

От този план обаче не излезе нищо. Вместо това броят на турците, обърнали гръб на министър-председателя, започна да расте. По време на протестите в парка Гези загинаха осем души и поляризацията на силите в обществото продължи да расте. Последните обвинения в корупция допълнително нажежават въздуха, защото разкриват в непознат досега мащаб тъмните страни на Партията на справедливостта и развитието. „Затова тези общински избори се превръщат в един вид референдум „за“ или „против“ непотистката, корумпирана и авторитарна политика на партията“, казва Ачъкел.

Според наблюдателите, политическото напрежение след общинските избори няма да спадне. Тъкмо напротив. Фатхи Ачъкел смята, че взаимните нападки ще продължат поне до президентските избори през август. Засега не е известно дали президентът Абдуллах Гюл ще се кандидатира още веднъж, както и дали Ердоган официално ще предяви претенции към президентския пост.

Сценарии за дните след изборите

Според последните анкети, Партията на справедливостта и развитието ще спечели между 35% и 45% от гласовете, тъй като може да разчита на твърдите си консервативни избиратели. Това означава, че тя ще остане най-силната партия. В сравнение с парламентарните избори от 2011 година обаче партията ще загуби гласове. Тогава партията на Ердоган спечели почти 50 на сто от гласовете на избирателите.

Всъщност премиерът окачествява всеки резултат, който е по-висок от общинските избори от 2009 година, като успех. През 2009-та АКП спечели 38,8 процента. Ако сега обаче партията му падне под този резултат и загуби важни градове като Анкара или Истанбул, е свършено с президентските му амбиции. Неговите противници са наясно с това и чрез интернет призовават всички опозиционни гласоподаватели в Истанбул да дадат гласа си за кандидата на Народнодемократическата партия Мустафа Саръгюл.

Опозиция под прикритие

Политическите наблюдатели смятат, че недоволството от политическия курс на Ердоган расте и сред членовете на Партията на справедливостта и развитието. Колумнистът и блогър Мустафа Акьол твърди, че вътре в управляващата партията съществува „тиха опозиция“, която понастоящем все още не се осмелява да се надигне. „Ако обаче популярността на Ердоган сред твърдия електорат на партията намалее, е мислим и дворцов преврат“, казва Акьол.

Но дори и АКП да вземе над 40 процента от гласовете, положението надали ще се успосои. Реджеп Тайип Ердоган вече обяви, че след общинските избори ще засили натиска върху движението „Гюлен“. Медиите предполагат, че Ердоган ще предприеме строги мерки срещу фирми и сдружения, близки до това движение. Близката до „Гюлен“ телевизия „Канал Тюрк“ вече загуби лиценза си за национален обхват.

Разцепление сред ислямската интелигенция

С оглед на ситуацията някои наблюдатели залагат на съживяване на политическите реформи. Мурат Сомер, политолог от истанбулския университет Коч, подчертава в интервю за Дойче Веле, че Турция е изправена пред „проблем на прехода към една нова ера“. „Ердоган може да се задържи на власт, но само ако задуши демокрацията и гражданското общество“, казва политологът.

Според експерта, премиерът се опита да заздрави властта си и да предотврати контрола върху правителството от други институции, апелирайки за националните и ислямски ценности. „Сега обаче и ислямската интелигенция се разцепи“, казва Мурат Сомер, визирайки конфликта между Ердоган и движението „Гюлен“.

Според Сомер, само съживявянето на реформаторския курс от последното десетилетие може да представлява изход от ситуацията. „Ние трябва да преодолеем кризата чрез изпитаните принципи на разделение на властите и правовата държава. Трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да може следващото турско правителство да се завърне на пътя на правните и политически реформи“, заключава политологът.

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Молец с руса коса и малки гениталии кръстен на Доналд Тръмп

| от chronicle.bg |

След като новият президент Румен Радев положи клетва, дойде ред и на Доналд Тъмп.

По случай светлия повод и цялата персона на новия американски държавен глава, биологът д-р Вазрик Назари кръсти новооткрит вид молци на негово име: Neopalpa donaldtrumpi. Буболечките могат да бъдат забелязани в по границата на САЩ с Мексико – точно там, където очакваме и обещаната от Тръмп стена против нелегални имигранти.

Абсолютно без никаква връзка с името, молецът има русичко нещо на главата и мънички гениталии.

Докато д-р Назари разглеждал екземпляри от генотипа Neopalpa, забелязал, че един от тях не приличал на останалите. Той имал значително по-малки гениталии от най-близкия си роднина N. neonata. След ДНК изследвания Назари заключил, че това е напълно нов и неописан вид. А новите видове се кръщават от откривателите си.

Тръмп не е единственият американски президент, който има биологичен вид кръстен на негово име. Джордж У. Буш има бръмбар, Роналд Рейгън има оса, а Бил Клинтън – риба. Барак Обама обаче държи рекорда с 9 вида на негово име.

 

 

„И така, кръстих биологичен вид на Доналд Тръмп. Може би сега той ще направи опазването на крехката американска екосистема приоритет.“

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията.