Съдбата на клошара

| от |

13339-0205_1024x669_960_539

Столичната полиция миналата седмица разследва убийство на бездомник, чието тяло бе намерено в изоставена постройка в центъра на столицата. Инцидентът повдигна отново въпроса за съдбата на хиляди изхвърлени зад борда на нормалния живот.

А в най-бедната европейска страна те се увеличават с всеки изминал ден. В София, както показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане, те нахвърлят 1300 души. Само за три години броят им се е удвоил. При това става дума за регистрираните бездомни, които социалните служби подпомагат. Съвсем не е малък броят и на дошлите от провинцията, които не фигурират в никакви списъци, но отвреме навреме намират, макар и за кратко, препитание в сивия сектор на икономиката.

Често ги срещаме край контейнерите за боклук, от които събират вторични суровини и ако имат късмет – остатъци от храна. Между тях има образовани и хора някога упражнявали престижни професии, имали семейства, деца…

Според Саркис Ованесян, национален мениджър на международната благотворителна организация „Мисия без граници“, всеки десети от тях е с висше образование. Най-често те се озовават на улицата след развод, след като са били измамени, или са се пропили. Не малко от бездомниците са израснали в домове за деца лишени от родителски грижи. След като навършат 18 години, те нямат право да останат повече в социалните институции. И няма къде да отидат – така много от тях се сдобиват с професията “бездомник”.

Обществото ни не е безразлично към съдбата на тези хора. Неправителствени организации и общински власти полагат някакви, но очевидно недостатъчни грижи. Защото броят на бездомните не намалява. Не рядко се афишират разни инициативи от рода на “Човещина за хората – да подкрепим страдащите, бездомните и отчаяните”. В столицата например има два центъра със 170 места, в които останалите без подслон могат да преспиват в студените зимни нощи. В страната има общо 13 специализирани институции, в които бездомните могат да се подслонят не повече от 3 месеца. Но и това е палиатив. Сега Софийскта община работи по френски проект “Улицата не е дом – Samusocial” съвместно с Българския Червен кръст и френското посолство в столицата. Мобилен екип всеки понеделник вечер обикаля предварително набелязани райони. Целта е да се установи местонахождението на бездомните хора, да се осъществи първоначален контакт, да им се предостави храна и топла напитка и да бъдат изслушани. В екипа има социални работници, осигурени от общинските власти и доброволци от Червен кръст. Всички те са обучени на техниките, използвани в другите изградени по света „samusocial“.

Повечето клошари не са безделници. Впечатляващи са фактите, които изнася Евгения Тошева, координатор от сдружението „За Земята”. Едва 20 на сто от твърдите битови отпадъци в София се рециклират, кзва тя. А най-голям принос за това имат пунктовете за вторични суровини, захранвани от клошарите, които ровейки в кофите за смет, на практика сепарират голяма част от боклука. Годишно бездомниците предават около 30 000 тона отпадъци за рециклиране в пунктовете за вторични суровини. Но в случая държавата и нейните институции в социалната сфера отново отсъстват. Остава протегнатата ръка на много обикновени хора, които не са безразлични към съдбата на изпадналите в беда. Това обаче не решава тежкия хуманитарен проблем. Гласът на Русия

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.