Събитията в Хонконг: вътрешни причини или външно влияние?

| от |

Масовите протести в Хонконг продължават. Властите обвиняват активистите в нарушаване на реда, а те обвиняват властите в прекомерно използване на сила. Миналата събота протестиращите започнаха в Хонконг акцията Occupy Central.

Те блокираха бизнес центъра на града и се опитаха да нахлуят в правителствения комплекс. Протестиращите настояват за преки избори за лидер на 7-милионния Хонконг. За това как световните медии отразяват тези събития, за вътрешните причини на конфликта и за възможната роля на САЩ за тези събития коментират експерти.

САЩ вече подкрепиха исканията на протестиращите, като заявиха, че легитимността на шефа на администрацията на Хонконг ще се укрепи, ако на народа бъде даден реален избор между различни кандидати. Но, смята експертът от руския Институт за световна икономика и международни отношения Александър Салицки, САЩ не се намесва директно в работите на Хонконг. Според него тук можем да говорим за необективност на американските медии. Той направи паралел между днешните събития в Хонконг и киевския „майдан” в началото на тази година. Безредиците в Хонконг се отразяват, включително и в американските медии, точно по начина, по който бяха отразявани киевските събития, – отбелязва експертът.

С него е съгласен политологът Александър Лукин. Според него днешните вълнения се предизвикани от вътрешни причини. Свързани са с това, че по-голяма част от хонконгското общество иска демократизиране на политическата система, в частност – преки избори на цялото ръководство, включително и за лидер на администрацията. Сега те са избирани от специална  колегия от избиратели, което осигурява доминирането на онези, които подкрепят политиката на централното правителство. Но според документ, който беше подписан още при предаването на Хонконг от Великобритания на Китай, на тази територия през 2017 г. трябва да има преки избори за лидер на администрацията.

„Този срок наближава и централното правителство се съгласи на определени отстъпки – то направи изборите преки. Но опозицията все едно остана недоволна, защото кандидатите трябва да бъдат утвърждаване, те трябва да преминат през такова „сито” на избирателната комисия, където повечето са пропекински дейци. Тоест Пекин се съгласи на преки избори, но казва, че няма да допусне недобри кандидати”, – отбелязва Лукин.

В същото време Салицки смята, че Пекин и Хонконг ще намерят решение, което да ги удовлетворява. Експертът призна, че Хонконг е най-либералното „парченце” в цяла Азия и там стремежът към демократизация е силен. „Но броят на хората, които протестират за запазване на стабилността в Хонконг, и броят на привържениците на Occupy central са несъпоставими. Мисля, че още седмица-две и вълненията ще утихнат”, – подчерта Салицки.
Гласът на Русия

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.