С амбициозни решения НАТО се ангажира да даде повече сигурност

| от |

Петко Азманов от БТА

Много преди началото на двудневната среща на върха на НАТО в Нюпорт, Уелс, завършила в петък, тя беше повсеместно окачествявана като най-важната и решаваща в историята на алианса след края на студената война, провеждаща се в повратен моментза евроатлантическата сигурност.

Колкото и да звучаха като помпозни клишета, тези оценки наистина се основаваха на нови реалности на международната сцена, които поставят на изпитание ролята и предназначението на създадената преди 65 години организация: агресивните действия на Русия срещу Украйна, нарастващата нестабилност около южните граници на НАТО – от Близкия изток до Северна Африка, най-вече настъпващият ислямски фундаментализъм, тероризмът, множенето на киберзаплахите и кибернападенията…

За сериозността на новите заплахи говореха и безпрецедентните мерки за сигурност по време на форума, които бяха усетени най-вече от жителите на Нюпорт и съседния град Кардиф, както и над хилядата журналисти, отразявали срещата. Над десет хиляди войници и полицаи, някои тежко въоръжени, мобилизирани от цялото Обединено кралство, бдяха денонощно по основните пътни артерии и района на събитието – огромния курортен комплекс „Селтик манър“ в околностите на Нюпорт.

Представителите на медиите бяха щателно проверявани неколкократно,  преди да стигнат до пресцентъра и дори до хотелите си. Десетки улици  на Кардиф бяха отцепвани, създавайки главоболия за местните жители, при преминаването на кортежите с делегации от над 60 държави от НАТО и нейните партньори, участвали в срещата. Замъкът „Кардиф“, който и така си  изглежда непристъпен с  високите си стени, допълнително беше обезопасен с метална ограда и кордон от силите за сигурност по време на вечерята на ръководителите на делегации.

В продължение на два дни на интензивни дискусии и консултации 28-те успяха да приемат решения, ясно показващи,  че северноатлантическият съюз продължава да е основният  източник на стабилност в този непредсказуем свят и че той продължава да е единен и сплотен, въпреки че не всички държави споделят едни и същи оценки за съществуващите заплахи. Най-важното от тези решения беше приемането на План за действия на НАТО, съдържащ пакет от мерки за реагиране на промените в условията на сигурност по границите на алианса и отвъд тях. Този план, в който България  ще участва с конкретни дейности и инициативи, беше съставен в отговор на предизвикателствата, поставени от Русия и техните стратегически последици, както и на рисковете и заплахите, идващи от съседни на алианса региони – Близкия изток и Северна Африка.

Макар че планът не беше  подробно изложен, в 35 страничната заключителна декларация от срещата се споменават някои от  мерките , които пряко засягат и България. Предвижда се продължително присъствие на военновъздушни, сухопътни и военноморски сили и целесъобразна военна дейност в източната част на северноатлантическия съюз, които ще се извършват на ротационна основа. Значително ще се засили оперативността на Силите за реагиране на НАТО чрез създаване на комплекти от сили, способни бързо да се придвижват и да реагират на потенциални предизвикателства и заплахи. За тази цел алиансът ще създаде Обединена оперативна група с повишена готовност – нови обединени сили на НАТО, които ще са способни да се развърнат за няколко дни в отговор на заплахи най-вече по периферията на територията на НАТО. Ще се провеждат и повече учения с акцент върху колективната отбрана. За всичко това обаче ще е необходима не само воля. Както посочиха 28-те в заключителната си декларация, „нашата обща сигурност и отбрана зависят от това колко средства изразходваме и как ги изразходваме“. По този болезнен за много страни въпрос в условията на продължаваща икономическа криза лидерите от НАТО все пак решиха, че трябва да се промени тенденцията на съкращаване на бюджетите за отбрана, да се използват по-ефективно средствата и по-равномерно да се разпределят финансовите разходи и задължения между страните.

България напълно подкрепя това решение  и ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности , заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в срещата заедно с министрите на външните работи и на отбраната в служебното правителство Даниел Митов и Велизар Шаламанов.

Срещата в Уелс даде повод на най-високо равнище да бъдат „решително осъдени действията на Русия по ескалацията и незаконната й военна намеса в Украйна“, и да бъде поискано от Русия „да ги прекрати и да изведе войските си от територията на съседната държава или до нейната граница“, както се посочва в заключителната декларация.  В същото време 28-те, които прекратиха всякакво практическо военно и гражданско сътрудничество с Русия, увериха, че продължават да държат отворени политическите канали за диалог, че НАТО не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Русия.

Още през първия ден от форума лидерите от алианса обещаха да предоставят силна подкрепа на Украйна в усилията й да подобри собствената си сигурност на среща с украинския президент Петро Порошенко. Тази подкрепа ще бъде в четири области: лечение и рехабилитация за ранени украински военни, киберотбрана, логистика, както и командване, контрол и комуникации. За засилване на сътрудничеството с Киев НАТО реши да задели близо 15 милиона долара. България се ангажира да участва с 500 хиляди лева в доверителен фонд за лечение и рехабилитация и ще се присъедини към доверителен фонд по киберотбрана.

Ако не беше украинската криза и спешната необходимост за адаптиране на алианса към новите заплахи, срещата на върха вероятно щеше да бъде доминирана от Афганистан. До края на годината там се планира приключването на операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан /ИСАФ/ и преобразуването й в мисия за обучение и подпомагане на афганистанските сили за сигурност. Неслучайно форумът започна именно със специална среща за Афганистан на най-високо равнище.

Разговорите обаче приключиха без дългоочакваното споразумение за бъдещата мисия, защото Афганистан така и не успя да избере и изпрати в Уелс приемник на президента Хамид Карзай, който да подпише необходимото споразумение за сътрудничество в сигурността. А без подпис не може да има мисия, както заяви на срещата генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Но дори след подписването на документа, което рано или късно ще стане, бъдещето на страната се очертава повече от несигурно.

„Афганистан ще рухне под напора на талибаните“, заяви пред БТА британски сапьор, участвал в операцията на ИСАФ и изгубил няколко свои братя по оръжие, загинали от експлозии на самоделни взривни устройства. Военният, който демонстрираше край пресцентъра специалния брониран костюм на британските сапьори, беше категоричен, че продължилата повече от десет години най-голяма военна операция на НАТО в крайна сметка ще се окаже напразна. По думите му афганистанската армия е неспособна да се справи сама с талибаните, които стават все по-силни и дръзки, а част от войниците просто дезертират и дори преминават в редиците на врага.

Още несправили се окончателно с терористичната заплаха, идваща от територията на Афганистан, лидерите на НАТО вече са принудени да действат бързо и на друг фронт –  срещу новата заплаха в лицето на сунитската джихадистка групировка „Ислямска държава“, която бе сред най-обсъжданите въпроси на срещата в Уелс.

Призивът на президента на САЩ Барак Обама за незабавни действия за унищожаване на джихадистите, контролиращи все по-големи територии в Ирак и Сирия и превръщащи се в заплаха за страните членки на алианса, намери бърз отклик. Още преди края на срещата в Уелс САЩ и още осем натовски държави плюс партньора им Австралия сформираха ядрото на нова международна коалиция, която да унищожи „Ислямска държава“ с военна сила, дипломатически натиск и военни санкции./ПТА/

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.